shareit

Златна търговия по време на чума – как шепа търговци се превърнаха в следващите благородници

| от |

Чумата е една от първите известни катастрофи в човечеството, която успява да унищожи смело почти половината от цивилизацията в Европа. И ако медицината не само няма отговор, то следващата катастрофа удря икономическото развитие на континента. Например ще открием, че в Бордо проблемите започват от самото начало, макар и това да е търговският хъб на почти цяла Югозападна Франция. Отчаянието на хората и липсата на храна ще ги принуди да изгорят целия град, само и само да спрат разпространението на болестта и да продължат да привличат търговските кораби – ресурсите по това време са изключително малко, а много от капитаните предпочитат да акостират другаде с надеждата, че няма да се заразят. Опитът да се прочисти града не е толкова успешен. Пожарът успява да удари и различните складове и магазини, с което бавната смърт да бъде и мъчителна.

Точно тук героите в този период са търговците, които не спират да пътуват и да рискуват живота си, доставяйки хранителните запаси и ресурси за оцеляване. Разбира се, те го правят с определена цена – нищо не идва даром от тях. През XIV век Англия продължава да има връзка с континентална Европа и точно по тази причина графство Аквитания е в съюз с англичаните, при това от коронясването на крал Хенри II. Отношенията между двете страни създава и изключително добри търговски маршрути. Пренася се вълна, зърно, риба и още много други. Завръщането на корабите идва с друга стока като мед, желязо и вино. Таксите и митата също се отразяват положително на двете страни. В началото на 100-годишната война не е точно време за търговия и още през първите няколко години се забелязват наличните търговски търкания, но те са нищо в сравнение с чумата.

Оцелелите записи от митниците в Бордо показват, че през 1348 г. са изпратили едва 74 кораба с вино към Англия, което е абсолютен минимум – в предишните години на месец са пътували стотици кораби. Англичаните спират да пътуват при новината, че чумата е успяла да унищожи целия град, а за да е още по-страшно, новината за загубата на дъщерята на крал Хенри II е още по-трагична – принцесата била във Франция и за няколко месеца успяла да изгуби битката. Ако принцеса може да умре, значи всеки е в опасност. От всички кораби, които пътуват към Франция, около 50 от цяла Англия ще намират смелост да продължат с доставките вино.

Забавното е, че жаждата за вино ще донесе и чума на англичаните, особено след като малко по-късно през 1348 г. ще се появят болни в Бристол и през есента чумата ще започне своята черна магия и в Лондон. Една година по-късно и в северните части на Англия ще се съобщава за болни. Това автоматично се отразява върху земеделието, а след това и върху финансовата криза, с която бедните трябва да се борят с все по-високите цени. Цените на вино се повишават двойно и понякога тройно, но това не е всичко, повечето кораби започват да се претоварват с риск за потъване, но все пак всичко се прави за огромни печалби.

Търговците скоро няма да имат късмета да трупат богатства, защото Едуард III ще наложи високи мита за износ на вълна и дрехи. Онези 100-на смелчаци, които до този момент са успели да печелят луди пари, вече трябва да успеят да намерят кредит, а след това да се съюзът и с някои други търговци, за да осигурят по-ниско мито на своите стоки. Хора като Робърт Шелби са успели да натоварят само няколко варела вино през ноември 1348 г. Малко след това ще се окаже, че са качили около 5 пъти повече, отколкото корабите можели да носят – все пак това е времето за правене на богатство. Разбира се, Шелби не идвал и без дарове – неговите кораби били отговорни за огромните доставки на платове в Бордо, около 25 пъти повече, отколкото през последните две години.

Удоволствието е кратко, защото Едуард III забелязва какво точно се случва и как шепа хора се опитват да манипулират цяла страна. Кралят налага умерени печалби, а не безумни. Стоката и от двете страни започва да се забавя, но повечето капитани имат друга идея, да започнат да плащат капаро за вино и други ценности, които още не са успели да вземат. Понякога са готови да платят една цяла доставка, преди да успеят да дойдат да я вземат. Скокът се наблюдава само по корабните и пристанищни записки. Между 1325 и 1349 г. се вписват около 17 търговски кораба.

Между 1350 и 1374 г. броят им е 74 и се увеличава до 85 в последните месеци на годината. И след като регистрацията означава и повече такси, около 1/5-та от доставките се вкарват контрабандно. Буржоазията на Бордо не само успява да се възползва от тази техника, но и да печели още повече. Все пак не е лошо да има и кораби, които не използват по никакъв начин ограниченията и таксите, които също трябва да платят, когато изпращат стока. Контрабандата има своите плюсове – никакви такси, никакви допълнителни вписвания. Още преди чумата се говори за такива практики и измислянето на водни коридори, където липсват всякакви проверки, но пък по време на чумата, всичко вече е в своя пълен блясък.

Дори църквите ще използват този метод за доставки, особено след като миряните могат да имат божествена протекция. През 1353 г. кралят отново ще се намеси, този път със санкции относно количеството, мястото за търговия и кога търговците имат право да продават и купуват. Логично е, че това също не помага. Мнозина бързо ще започнат да обикалят рисковите локации. Хора като Уилям Уейкфилйд веднага ще решат проблема и ще се преместят изцяло в Бордо, където ще спестят много главоболия. Преди да тръгне, започва да купува колкото се може повече стока. Това му осигурява достатъчно добра позиция сред френската буржоазия. До този момент повечето англичани трябвало да плащат мито, но не и французите, които предпочитали да изнасят вино, но не и да плават – корабите били предимно английски. Вместо да връща стока, Уилям започва да снабдява малки и големи градове, крепости и дори военни гарнизони.

Разбира се, като по-хитър и алчен търговец, той плава до северните части на Англия, където започва да продава френско вино. Заловен е през 1359 г. от френски партизани и бърза да се оплаче на английския крал, за да получи компенсация за изгубената си стока – 5000 паунда. Уилям е един от късметлиите, защото в историята на тези търговски отношения ще постави рекорд. По това време графът на Ланчестър получава годишни приходи от близо 8380 паунда. До днес никой не може да каже колко пари са направили шепа хора от пандемията, като към това добавим и наличието на война в цяла Европа. Никой не знае колко точно са спечелили мнозина от тази търговия, впрочем тя далеч не е единствената. Останалите страни и търговци – по-смелите такива, бързо ще открият нов начин за трупане на печалби.

Едва към края на XIV век се стига до нормализация на условията. Това е жестоката истина, дори тогава, при една от най-свирепите кризи, има достатъчно хора, които да се възползват от капитализма и предлаганите възможности. Богатството на търговците ще роди и много благородници през следващите години, но първият търговски хит в цяла Европа се случва именно благодарение на пандемията.

 
 
Коментарите са изключени за Златна търговия по време на чума – как шепа търговци се превърнаха в следващите благородници

Повече информация Виж всички