Боксьорската революция на Китай и свещената война срещу запада (18+)

Подозираме, че мнозина са имали честта да се докоснат до книгата „За Япония като за Япония“ на Марко Семов, в която българският автор ни запознава с някои интересни традиции, начинът на живот и други любопитни факти от страната на изгряващото слънце. Вниманието към Япония винаги е било особено и както забелязахме миналата седмица, страната ни има особено тесни връзки с островната държава.

И докато Япония винаги ще остане в светлината на прожекторите със своя технологичен принос, не трябва да забравяме, че преди 121 години една друга страна се превърна в обект на интереси от западния свят – Китай. Световните погледи се задълбочиха през последните две години, когато коронавирусът стана част от живота на всеки жител по света. Какво знаем днес за Китай?

Това е световната индустриална площадка, която създава абсолютно всичко, без никакви изключения.  Всяка голяма компания е изнесла своите заводи именно там. Не са малко и собствените им брандове, които все по-често се превръщат в предпочитан избор. Цената за тези успехи също не може да бъде пропусната, някои от най-замърсените градове в света се намират именно там, все по-честа практика е да наблюдаваме и изкуственото опрашване на растения, като в някои зони се говори за унищожена еко система. И докато Китай се е славил като люлка на цивилизация и страна с доста сериозни традиции, днес е технологичен гигант, който не може да се игнорира. Ако се запознаем по-подробно с историята ѝ, бихме забелязали наличието на най-различни династии, а в определени периоди ще станем свидетели на подялба между провинциите и разделено управление между армии, политиката не е била особено силна.

Следвайки стъпките на Япония, Китай е принуден да се отрече от старите традиции и да посрещне западния начин на живот, последната китайска династия Куинг прави своя отчаян опит и плаща висока цена. Империята привлича погледите малко, след като Япония е приключила своята гражданска война, където самураите се изправят срещу барута и осъзнават, че етиката им е морално остаряла. Западните сили търсят следващата цел, за да разширят значително влиянието си, без да се налага да водят каквито и да било войни. Следователно първите хора, които се отправят в името на добра воля, са мисионерите. Религията винаги се смята за успешен инструмент в налагането на влияние, а когато тя успее, търговските пътеки ще са завинаги отворени.

Материалът не се препоръчва за хора със слаби нерви и психика, използваните кадри не са препоръчителни за неполнолетни! 

Снимка: By Henri Meyer – Bibliothèque nationale de France, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62229

Провинцията Шандон, до която достигат християните, е известна с множество божества, традиционна китайска култура и личностно развитие. Младите жители са задължени да подобряват тялото си и да го каляват чрез разнообразни физически натоварвания и особена философия към бойните изкуства. Именно оттам тръгва и така нареченото тайно общество „Праведните и хармонични юмруци“. Гостите на тази провинция често наричали домакините – боксьори и това име остава в историята. От 1889 до 1901 г. Китай е разкъсван от една особено жестока война, известна на историците като Боксьорската революция. Именно тук започва и съпротивата пред новата религия и чужденците.

Известен факт е, че когато боксьорите се обявяват като основна опозиция, всеки безработен жител се записва като доброволец. Легендата разказва, че жителите от тази местност са притежавали нечовешки сили, може ли да отблъскват куршуми, били неуязвими за артилерийския огън, а сабята, която лети към тялото им, щяла да се прекърши на две. Ако и това не помогне, боксьорите обещавали, че стотици войни ще се спуснат от Рая, за да им помогнат. Вярващи в тези сили, китайските жители започнали често да нападат мисионери, да смятат външната намеса за опасна, а всеки чужденец за дявол.

В един момент дори и китайците, които приемат християнството, са считани за врагове и тяхната присъда не може да бъде различна от смъртна. Китайското население започнало да чува все повече за надигащата се власт и през 1900 г. самата императрица Цъси заявява, че страната трябва да отхвърли външното влияние. Вдъхнатият кураж позволява на боксьорите не само да разгърнат сили, но и да се доближат близо до Пекин, като унищожават всеки враг по пътя си. Изгарят се църкви, изтребва се китайски християни и всеки, който се изправи на пътя им. На 30 май чуждите дипломати в Пекин изискват помощ и група от 435 пехотинеца заминават, за да окажат подкрепа.

Прословутите боксьори

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=383849

Толерантността е изгубена и след като малки престрелки се случват между двете страни на 11 юни немските сили в Пекин залавят един от членовете на боксьорите – малко момче, което в последствие е екзекутирано безмилостно. В резултат на това, всички представители на партизанската фракция напускат своите укрития и започват изпепеляването на днешната китайска столица. Горят се църкви и катедрали, много от посетителите в храмовете са изгорени живи. Гражданската война е в разгара си. Когато пристига следващото подкрепление на американската армия, боксьорите вече са унищожили жп линията, която да ги отведе до Пекин. Адмирал Едуард Сиймор се подготвя за поход, макар и разстоянието до целта да е около 120 километра. До този момент единствено боксьорите се проявяват.

