Защо хората моментално решават, че НЛО са извънземни
Наскоро НАСА прие термина „неидентифицирани аномални явления“ или НАЯ, но едва ли някога ще спрем да ги наричаме НЛО – неидентифицирани летящи обекти. Във всеки случай, на всеки няколко години се появяват твърдения из медиите и интернет, че са били забелязани неидентифицирани обекти, които обаче веднага са идентифицирани от мнозина като не от нашия свят. Или пък се твърди, че правителствата по земята разполагат с извънземни, но ги крият.
Бари Марковски е социолог, който се фокусира върху взаимодействието между индивидите и групите, особено по отношение на споделените вярвания и погрешни схващания. Що се отнася до причините, поради които НЛО и предполагаемите им обитатели очароват обществеността, той установява няколко много интересни неща.
Исторически контекст
Подобно на политическите скандали и дънките с висока талия, НЛО се появяват и изчезват от колективното съзнание периодично. Тридесетгодишни проучвания показват, че 25-50 % от анкетираните вярват, че поне някои от записаните случаи на НЛО са били реални извънземни космически кораби. Днес в САЩ над 100 милиона възрастни смятат, че ни посещават същества от други светове.
Това не винаги е било така. Свързването на обектите в небето с посещение на извънземни придобива популярност едва през последните 75 години. Част от причината вероятно пазара – първите истории за НЛО увеличават продажбите на вестници и списания, а днес те са надежден кликбейт в интернет.
През 1980 г. в популярната книга „Инцидентът в Розуел“ на Чарлз Берлиц и Уилям Л. Мур се описва предполагаемата катастрофа край Розуел, Ню Мексико, 33 години по-рано на летяща чиния и прикриването на това събитие от правителството. Единственото доказателство за тази история е няколко свалени метеорологични балони… Но книгата съвпада с възраждането на обществения интерес към НЛО и оттук нататък се появява непрекъснат поток от телевизионни предавания и псевдодокументални филми по темата, които да задоволят обществения интерес. Може би неизбежно успоредно с това се появяват и конспиративни теории, че правителството (най-често американското) прикрива връзката си с извънземни.
Някои случаи неизбежно остават неразрешени. Но въпреки нарастващия интерес, многобройните разследвания не са открили доказателства, че който и да е НЛО е с извънземен произход – освен случайните метеорити или когато някой не сбърка Венера с летяща чиния.
Но например ето този видеоклип на американските военноморски сили от 2017 г. продължава да се появява в медиите отново и отново. На него се виждат странни обекти, заснети от изтребители, които често се тълкуват като доказателство за извънземни космически кораби. А през юни 2023 г. един ветеран от ВВС и бивш разузнавач прави зашеметяващото твърдение, че правителството на САЩ съхранява множество свалени извънземни космически кораби и техните мъртви обитатели.
Човешките фактори, които допринасящи за вярата в НЛО
Само малък процент от вярващите в НЛО са и негови очевидци. Останалите основават мнението си на (съмнителни) изображения и видеоклипове както от социалните мрежи, така и от традиционните средства за масова информация. Съществуват редица астрономически и биологични причини да бъдем скептични към твърденията за НЛО – но по-рядко се обсъждат психологическите и социалните фактори, които ги извеждат на преден план.
Много хора биха искали да разберат дали сме сами във Вселената, или не. Но засега доказателствата за извънземни са в най-добрия случай нееднозначни. И тъй като не обичат двусмислието, хората искат отговори. Силната мотивация да се намерят тези отговори обаче може да изкриви начина ни на мислене: хората са по-склонни да приемат слаби доказателства или да станат жертва на оптични илюзии, ако те подкрепят вече съществуващите им убеждения или желания.
Например, в споменатия видеоклип на Военноморските сили от 2017 г. НЛО изглежда като цилиндричен самолет, който се движи бързо, върти се и се стрелка по начин, който не наподобява нито една земна машина. Писателя на научна тематика Мик Уест обаче оспорва това тълкуване и обяснява как движенията, приписвани на размазаното НЛО, са илюзия: те произтичат от траекторията на самия самолет спрямо обекта, от бързите настройки на камерата и от погрешното ни схващане, че камерите и фонът са неподвижни.
Уест установява, че характеристиките на полета на НЛО приличат повече на тези на птица или метеорологичен балон, отколкото на междузвезден космически кораб. Но илюзията е убедителна, особено след като Военноморските сили все още смятат обекта за неидентифициран.
Авторът разглежда и твърдението на бившия разузнавач, че правителството на САЩ крие разбити НЛО и мъртви извънземни. Той наблегна на предпазливостта, като се има предвид, че единственото доказателство на информатора е, че хора, на които има доверие, са му казали, че са виждали извънземни артефакти. Уест отбеляза, че сме чували подобни неща и преди, заедно с обещанията, че доказателствата скоро ще бъдат разкрити. Но такъв момент така и не идва.
Всеки, включително пилотите и служителите на разузнаването, може да бъде повлиян от обществото да вижда неща, които не съществуват: iзследванията показват, че да чуеш от други хора, които твърдят, че са видели нещо необикновено, е достатъчно, за да предизвика подобни преценки. Ефектът се засилва, когато влияещите са многобройни или с по-висок статус. Дори признати експерти не са застраховани от погрешна преценка на непознати изображения, получени при необичайни условия.
Групови фактори, които допринасят за вярата в НЛО
Вляво – дифузия отдолу нагоре; вдясно – дифузия отгоре надолу.
В интернет се публикуват безброй снимки и видеоклипове на НЛО – обикновено на необясними светлини в небето, заснети с мобилни телефони. В социалните мрежи те могат да достигнат до милиони потребители. Без да има някакъв висш орган или организация, която да разпространява съдържанието, социолозите наричат този процес на социална дифузия отдолу нагоре.
Разпространението отгоре надолу съответно се случва, когато информацията се излъчва от централизирани агенти или организации. В случая с НЛО източниците включват социални институции като военните, лица с големи обществени платформи като американските сенатори и големи медии като CBS. Има и любителски организации, които насърчават активното лично участие на хилядите си членове в разпространението на „сведения“ за НЛО, като Mutual UFO Network е сред най-старите и най-големите. Но както посочва Шарън А. Хил в книгата си „Научните американци“, подобни групи прилагат съмнителни стандарти, разпространяват дезинформация и не се радват на особено уважение в основните научни общности.
Процесите на разпространение „отгоре надолу“ и „отдолу нагоре“ могат да се комбинират в самоподсилващи се цикли. Средствата за масова информация разпространяват съдържание за НЛО и предизвикват световен интерес към НЛО; така все повече хора насочват камерите си към небето, което създава повече възможности за заснемане и споделяне на странно изглеждащо кадри; те се разпространяват в социалните мрежи, което кара медиите да вземат и публикуват най-интригуващите от тях. Периодично също се появяват и информатори, които разпалват огъня с безумните си твърдения.
Но въпреки целия шум, никога нищо не става…
За един учен, запознат с проблемите на разпространението на невярна информация и слабостите на човешкия мозък, скептицизмът към твърденията, че НЛО носят извънземни същества, е напълно отделен от перспективата за интелигентен живот другаде във Вселената. Учените, които се занимават конкретно с търсене на извънземен разум, имат редица текущи изследователски проекти, предназначени за откриване на признаци на такъв. Ако той реално съществува, те е много вероятно да са първите, които ще научат за него.
