За първи път в България: Иван Марангозов и първият български компютър

| от |

Българският инженер Иван Василев Марангозов (14 август 1925 – 6 февруари 1998) е човекът, отговорен за разработването на първия български персонален компютър ИМКО-1. С това изобретение инженерът предизвиква индустриалния бум в производството на компютри и компютърни системи в страната от началото на 80-те години на 20 век като поставя и началото на цялата информационната промишленост с български персонални компютри, както и развитието на информатика и информационните технологии като предмет на обучение в училищните и академични среди, от което произлиза и бумът.

Компютърът на Иван Марангозов няма нищо общо с този на Джон Атанасов. Можете да прочетете повече за него в текста ни „Джон Атанасов – истинският създател на компютъра“

Decree of foundation - UACG

Указът на цар Борис III за публикуване на закона за Висше техническо училище

Иван Марангозов е роден в София и започва образованието си във Втора мъжка гимназия през 1944 г., след което учи в Държавната политехника през 1952 г., от която се с дипломира като „Електроинженер – слаби токове“. Съответно по-късно работи в тъкмо създадения Слаботоков завод.

Някои от вас може би помнят популярните през 50-те години български радиоприемници „Родина“ и „Балкан“. Инж. Марангозов е отговорен конструктор при създаването им. По същото време работи и в Машинно-електротехнически институт (днес Техническия университет – София) като хоноруван асистент в Катедрата по радиотехника. Въпреки че печели 2 конкурса, той не успява да стане (или по-скоро не му е разрешено да стане) редовен асистент в МЕИ. Причината е в това, че преди 9 септември 1994 г. Иван Марангозов е член на младежката организация „Бранник“ и заради това е характеризиран като „политически неблагонадежден“ от партийните органи на БКП.

Следва преподавателска кариера в Минно-геоложкия институт в София, заради която през ноември 1956 г. Марангозов напуска Слаботоковия завод. Две години по-късно, през през февруари 1958 той започва работа като ръководител на „Електронна работилница“ във Физическия институт на БАН. Там се занимава основно с разработката на научна апаратура в областта на радио спектроскопията. Интересът му в тази посока се задълбочава и по-нататък той става инициатор на множество уникални разработки в най-съвременните направления на радиоелектрониката и особено в областта на изчислителната техника.

8-inch floppy disk - IZOT, Bulgaria

8-инчова дискета, произведена от ДСО ИЗОТ, както се вижда от логото

Кариерата му продължава в Базата за техническо развитие през 1962 г., където работи към новосъздаденото подразделение на ДСО „Изчислителна, Записваща и Организационна Техника“ – емблематичния завод „Електроника“. Там е главен конструктор в секция „Цифрова изчислителна техника“ и на следващата година създава първата в България цифрова модулна система „НОРЕЛ“ – тя е направена с български компоненти и по-късно се произвежда серийно в завода. Модулът спомага за по-бързата цифровизация на промишлената и научната апаратура в България. Първата по-значителна крачка в тази посока е внедряването до 1971 г. на ЗИТ-151 в редица Териториални изчислителни центрове.

Създаването на първият български компютър е все по-близо.

Носител на информация – 8-пътечкова хартиена перфолента. По-малките перфорации са за синхроимпулсите при четене

През март 1967 г. се създава Завод за изчислителна техника-София (ЗИТ) – първият в страната. Марангозов е назначен като изпълнителен директор. Заводът успешно произвежда електронна изчислителна машина ЗИТ-151 по лиценз на Facom-230–30 на японската фирма Fujitsu и в следствие на това Марангозов става и технически директор на ЗИТ.

Следва създаването на множество електронно-изчислителни машини, цифрови уреди и микропроцесорна техника. През март 1979 г. започва работа в секция „Перспективни проучвания и анализи“ в Института по техническа кибернетика и роботика към БАН. Именно там с помощта на инж. Кънчо Досев през 1980 г. създава първия в България персонален компютър ИМКО-1.

Apple II tranparent 800

Apple II (1977 г.) с вградена клавиатура, цветен екран, звук, пластмасова кутия и осем разширителни слота.

ИМКО-1 е разработен по модел на Apple II. Той не разполага с флопидиск, тъй като по това време в България такива не се произвеждат, а вместо това работи с магнетофонна лента за съхранение на данни. Само единични бройки имат дискови устройства, които са внесени от чужбина, но останалите използват касетофони.

Името ИМКО-1 е съкращение от Индивидуален МикроКОмпютър.

Първото представяне на първия български персонален компютър пред международната общественост се състои в Англия – на Международния симпозиум по роботика. Ето и параметрите на машината, която се произвежда от 1979 г. до 1981 г.:

RAM: 48KiB
ROM: 12KiB
OS: Apple-DOS
CPU: 6502/1Mhz
Текст: 40 колони х 24 реда
Цена: 4190 лева (около 2600$)

На симпозиума е представен и РОБКО-1 – робот-ръка на основата на ИМКО-1. Системата е струвала приблизително 10 пъти по-малко от аналогичните решения на американски и японски компании. Роботът се произвежда в Завода за медицинска техника в София като са направени около 17 000 броя.

Robko01elem

Платката на РОБКО-1 от страна с елементите

Следва ИМКО-2. Той е толкова успешен, че Министерството на просветата поръчва 200 броя, от които половината раздава на различни училища.

По-късно през 1983 г. ИМКО-2 е преименуван на Правец 82 – когато завод „Аналитик“ в Правец, където се произвежда, се трансформира в Комбинат за микропроцесорна техника (КМПТ).

Правец 82 е 8-битов, а параметрите му са:

RAM: 48kiB
ROM: 12kiB
FDD: 5,25 устройство с 256 kiB памет
CPU: 6502 с тактова честота 1,018 MHz
Разделителна способност: 40х40 (GR), 280×192 (HGR)
OS: Apple DOS, Apple ProDOS (със специална платка 16 kiB за разширяване на RAM)
Монитор: черно/бял или зелено-черен с RGB изход
Компютърът има и вграден интерпретатор на BASIC, ОЗУ/ПЗУ – 48/12 kB;

Правец 82 вече разполага и с 5.25 инча флопидискови устройства (едно или две), което позволява лесен обмен на файлове и данни. Понеже той също следва архитектурата на Apple II, двете системи са съвместими.

Правец 82 на практика е варианта на ИМКО-2, предназначен за пазара. Между двата модела все пак има известна разлика, която е чисто естетическа – кутията на ИМКО-2 е оцветена в зелено и бежово или кафяво и бежово, а хоризонталните капаци са метални, пък кутията на Правец 82 е жълта с релеф и пластмасови капаци. Друга разлика е, че при включване, на екрана на едната машина се изписва „ИМКО 2“, а на другата се изписва „ПРАВЕЦ“.

Компютърът се произвежда и с метална кутия и две допълнителни платки, което е военния вариант. Двете допълнителни платки позволяват той да се свърже към стандартните армейски радиостанции и така да се предава сигнал по безжичен път от и към същия вид машина със скорост до 300 bps – едната платка се грижи за предаването, а другата – за приемането на данните.

През 1982 навлизат 16-битовите компютри и съответно през лятото на 1984 г. се появява първият български 16-битов персонален компютър, ИМКО-4 – отново разработка на Марангозов. Той също е одобрен за пазара и също сменя името си като от края на годината се произвеждан като „Правец 16“. По това време Комбинатът в Правец прави около 60 000 компютъра на година и така става най-големият производител на персонални компютри в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ, а най-голям клиент са ни СССР.

 
 
Коментарите са изключени за За първи път в България: Иван Марангозов и първият български компютър