Защо Beatles влизат в жестока война с Apple
Великата рок банда Beatles подписва първия си договор с ЕМИ. Феновете на Apple най-вероятно знаят, че по същото време Стийв Джобс е едва седем годишен и изобщо няма планове да превърне Apple в империя. Едно обаче е сигурно, нито една от двете страни не подозира, че скоро ще влезе в люта битка за музикалния каталог на групата.
И както историята помни, това сражение е повече от епично. Успехът е повече от легендарен и феновете никога няма да забравят творчеството от 60-те години на миналия век. Тогава излизат 8 албума, някои специални хитове и всичко това за приблизително 5 години работа. Успехите винаги вървят и с главоболия от страна на продуцентите, кaто в това време не е изненада за никого, че всяка компания иска да намери талантите, с които да печели милиони. И така през 1968 г. се ражда идеята за създаването на собствена музикална компания на групата, която носи името Apple Corps.
И 40 години по-късно двете студия – EMI и Apple Corps – ще държат правата върху 24 албума. Междувременно Стийв Джобс ще направи първата стъпка към Apple Computer през 1976 г. Неговата компания е известна на абслютно всички и от 80-те години до днес можем да забележим какъв огромен скок е за технологичната революция. И някъде там се ражда добре познатата възможност на iTunes, която позволяваше на потребителя да сваля музика от интернет директно на своето устройство – iPod.
Днес услугата е променена и предлага възможност за стриймване на песните. И точно почитателите на компанията могат да си спомнят, че дълго време албумите на Beatles изобщо не фигурираха там. Дори и след като Стийв Джобс често ги представяше налични в някои устройства, особено на официалните презентации. И всеки път, когато излезе ново устройство, слуховете винаги напомняха, че най-накрая всички проблеми между Apple Corps и Apple са изчистени. Разбира се, нито един потребител не е бил принуждаван да използва услугите на iTunes, мнозина имат достъп до програмата и могат спокойно да копират дисковете, но след като самият казус започва да печели внимание, всеки път се ражда и това твърдение.
И всеки път е грешно. И така продължаваме историята с далечната 1962 г. и появата на Браян Епстийн – мениджър на джаз клуб и банда, която носи името The Beatles. Епстийн се опитва да продаде групата на различни звукозаписни компании, но никой не вижда потенциала. Единствено EMI проявяват някакво внимание, но официално отказват да подпишат с групата и предлагат по-малката дъщерна компания Parlophone Records. Отношенията там изобщо не са приказка.
В първите месеци Пийт Бест напуска групата. Музикантите откриват и следващата истина, за да могат да поддържат публиката и интереса към себе си, всяка година трябва да пускат по два албума, да ходят по турнета и практически да се превърнат в изключителна техника на индустрията. Когато Епстий умира, една изтощителна глава за групата приключва. Изведнъж се появява духовното извисяване, наркотиците помагат и с това идеята за създаването на Apple Corp. Компанията започва да работи, споделя до някаква степен правата с останалите известни компании и с това през 1968 г. се ражда така наречения „бял албум“.
След него идва и „Abby Road“ и независимо от всички останали студиа се пуска и „Yellow Submarine“ и „Let it Be“. Пол Маккартни и Ринго Стар държат всички права, докато Нийл Аспинал получава поста мениджър. До различна степен компанията се опитва да създава филмови продукции, както и да продуцира музика. Един от най-големите успехи винаги е съдебните дела. От 70-те години на миналия век, Apple Corp започва да съди звукозаписните студиа за неизплатени суми. Все повече са и колаборациите с други компании, които успяват дигитално да преиздадат албумите, Дисни също се появяват, за да подпишат сделка, с която да оформят правата за филма „Yellow Submarine“.
Изведнъж музиката им започва да монетизира своя успех, при това доста сериозно. През 80-те години на миналия век, единственият начин за сдобиване с каквато и да е музика е чрез закупуването на плоча или аудио касета. Впрочем и до днес аудио касетите се оказват изключително търсени от аудиофилите. Славата и на двата вида техника е на път да падне, особено след като се появяват добре познатите компютри. Дигитализирането на музика е факт. Господата от Apple Corp не пропускат възможността да нападнат Стийв Джобс за Apple Computer през 1981 г.
Това води до подписването на договор, в който едната страна обещава да не разпространява музика, докато другата няма да преследва компютърните технологии. Единственият проблем е, че скоро компютрите започват да се справят завидно добре и с музиката, което кара калифорнийската компания бързо да забрави подписания договор. През 1989 г. се пуска и първият компютър с Musical Digital Interface – MIDI. Адвокатите се срещат отново през 1991 г. и за пореден път подписват нов договор.
През 2003 г. се появява iTunes и търговията на песни започва. През 2007 г. излиза следващият слух за евентуална спогодба. През 1986 г. Apple Corps е описван от Джон Ленън като мястото, където всеки музикант може да дойде да запише своята музика и да получи необходмия успех. Съответно Брус Спайзър пише в книгата си, че това, което Apple Corp прави, не се различава от политиката на компанията на Стийв Джобс. И така през 2007 г. EMI официално обявяват, че са изгладили отношенията си с бандата и позволяват на калифорнийската компания да подпише толкова мечтания договор.
Но следващата година музиката на The Beatles липсва, Пол Маккартни продължава да говори с надежда, че най-накрая ще има разбиране, но и това не се случва. През септември 2009 г. се пуска фалшива новина, че Йоко Оно е успяла да направи толкова необходимата крачка. Междувременно EMI отговорят, че преговорите продължават да текат. Едва след среща между Пол, Ринго, Йоко Оно и Оливия Харисън – единствените собственици и наследници на групата, договорът се случва.
Интересен факт е, че договорката е особено краткотрайна (дигиталните копия ще са налични около две години), а сумата за цялата дискография в дигитален формат се равнява на около 149 долара. Неофициална информация твърди, че още тогава са поискани около 100 милиона долара – сума, която трудно би могла да се осребри дори и днес, без значение колко фенове има групата. Добрата новина е, че в момента можем да открием присъствието им в Spotify и най-вероятно в Apple Music, но никой не е сигурен колко точно струва това на компаниите и колко точно плащат за лиценз. Политиката на тези платформи е, че се плаща определена сума за стриймвана песен, а не за присъствие, а това значително решава голяма част от проблемите по финансовата част.
Заглавна снимка: By United Press International, photographer unknown – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3c11094.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4532407
