Бяло перо – най-точният мерник по време на виетнамската война

Снайперистите продължават да се смятат за една от най-дисциплинираните и ефективни военни единици на всяка армия. Преди година, медиите по света гръмнаха с едно българско име Крум Хаджипетков и неговия уникален изстрел, произведен на километър и половина от целта. Репортажите за ефрейтор втори клас Хаджипетков бяха много, но след като самият той трябва да пази военна тайна, нямаше как да разберем за други военни подвизи. Истината е, че едва след пенсия ще стане ясно колко поразени цели е имал българинът.

Карлос Хаткок

Снимка: By Sgt. James Harbour – This Image was released by the United States Marine Corps with the ID DM-SD-98-02324 (next).This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing.বাংলা | Deutsch | English | español | euskara | فارسی | français | italiano | 日本語 | 한국어 | македонски | മലയാളം | Plattdüütsch | Nederlands | polski | پښتو | português | svenska | Türkçe | українська | 中文 | 中文（简体）‎ | +/−, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3563344

До тогава ще запълним времето, разказвайки за друг интересен армейски кадър – Карлос Хаткок. За виетнамската армия, той е известен като „Бялото перо“. Неговата дързост достигала до там, че с перото се опитвал да предизвика врага да започне да го забелязва. Диверсията се оказала доста силна, защото по време на виетнамската война, очевидно никой не обръщал внимание на движещото се бяло перо. Впрочем, притежателят му имал невероятната дарба да пълзи с толкова ниска скорост, че дивите животни около него да не разбират, че до тях има човек. Роден през 1942-а година в Арканзас, Хаткок живее доста диво и в най-ранна възраст се учи да ловува. Според много източници, кандидатурата му за армията и войната във

Виетнам е изисквала само две неща:
1. Умение за стрелба
2. Умение за обработка на дървесина

Както се досещате, самият той притежавал повече качества от изброените. Пристигайки във Виетнам, Карлос бързо разбира каква игра ще се играе. Мотото на армееца е „Убивай или ще бъдеш убит“. Няма второ място, а ако има, то е в чувал за трупове. С ясно изразените правила, снайперистът осъзнавал, че войната тук няма нищо общо с популярното военно изкуство. Виетнамските бойци били експерти в партизанската война и единственият начин да се стигне до победа е именно чрез подобни похвати. Реномето на снайперистите не било особено добро в американската армия. Капитан Ланд е имал желанието да промени това и настоявал да получи поне един снайпер във всеки взвод. За негово щастие, получава Карлос, който до края на войната ще има между 300 и 400 точни изстрела. Потвърдените остават 93, но това не е от никакво значение.

Стрелецът става доста известен и бялото перо не остава незабелязано. Виетнамската армия често плащала сериозни суми за главата на снайперист, но „Бяло перо“ водил класацията със сума от близо 30 000 долара. Изкушаващата реклама накарала снайперистите също да закичат перо и по този начин да бъркат допълнително вражеските снайперисти. Самият Карлос има невероятна стратегия за човешки лов. За разлика от своите колеги, той започва мисия в ранни зори или по залез слънце. За всички хищници това е времето, в което войниците са най-малко фокусирани. След провеждането на успешни военни операции, г-н Бяло Перо започва да обучава и останалите снайперисти с идеята, че само така може да ги запази по-дълго време живи. Хладнокръвният стрелец виртуозно изпълнява една от най-тежките секретни мисии във Виетнам – премахването на високопоставен генерал. Задачата не била от най-леките. Хаткок прекарал повече от 4-и дена и 3-и нощи, за да стигне до целта си. Сънят не бил позволен и предвижването ставало сантиметър по сантиметър.

По пътя си, някой войници за малко да го настъпят. Снайперската маскировка го покрива от глава до пети и много често в неговия вегетативен статус на пълен покой трябвало да търпи подминаването на патрули и движението на животни около него, сред срещите с животинския свят, снайперът се разминал и с бамбукова отровна змия, която можела да го убие с едно ухапване. Хаткок взима и едно друго решение, вместо да мине през гъстата гора, където всички ще очакват да се появи снайпер, той избира да влезе централно в лагера, използвайки ниската трева и храстите. В ранното утро, генералът излязал на верандата, за да поеме въздух и да получи 9 грама олово в сърцето. Всички войници хукнали точно към гората, очаквайки да намерят снайпера, докато Карлос запълзял по стария път, без да бъде обезпокояван от когото и да било.

Втората емблематична цел е мадам Апачи, садистична жена, която обичала да тормози заловените американски войници. За разлика от останалите виетнамски снайпери, жената винаги имала сериозна охрана, когато се предвижвала през джунглата. Като снайперист и човек, обичащ да събира скалпове на врага, прякорът ѝ бил точно толкова точен, колкото и мерника ѝ. След като Карлос я обявил за основна цел, започнало голямото дебнене в гъстата джунгла. Прекарвайки няколко дена, щастието се усмихва, когато отрядът на Апачи, предвождан от самата нея, не решава да излезе за малко от дълбокото си прикритие. Жената изостанала нарочно, за да може да клекне и да облекчи нуждите си. Точно това фатално движение било напълно достатъчно. Карабината на скрития мерник пуснала един куршум в тялото ѝ, а след това още един, за по-голяма сигурност, че лекарят няма да успее да я спаси. И след като Апачи пада, идва време за истинската битка.

Виетнамският снайперист „Кобра“ има подобна практика като тази на Карлос. Самият той също обичал да се внедрява във вражеските лагери и да поразява целта. В деня, в който трябвало да спечели 30 000 долара, виетнамецът прави грешката и застрелва друг човек, вместо скъпата си цел. Играта на котка и мишка започнала. Г-н Кобра влизал няколко пъти във вражески лагери, за да покани Хаткок на дуел. Дебненето започнало и двамата знаели, че няма място за грешки. След няколко военни маневри, смяна на позиции и опити за минаване по фланка, залязващото слънце започнало да отразява оптиката на виетнамския снайпер. Точно този проблясък е бил очакван и с един изстрел, врагът пада поразен. Едва от близко разстояние става ясно, че куршумът е минал през оптиката и най-вероятно това е било последното, което е видяно преди смъртта. Карлос Хаткок се завръща като герой от войната и основава школа за обучение на снайперисти.

Неговата идея е да започне да преподава наученото, за да може да предпази по-голяма част от бъдещите снайперисти, опитът му е голям и се оценя високо от американските полицаи и специалните сили. Един от най-добрите съвети за всички е да не се колебаят да „влязат в балона“ и да се фокусират максимално над всяко движение. Карлос напомнял, че нито едно движение не е случайно и по тази причина фокусът трябва да бъде безупречен. Карлос Хаткок умира от множествена склероза през 1999-а година. Здравето му се влошава постепенно, а имайки предвид стреса, никой не може да очаква нещо по-различно. Тъжното е, че не получава военна пенсия, защото не служи 20 години, а само 19, макар и точно неговата пушка да е помогнала за спасяването на много други морски пехотинци. Част от историята му е разказана във филма „Sniper“, но с много по-малко подробности.