Защо бутилките с шампанско на Титаник не имплодираха

Когато през юни 2023 г. подводният апарат „Титан“ се взриви, докато екипажът се опитваше да изследва останките на Титаник, хората започнаха да задават много въпроси за имплозиите, включително защо самият Титаник собствено не е имплодирал.

Един такъв въпрос, задаван неколкократно през последната година, е защо бутилките за шампанско, намерени на популярния кораб, не са имплодирали, а са си до голяма степен непокътнати.

„Спомняте ли си как миналата година стана инцидента с подводницата Титан, когато премина част от пътя, за да види останките на „Титаник“? При всичките им неадекватни мерки за безопасност все пак апаратът беше с титанов корпус, проектиран да се справи с такива дълбочини“, гласи един такъв въпрос, зададен във фейсбук група. „И как така тогава на една обикновена стъклена бутилка, пълна с шампанско, ѝ няма нищо?“

Първо, нека разгледаме причините за възникване на имплозии. Те представляват, както името загатва, експлозии наобратно – когато обектите гръмват навътре в резултат на разликата между вътрешното и външното налягане. Когато налягането стане твърде голямо, за да може корпусът на подводница да издържи, се получава силна имплозия, при която налягането вътре и вън от съда се изравнява.

Имплозии могат да се случат и на повърхността, стига вътрешността на обекта да има по-ниско налягане от външното, например чрез отстраняване на въздуха, за да се създаде вакуум, както е във видеото.

Части от Титаник наистина са имплодирали. Частите, които не са, не са, защото въздухът в тях е успял да избяга, което е довело до уравновесяване на налягането отвън и отвътре (условия, при които имплозия няма да настъпи).

И така, какъв е случаят с бутилките? Хората предполагат, че част от отговора е повишеното налягане вътре в самата бутилка шампанско, причинено от въглеродния диоксид в нея. Налягането в нея е по-високо, отколкото си представяте, и достига до около 6 бара (90 psi), като 1 бар е приблизително атмосферното налягане на морското равнище. Съвременното шампанско се съхранява в бутилки, които издържат до 20 бара (290 psi), а за да се задържи тапата на място, често се използва метална тел.

Така че в началото на пътуването на бутилката шампанско до дъното на океана тя поне не е била изложена на риск от имплозия. Старо шампанско и преди е било намирано на дълбочина от 50 метра, неразбито и дори все още годно за пиене. Всъщност, когато е започнало да потъва, рискът от експлозия е намалявал, тъй като разликата в налягането между вътрешната и външната страна е намалявала до дълбочина около 60 метра, където налягането е около 6 бара. От там нататък разликата започва да се увеличава значително. Титаник е на дълбочина около 3 800 метра, така че налягането е около 381 бара (5 532 psi).

Освен ако производителите на стъкло от XIX век не са създали бутилки, които могат да издържат на такъв нелепо висок натиск случайно, трябва да има друга причина, поради която те не са се спукали. Дори ако „здравото стъкло“ е част от отговора, тапата би била засмукана в бутилката от разликата в налягането, преди да се достигнат настоящите дълбини.

Разковничето вероятно е в някакво несъвършенство на корковата тапа. За да може една бутилка да избегне имплозия на такава дълбочина, в нея трябва да е попаднала вода, за да се изравни налягането вътре и вън.

„Знам, че сте споменавали за незатворени бутилки шампанско в останки на „Титаник“, които се намират още по-дълбоко – на 3,8 км“, обяснява YouTube каналът The Dropzone. „Би било невероятно, ако уплътнението наистина се беше запазило, но смятам, че всички уплътнения вече са разрушени и налягането вътре се е изравнило с налягането отвън, когато корабът е потъвал по пътя си надолу през 1912 г.“

Това може да е станало бързо, или по-бавно и постепенно, докато коркът е слизал на все по-голяма дълбочина и се е компресирал от огромното налягане.