Бомбата на Дисни, която разрушаваше бункери през Втората световна война

По време на Втората световна война, ако трябва да унищожите силно подсилен бункер, нямате голям избор – бомбата Толбой или нейния по-голям брат от Гранд слам. С тегло съответно 6 тона и 11 тона няма много неща, които биха могли да спрат тези оръжия. По време на войната обаче е разработен и един по-малко известен разбивач на бункер – бомбата на Дисни с ракетно задвижване.

Толбой

Противно на общоприетото схващане, бомбите „Tallboy“ и „Grand slam“ всъщност не са проектирани да разрушавт бетон, въпреки че така или иначе са били много добри в това. Те са „земетръсни бомби“ – предназначени да се заравят в земята до конструкция, по която са пуснати, след което да експлодират. При взривяване тяхната енергия преминава през почвата, разклащайки основите на конструкцията, което създава локализирано земетресение и й нанася щети, които се ремонтират трудно и скъпо.

Гранд слам

Бомбата съответно трябва да пътува с огромни скорости, за да се зарови в земята, а също така трябва да издържи на удара, за да може експлозивите да гръмнат правилно. За целта корпусът на бомбата е изключително аеродинамичен и изработен от стомана с висока якост. Така при пускане тя достига скорост до 1200 километра в час.

Именно заради този си дизайн Толбой и Гранд слам могат много добре да проникнат в бетон, въпреки че това не е основната им цел.

От друга страна, бомбата на Дисни е проектирана от самото начало да пробива колкото се може повече бетон.

Бомбата на Дисни

Бомбата на Дисни е странно оръжие, проектирано също и от британците по време на Втората световна война. Подобно на земетръсните бомби, то е предназначено да унищожава закалени цели, имунизирани срещу конвенционалните атаки, но действа по много по-различен начин от тях.

Вместо да разклати основата на конструкцията, бомбата пробива направо през нейния покрив. Официално наречена 4500 lb Concrete Piercing/Rocket-Assisted bomb, тя е известна като бомбата на Дисни, тъй като концепцията й е вдъхновена от пропаганден филм, произведен от Walt Disney Studios.

Идеята започва развитие през 1943 г., но бомбата ще достигне до фронта чак през 1945 г.

Екстремните скорости са критични, когато става въпрос за пробивната сила на снаряда. Барнс Уолис знае този факт и затова проектира своите земетръсни бомби да бъдат много аеродинамични. Те разчитат на гравитацията, за да достигнат високи скорости.

Бомбата на Дисни използва ракети.

Тя е със странна форма: прилича повече на стрела, отколкото на конвенционална бомба, и е с накрайник с дебел стоманен корпус. Дълга е 5 метра, широка 280 мм и тежи 2000 кг, значително по-малко от Толбой.

Тъй като е предназначена да се взриви вътре в конструкцията, бомбата на Дисни носи само 230 кг. експлозив, в сравнение с 2,5 тона на Толбой. Зад тялото на бомбата има секция, която съдържа нейните ракетни двигатели – общо 19 – а зад него е конусът на опашката, който помещава веригите за запалване. Тези вериги се захранват от малък генератор, който се върти от лопатка в задната част на бомбата.

След като бъде пусната от около 6 километра, бомбата на Дисни ще пада свободно до 1,5 километра, в който момент ракетните двигатели ще се активират. Те горят само за 3 секунди, но ускоряват бомбата над звуковата бариера, а след това до 1600 км. ч., или 1,29 Мака – много по-бързо от скоростта на Толбой от 1200 км. ч. Така при удара бомбата може да пробие 4,5 метра бетон.

B-17

Използване

Въпреки че тези цифри със сигурност са впечатляващи, на практика бомбата е голям ангажимент. Тъй като са усилвани от ракети, бомбите на Дисни не се спускат като конвенционалните бомби на свободно падане и следователно трябва да се управляват по различен начин, като прицелния им механизъм трябва да се прекалибрира.

Основният им проблем произтича от самия им дизайн и предназначение: те трябва да направят директен удар в целта, за да работят правилно. А директните попадения през 40-те години на миналия век е трудна задача. Всъщност това отчасти е причината т. нар. килимни бомбардировки (при които самолетите пускат повече бомби) да са толкова популярни – просто им липсва точност; насищането с бомби на общата зона около целта е единственият реален начин да се гарантира попадение по това време.

Въпреки че това е по-скоро проблем на технологията на деня, практическата употреба на Дисни е ограничена. Земетресните бомби на Барнс Уолис заобикалят този проблем, като умишлено пропускат целта си.

Освен това, доста малкото експлозивно съдържание на бомбите на Дисни означава, че причиняват малки щети, след като успешно проникват през покрива на бункера.

Те са проектирани и построени от британците, но само САЩ ги използват, пускайки общо 158. Тъй като са малки в сравнение с Толбой и Гранд слам, те могат да бъдат пренасяни от B-17.