Когато принц Дуан разбира, че през територията му се движи чуждестранна армия, официално активизира и китайските сили. Американците достигат до Тиендзин и осъзнават, че са обградени от неприятеля. Китайските боксьори се подкрепят от смелчаците на Гансу и представители на редовната армия. Докато Сиймор отстъпва, макар и нападателите да отбелязват своята пирова победа, китайската артилерия не спира да демонстрира качества. В този период, именно тя се смята за далеч по-напредналата от европейската. Опитите на американския легион да достигне до Пекин, стават особено трудни. Те не могат да открият противника, нито артилерията и най-накрая са принудени да се окопаят и да чакат спасението. На 25 юни 1800 войника – 900 от които руснаци, акостират на Порт Артър, подкрепяни от 500 британци и други бойци. Тяхната мисия е да спасяват спасителя, който така и не е успял да стигне до Пекин.

Императрица Цъси

Снимка: By Hubert Vos – Seed, John, Hubert Vos, Court Painter of Empres Dowager Cixi, Arts of Asia, Jan/Feb 2015, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1063099

Боксьорите и редовната армия са отблъснати. Защитавани от руски войници, американците унищожават боеприпасите, които не могат да носят – приблизителната им стойност днес е около 3 милиона паунда. На 16 юни императрицата събира всички подчинени и като почитател на традициите като излага своите гледни точки. Разделението в Китай е очевидно – едни искат да се прогонят чужденците, други заявяват, че формираните партизани са глупави и самоуверени, ако смятат, че могат да се сражават срещу запада. На следващият ден Китай започва да асистира на боксьорите. На 17 юни армията на обединените нации успяват да завземат форт Дагу, изискват от Китай да се предаде и същевременно отворят коридор, за да приемат подкрепления. Императрицата отговаря по следния начин:

„Сега те започнаха агресията и изтреблението на нашата нация е неизбежно. Ако приберем оръжията си и започнем да ги прегръщаме, няма как да погледна моите прародители след смъртта си. Ако трябва да бъдем заличени, защо да не се борим до смърт?“

Официалната война е вече факт, императрицата изказва от всеки чуждестранен представител  да напусне Пекин до 24 часа под охраната на китайската армия. Дипломатите нямат особено доверие на домакина и отказват да напуснат. Немският барон Клемънс Фрайхер фон Кетлер настоява да се срещне с императрицата и за тази си дързост е убит по улиците на Пекин. Кървавото съобщение е прието. Слугите му успяват да се върнат при останалите чужденци и да разкажат за случилото се.  Адът в този период, може да бъде забелязан директно в Китай.

Редовна китайска армия

Снимка: By Unknown author – http://www.lasalle.edu/~mcinneshin/251/week11.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24498140

Императрицата не може да се възползва от всички сили, някои южни провинции отказват да се включат и очевидно прикриват изпратеното нареждане. В определени региони именно редовната китайска армия охлажда страстите на боксьорите, а те самите осъзнават, че куршумът не може да бъде спрян с мускули. Делегациите на Великобритания, Франция, Германия, Италия, Австро-Унгария, Испания, Белгия, Холандия, САЩ, Русия и Япония се намират в Пекинските дипломатически квартири и с помощта на 437 цивилни, 409 войника от 8 страни и около 3000 китайски християни, създават малък форт, който  да защитават.

С помощта на пистолети, три леки картечници и едно старо оръдие, те запазват позицията си до пристигането на помощ. Самото оръдие се нарича „Международно“, защото цевта е британска, колелата са италиански, снарядите са руски, а артилеристите са американци. Китайските християни успяват да заведат войниците до старото оръдие и с това да помогнат значително за защитата. Под обсада се оказва и Северната Катедрала, чиято защита е поверена на 43 французи и италианци, 33 католически свещеника и монахини и около 3200 китайски католици. На 22 и 23 юни китайските боксьори запалват северните покрайнини на града, както и западните, в които са сигурни, че се намират чужденци. От глупост унищожават и Ханлинската академия, където се намира и една от най-старите и богати библиотеки в света. До днес всяка една страна обвинява другата. Пекин се превръща в бойно поле и никой няма намерение да отстъпва.

Британски войници изгарят китайски параклис по примера на домакините

Снимка: By Amédée Forestier[1], The Illustrated London News. – http://www.artfinder.com/work/the-destruction-of-a-chinese-temple-on-the-bank-of-the-pei-ho-am/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15921035

Желанието за използването на артилерия е охладено от китайския принц Дуан, за да не се нанесат още щети на града. Очаквано и 8-те нации в съюз изпращат 54 кораба армия от близо 51 755 члена на редовна армия, придружавани от близо 5000 пехотинеца. Първата битка се води в град Тиендзи и гостите претърпяват тежки загуби, пътят към Пекин е отворен, след като защитниците предпочитат да водят сраженията на партизански принцип. Там ги очакват около 70 хиляди имперски войника и между 50 и 100 хиляди боксьора. На 4 август най-голям враг на чуждите сили се оказва именно жегата. Температурите достигат до 42 градуса по Целзий, конете умират, дехидратацията занулява силите и за беда, всеки чужд войник, който се доближи до кладенец, бива убиван на място.

