Защо Т-90 се проваля в Украйна – експертите наблюдават следните грешки
С пускането на специалната военна операция, както Руската федерация я нарича, в Украйна на 24 февруари 2022 г. и активирането на цялата руска военна система, светът очакваше да види невероятни оръжия, развитие на бойната система, както и бърза победа. Все пак говорим за втората най-голяма армия в света. Освен това не трябва да забравяме, че основният приоритет на някогашния СССР беше именно оръжие.
Огромното количество бойна техника, което по един или друг начин се озова в страни от третия свят. Въпреки това, очакванията бяха за бърза и светкавична война. Оказа се, че не всички са особени оптимисти и техните твърдения не закъсняха. Само два месеца по-късно започнаха да се използват складовите T-72 и T-80, а последните снимки в интернет показват, че следващата доставка на танкове е Т-62. Следователно идва и един от най-важните въпроси, какво се случи с Арматин и по-модерният Т-90?
В края на Студената война през 1991 г. съветската армия разполагаше с три главни бойни танка. Без визуални разлики и с генералната разлика, че имат различно технологично оборудване. Най-опростената и евтина версия е Т-72, от която са произведени около 22 096 единици. Производството е на Уралвагонзавод и тракторния завод в Челябинск между 1973 и 1990 г. Най-напредния и подготвен е Т-64, но въпреки технологичният скок напред, двата се смятат за изключително опасни и не толкова надеждни.
Разполагат с така нареченото автоматично зареждане на оръдието и невнимателния оператор бързо може да се раздели с лявата си ръка, ако не внимава. До края на техническия живот на Т-64, този танк се превръща в главна сила на украинската армия. Малко по-добре развит и по-лесен за употреба е Т-80. От него са произведени около 7066 танка, като всичките са раждат в Ленинград – заводът на Киров. След края на Студената война, всички заводи продължават своята работа и по-късно изнасят продукцията си за други страни.
В хода на първите стъпки от „демокрация“, Руската федерация официално нарежда да се започне производството на нов вид танкове. Те трябва да са подобрена версия на Т-72. Така се ражда популярния Т-80 с много по-модерна и защитена армия. Лошото представяне на Т-72 в Ирак по време на Пустинна буря ще се отрази значително на международните продажби. Следователно отново има нужда от подобрение, което в това отношение ще е Т-88, неговата промяна идва до Т-90. През 1999 г. директорът на завода – Владимир Поткин ще почине и в негова чест, танкът ще носи неофициално името на създателя си.
За изненада на света, новата премяна на стария Т-72 ще изглежда като просяк в царска премяна. Западът познава много добре основните му качества. 48-метрични тона се задвижват с V-12 дизелов двигател с мощност от 1130 конски сили. Максималната му скорост е около 80 км/ч. – той е по-бавен от предишния модел, който обаче работи с турбина и дава малко по-добри резултати. Руските инженери свалят турбината, за да може да има малко по-голяма сигурност при движение – никой не може да се довери на тази част, която има дарбата да се чупи по всяко време, особено ако липсва правилната настройка.
На въоръжение са предоставени 125-милиметрово оръдие с 40 снаряда, както и 7.62 мм картечница. Както предишния модел, така и тук ще открием, че имаме шофьор, командир и оператор на оръдието. Руснаците запазват автоматичното зареждане и позволяват на автоматична стрелба да се изстрелят до 7 снаряда в минута. Покритото разстояние с един резервоар е около 600 километра. Най-впечатляващото в Т-90 е неговата защита. Поставена е рикошираща броня, придружена с още една – Контакт 5.
Добавена и система Щора 1, която трябва да предпазва от ракети. Първата е монтирана на Т-80UK и след това продължава да се предоставя и на други машини. През 2018 г. повече от 2700 Т-90 ще бъдат произведени за руската армия, както и за някои от бившите републики в СССР. Индия, Алжир и някои други ще побързат да закупят машината. Повече от 100 са били изпратени на източния фронт в Украйна, но прогнозите показват, че макар и самият танк да се справя малко по-добре от Т-72 и Т-80, неговите успехи са незначителни.
Първият официален контакт е потвърден от украинските сили на 25 април, когато пехотинци попадат на руския Т-90 извън Харков. Оказва се, че ракета Джавелин няма никакви проблеми да се справи с всяка една от модерните защити. Една среща не дава никаква представа какво можем да очакваме, но скоро тръгва информация за още много други подобни срещи. Изненадата е, че електронните защити просто не работят и Т-90 има същата съдба като предшествениците.
Другата подробност е, че американския Джавелин и немския Панцерфауст 3 разполагат с двойка ракети, които работят в тандем. Едната се детонира в активната броня, докато другата пробива кабината на екипажа. Американският Джавелин лети най-често към танка, но след това се издига вертикално нагоре и се забива в купола на танка, където се очаква бронята да бъде много по-тънка.
Последната голяма слабост, която повечето военни критици посочват е, че танкистите, често се движат самостоятелно и не взимат предвид пехотата като фактор. Според мнозина, това е добра стара тактика от Втората Световна война, но отдавна не се практикува. Няколко самотни танка без никакво прикритие получават заплаха не само от пехота, но и от дронове. Следователно сега украинската пехота преследва заблудени екипажи и понякога ги елиминира без дори да има време за първи контакт.
След това можем да се замислим и какво ще се случи със съдбата на този танк, ако изобщо продължи да се произвежда. Изненадата е за всички, но нека не забравяме, че сега положението става още по-плачевно, особено след като се докараха стари машини, а новите продължават да се редуцират.
Някои руски генерали изявиха своите притеснения, че в нормални отношения със света, Русия може да засили производството и в рамките на една година, за да може да се достигне старото въоръжение. Ситуацията при самолети и кораби е още по-сложна. Предстоят интересни месеци в сражение, като искрено се надяваме, че тази лудост най-накрая ще приключи.
