Атомната бомба на британците, топлена от кокошка

Представете си, че е 1957, а вие сте високопоставен човек от Британската армия, който е отговорен за опазването на Запада от съветската агресия. На свое разположение имате невероятен арсенал – и огнестрелен, и атомен – както и екип от великолепни учени, които постоянно предлагат идея за нови, по-ефективни оръжия.

Една от въпросите, които представляват най-голяма грижа за вас, е дали Съветския съюз няма да настъпи на запад и Великобритания няма да попадне в обсега на ракетите и бомбите му. През Втората световна война Германия съсипа Великобритания с десетки хиляди бомби, пуснати от Луфтвафе, а също и с ракети V-1 и V-2 от позициите си в Холандия и Франция.

Така решавате, че най-добрият начин за отбрана е „да спрете окупацията на близки до вас райони от врага в краткосрочно бъдеще“ и затова решавате да изравните Западна Германия със земята като за целта атомната бомба изглежда най-практична. Това не само ще неутрализира врага, но и ще прави големи площи земя и (оцелялата) инфраструктура и съоръжения върху нея недостъпни за доста дълго време.

За да не разчитате на гравитацията, с екипът решавате, че ще е най-добре да заложите ядрени бомби предварително на повърхността на земята, под земята или дори в реки и езера.

Атомна бомба Синият Дунав

За целта създавате 7260-килограмова „вана“, която отвън прилича на огромен бойлер, но вътре има голяма ядрена глава с два задействащи механизъма като дизайнът й е базиран на първата ви ядрена бомба – Blue Danube (от англ. – Синият Дунав). С предполагаема мощност от 10 килотона, всяка такава бомба ще направи кратер с широчина около 115 метра, ако се задейства на повърхността на земята и почти 200 метра, ако се задейства на 10 метра под земята. Тя може да се детонира с таймер, който може да се настрои за максимум 8 дни, директно с кабел, който може да стигне максимум 5 километра, или автоматично, ако врагът задейства специален датчик.

Атомна мина Синият Паун

Планът изглежда добре и работата по него започва през юли 1957. Британският военен съвет поръчва 10 Сини Пауна, както се наричат бомбите. Дизайнът има обаче среща проблем. Някои части на машината трябва да се поддържат на определена температура, много по-висока от средната за зимата в Европа (когато ще бъдат поставени). Също така тази температура ще трябва да се поддържа няколко дни.

Започват да се предлагат идеи за затопляне на бомбата като най-интересната от тях е в нея да се сложи полог с кокошки. Те ще успят да оцелеят около седмица, което е достатъчно време за залагането на бомбата и последващото й намиране и детониране от врага. Телата на пилетата ще поддържат температурата, а пологът ще пречи да снасят върху скъпата апаратура – страхотна идея!

…

Може би защото осъзнават абсурдността на плана или по-вероятно заради риска, който идва с детониране на атомна бомба в съседна държава, през февруари 1958 Комитетът изоставя проекта.

Все пак обаче са създадени два прототипа като единият съществува и до днес. Обществото разбира за плана чак през 2004, когато Операция Син Паун е декласифицирана и архивите са показани в експозиция. Това става на 1 април и понеже част от машината е кокошки, мнозина взимат операцията за първоаприлска шега. Дотолкова, че Националните Архиви излизат с официално изявление, в което потвърждават истинността му: „Наистина изглежда като шега… но определено не е. Военните не си правят шеги.“