Войната добива един от онези много специални образи, за които през следващите години може да се разказва. Чуждестранният съюз губи търпение и започва да обезглавява всеки китаец, който се изправи на пътя им, изнасилванията са дежурна практика. Понеже често боксьорите се престрували на мъртви и демонстрирали как оживяват със саби, войниците били принуждавани да обезглавяват труповете за гаранция.

Казаците вече стрелят без предупреждение, докато японските войници обичали да ритат до смърт пленените боксьори. Дочувайки новините за новата практика, всеки руснак автоматично се превърнал в особена плячка за китайските сили. Някои очевидци разказват, че са забелязали двама японски войника да висят заковани на стена с изрязани езици и извадени очи. Сериозният сблъсък обаче ще се води в Пекин. Китайската армия там се радва на модерно оръжие като пушки Маузер и модерна артилерия. Китайските принцове вече са поели командването, а освен всичко останало тигровата дивизия от 10 000 души е приела поканата за битка.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=179133

Голяма част от призованите войници много добре познават западния стил на сражение, след като руски и немски офицери са ги подпомогнали, предоставяйки не само оръжие, но и знания. Именно тази армия е успяла да окаже особена съпротива в Тиендзин и сега е заела особено добри позиции за сражение. Боксьорите също получават модерно оръжие и този път силите са изравнени. Когато руснаците първи пробиват портите на града, откриват китайски боксьори, редовна войска и симпатизанти да дебнат в атака. В последствие успяват да се изтеглят, но сражението продължава. На 14 август покрайнините са превзети и скоро се вее чуждестранен флаг. Моралът на защитниците е сломен и скоро много от партизаните ще побързат да се укрият.

На 15 август императрицата успява да избяга от двореца. Няма нареждания да бъде преследвана и безпроблемно се спасява от противника. През следващата година чуждестранните сили ще се отдадат на това, което правят най-добре – да избиват всеки, който подозират за враг. Забавен момент е, че докато всички участват активно в убийствата и униженията, всяка една страна обвинява другата. Армиите работят в тандем за изнасянето на скъпоценности, а световните вестници наричат този акт „Оргията на кражбите“. Това обаче не е единственият проблем, униженията са повече от жестоки. От тук нататък, войната вече е престъпление срещу човешката личност.

Материалът не се препоръчва за хора със слаби нерви и психика, използваните кадри не са препоръчителни за неполнолетни! 

Японски журналист съобщава, че чуждестранните войници са се отдали на разврат, изгарят къщи, а китайките предпочитат да се самоубият, вместо да станат жертва на изнасилвания. Китайката се е превърнала в разменна монета, а възрастта не е от значение. Преследването на боксьорите продължава, но с тази разлика, че никой не пита какви са политическите убеждения на преследвания, той просто е враг. Мирът е възможен само след жестоки репарации, които трябва да бъдат платени от самия Китай до 1940 г. Армиите се оттеглят, след като разбират и една много важна подробност:

„Хората се страхуват от властите, властите се страхуват от чужденците, чужденците се страхуват от хората.“

Руските сили бързо завземат Манджурия и затварят всички шансове на Европа да продължи търговията със страната, докато Япония не охлажда страстите им. В този период на господство, забавлението продължава. Императрицата, която трябва да продължи управлението си, започва да налага нови политически реформи и бързо да отхвърля старите имперски практики.

Обезглавяване на китайски боксьори от новата официална власт

Снимка: By https://wellcomeimages.org/indexplus/obf_images/d7/a8/45fc7fa3c6f4574293e6c38fda67.jpgGallery: https://wellcomeimages.org/indexplus/image/V0031251.html, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36597751

Въвежда се либералната система, която мнозина не харесват, но при всички положения може да се смята за много по-доброто решение от продължаването на геноцида. Броят на жертвите е около 100 000 души, като голяма част от тях са именно китайци. Извършените зверства спокойно могат да се смятат за геноцид, ала и до днес не се говори за такъв.

Обезглавяване на боксьори от френски войници

Снимка: By Internet Archive Book Images – Image from page 52 of "The land of the boxers, or, China under the allies" (1903), No restrictions, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=43189790

Китайски християни обезглавяват боксьори пред погледа на чужденци.

Снимка: By https://wellcomeimages.org/indexplus/obf_images/aa/14/cbcbadc77d1feb7511ea15af72b3.jpgGallery: https://wellcomeimages.org/indexplus/image/V0031250.html, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36597750

Екзекуция на боксьори след залавянето им от чуждестранните сили

Снимка: By File created by Jeff Lea. Author unknown – Postcard, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8819694

Заглавна снимка: By Julius Jääskeläinen – Troops of the Eight-Nation Alliance (except Russia) that fought against the Boxer Rebellion in China, 1900. From the left: Britain, United States, Australia, India, Germany, France, Austria-Hungary, Italy, Japan., CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=91532070