7 личности на скамейката на Народния съд
2730 издадени смърти присъди. 1921 доживотни тъмнични присъди. 19 присъди от 20 години. 962 от 15 години. 727 от 10 години. 3241 по-кратки присъди. Това е равносметката в числа от най-мащабната политическа чистка на миналия век – Народният съд от 1945 година. И това са само записаните.
За да бъде установен новият политически строй, е необходимо „изчистването“ на политическия, икономическия, военния и интелектуалния елит на Царство България, който би могъл да го саботира. 13 съдебни състава от цялата страна поставят под съда и хора, които вече са убити. 101 писатели, художници, журналисти стават жертви на съдебния процес.
Народният съд трае 4 месеца. На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав осъждат 147 души, които са оковани и закарани в Орландовци (близо до днешните Централни гробища) – при яма, изкопана от бомбардировките през войната. Разстрелвани са един по един, а доктор Александър Станишев констатира смъртта на всеки разстрелян. При последното си навеждане, за да провери дали разстреляният е загинал, е застрелян в тила. Във времето след екзекуцията, близките на убитите идват на мястото и оставят цветя. За да се спре това, на мястото е изградено бунище.
След изпълнение на смъртните присъди, цялото имущество на убитите е конфискувано, а близките им са лишавани от наследство.
През 2011 г. днешната дата е обявена като ден за почит на жертвите на Народния съд. Днес се спираме едва на 7 негови жертви. Без да претендираме, просто ги изброяваме, като едни от многото, чиято последна спирка е била ямата в Орландовци преди 73 години.
Богдан Филов
Археолог и историк, учил в Лайпциг, Вюрцбург и Фрайбург. Министър-председател на България в периода 1940 – 1943 година, специализирал археология в Париж и Рим. Световно признат учен с принос към археологията, дългогодишен преподавател в Софийския университет и член на редица чуждестранни научни институти (Виена, Берлин, Мюнхен, Прага, Будапеща). Противоречива личност в политиката, но с безспорен принос към науката. След убийството му, жена му е изгонена от семейното жилище и пратена в Дулово, Русе, Ловеч, а накрая се установява в Самоков, където остава до края на живота си. Въпреки молбите й, властта не позволява тя да се върне в София. Умира през 1973 година, малко след като й разрешават да се върне в столицата.
Капитан Иван Вазов с баща си, доктор Кирил Вазов през Първата световна война
Иван Вазов
Син на Кирил Вазов и племенник на писателя Иван Вазов, той е ключова фигура във военния живот на страната по време на Балканската и Първата световна война. Носител е на два ордена „За храброст“ и два немски „Железни кръста“, учи в Лиеж (Белгия) и Лайпциг, защитава докторантура по право на Лайпцигския университет. Министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Добри Божилов. Той е сред 147-те убити в нощта срещу 2 февруари.
Александър Станишев
Станишев (родом от Македония) е водещ хирург в България във времето между двете световни войни. Докато е ректор на Софийския университет, учебното заведение е преименувано на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Член на редица международни институти и университети (хирургическата академия в Женева, университета в Хамбург). Преподавател в Медицинския факултет на СУ, който специализира в Мюнхен и Хайделберг. Министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов. Негова е задачата да констатира смъртта на всеки разстрелян в нощта срещу 2 февруари 1945 г. Убит е, докато се навежда да провери пулса на последния убит.
Иван Горанов
Министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Богдан Филов, а по-късно и директор на кабинета на Регентството, което трябва да управлява, докато непълнолетният Цар Симеон II навърши пълнолетие. Адвокат по образование, учил в Мюнхен и Женева, дипломирал се в Берлинския университет. Награден с офицерски кръст за храброст и немския „Железен кръст“ за битките в Добруджа през Първата световна война.
Борис Йоцов
Министър на народното просвещение в кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов. Борис Йоцов завършва славянска филология в СУ и после продължава обучението си в Прага. Специализира във Варшава и Виена. Работи като критик, политик и член на БАН. Автор е на многобройни научни трудове върху българската история и литература. Неговата, както и на повечето осъдени, присъда не подлежи на обжалване.
Тодор Кожухаров
Журналист и директор на вестник „Слово“ в продължение на две десетилетия. През 1935 година е назначен за министър на търговията, пощите и телеграфите. Обявява се против делото на ОФ. Осъден е на смърт, но е убит, докато заедно с останалите го ескортират към камионите, които да ги отведат до мястото на екзекуцията. Викането за помощ е абсолютно забранено и той умира от удар с пистолет в главата.
Райко Алексиев
Райко Алексиев със съпругата си, актрисата Весела Грънчарова
Видният журналист и карикатурист дори не е осъден лично, а посмъртно. Умира на 18 ноември 1944 година, след като е пребит до смърт. До последно отказва да емигрира, въпреки че приближеният му Никола Мушанов успява да му издейства паспорт. Работил за вестниците „Македония“, „Барабан“, Смях„“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; и основател на хумористичния вестник „Щурец“. Журналист, художник, писател хуморист, Райко Алексиев остава еталон в историята на българската журналистика.
