6 причини за нелепия провал на Запада в Гражданската война на Русия

След като болшевиките на Владимир Ленин завземат властта в Русия на 7 ноември 1917 г., сваляйки краткотрайното Временно правителство на Александър Керенски, страната изпадна в хаос и когато се появява вълна от контрареволюционни движения от Сибир до Украйна и от Черно море до далечния север, настава гражданска война.

Изправени пред тази анархия, бившите съюзници на Русия в Първата световна война решават да се намесят от страната на контрареволюционерите, които сборно са наричани „Белите руснаци“. Намесата на съюзниците напълно се проваля, струвайки цяло състояние в кръв и средства, които изтощените съюзници, по-специално Великобритания и Франция, трудно могат да си позволят, и оставя лоши чувства между Русия и Запада, които може би продължават да съществуват и до днес.

1. Разчленена и несвързана стратегия

Различните нации имат различни цели: от това просто да поддържат бойния фронт срещу германците и да държат основния военен материал извън болшевишките ръце; през „смяна на режима“ или възстановяване на царската автокрация; до защита на съществуващи колониални владения или търсене на териториални отстъпки. Дори в рамките на отделни държави, самите политиците често не успяват да постигнат единодушие помежду си – във Великобритания министър-председателят Дейвид Лойд Джордж е в най-добрия случай колеблив към намесата, докато Уинстън Чърчил, неговият военен министър, е почти фанатично за нея. В САЩ президентът Удроу Уилсън се противопоставя на намесата, но същевременно разрешава разполагането на американски войски.

Развитието, от което съюзниците се страхуват най-много – и единствената цел, която ги обединява – е отделен руски мирен договор с Германия. Но когато това всъщност се случва на 3 март 1918 г., оставяйки германците да преместят хиляди войски на запад, за да се опитат да нокаутират Великобритания и Франция, последвалото германско настъпление през пролетта не влияе по никакъв начин за крайния резултат от войната. И след като Германия е победена, единствената цел, която има някакъв смисъл, става излишна.

2. Неадекватни ресурси

Ангажиментът на съюзниците никога не е подсигурен с подходящите ресурси. Щом германците не успяха да завладеят разпадащата се Руска империя с повече от един милион души, съюзниците никога нямаше да победят болшевиките и да окупират такава огромна държава с пет войски на кръст. Най-голямото разполагане в Сибир е не повече от 100 000 души, повечето от които са японски войници, които откровено заграбват земя от името на своето правителство. От всички чуждестранни намеси в руската гражданска война тази на Япония е далеч най-голямата, нараствайки до 70 000 войници.

3. Слаби, корумпирани или нехаресвани сили

Предполага се, че ще са необходими малко войски, защото съюзниците могат да разчитат на местни антиболшевишки сили. Но съюзниците не полагат реални усилия да проучат различните групи етнически националисти, демократи, лоялните към Романови, протодиктатори и откровени бандити, с които те често се свързват неохотно. В действителност руските „партньори“ на съюзниците са мотивирани от всякакви неща – от лоялност към покойния цар, от етническа идентичност или обикновена алчност и сладострастие към властта – и често са ненавиждани дори повече от болшевиките.

4. Неразбиране на местната политика

Но може би най-важното е, че съюзниците не успяват да разберат, че руският народ до голяма степен вече е направил своя избор. Колкото и погрешeн да е той, когато днес погледнем назад, оказа се, че значителна част от руснаците, които всъщност ги е грижа да бъдат политически активни, искат болшевишко правителство и не се интересуват да ги управляват бивши царски генерали и функционери, или каквото им наложат някакви чужди държави.

5. Липса на вътрешна подкрепа

На народът в съюзническите държави му е писнало от война и в епохата, когато демократичният социализъм набира сила в цяла Европа, воденето на битка срещу комунистите, за да се възстанови царската тирания, не се приема добре. Във Великобритания опозицията се обединява около движение, наречено „Ръцете долу от Русия“, което, макар че има малко пряко въздействие върху правителствената политика по време на намесата, получава силна подкрепа след нея.

6. Не се разглеждат последиците

Подозрението и недоволството към Запада, породено от почти три години явна подкрепа за белите руснаци, продължава десетилетия след напускането на последния съюзнически войник. Историците твърдят, че естеството на Съветска Русия прави това неизбежно и може и да са прави – но пристигането на хиляди съюзнически войници, очевидно мотивирано от желанието да върнат часовника на революцията назад, със сигурност не е от помощ.