Защо обектите в огледалата на автомобила са „по-близо, отколкото изглеждат“?

Това е един от уроците, които всеки инструктор по шофиране ще ви каже още в началото – имайте предвид, че обектите в страничното огледало всъщност са по-близо, отколкото изглеждат. И ако ученикът е любопитен, следващото нещо, което ще се чуе, може да бъде: „Защо?“

Отговорът се крие в начина, по който са проектирани страничните огледала за обратно виждане на автомобила. Те са изпъкнали, което означава, че са извити или заоблени навън. Предимството на такава форма е, че тя дава на водача по-широко зрително поле, което му позволява да вижда повече потенциални опасности. По същество така се подобрява безопасността.

По същата причина можете да видите и изпъкнали огледала на определени места с ограничена видимост като края на нечия алея, по паркингите в моловете или на някои кръстовища, за да помагат на хората да виждат зад завоите – макар че тези огледала обикновено са много по-очевидно с формата на рибешко око, отколкото тези на автомобила.

Недостатъкът на изпъкналата форма е, че по същество тя изкривява размера на обектите, които се появяват върху нея. На свой ред това променя възприятието на водача за разстоянието между обекта и управлявания от него автомобил, което представлява проблем за безопасността, ако не сте наясно с този ефект.

Ако автомобилът зад вас ви се стори достатъчно далече, може да се изкушите да направите бърза смяна на лентите, когато всъщност между вас няма достатъчно безопасно разстояние за това. На много места предупреждението „обектите в огледалото са по-близо, отколкото изглеждат“ често се гравира в страничните огледала на автомобила като постоянно напомняне да бъдете предпазливи при извършването на подобни маневри.

Има ли вид огледало, което би могло да представлява някакво средно положение? Хората със сигурност са опитвали – като например д-р Р. Андрю Хикс, професор по математика в университета Дрексел в Пенсилвания.

Още през 2012 г. Хикс получава патент в САЩ за дизайн, създаден от него с помощта на алгоритъм, който включва десетки хиляди изчисления, в резултат на което е получено огледало с 45-градусово зрително поле, но с минимално изкривяване.

„Представете си, че повърхността на огледалото е съставена от много по-малки огледала, завъртяни под различен ъгъл, подобно на дискотечна топка“, казва Хикс в изявление, направено по онова време.

„Алгоритъмът представлява набор от изчисления за манипулиране на посоката на всяка плочка на метафоричната диско топка, така че всеки лъч светлина, който се отразява от огледалото, да показва на водача широка, но не твърде изкривена картина на сиктуацията зад него.“

За съжаление огледалото всъщност не прилича на диско топка, когато го погледнете отблизо, което е добре…