Пъстрата и осолена история на картофения чипс

Най-убедителната и популярна история за произхода на картофения чипс започва в Саратога Спрингс, Ню Йорк. Годината е 1853 г., осем години преди началото на Гражданската война. Известен със своите минерални извори и предполагаемите им подмладяващи свойства, Саратога тъкмо е започнал да се превръща в туристическа дестинация, благодарение и на железопътната линия до града. Ханове, ресторанти и спа центрове започват да се появяват по бреговете на езерото Саратога и Moon’s Lake House, собственост на Кари Муун, е едно от най-добрите от тези места. В този ресторант готвят двама души – Катрин „леля Кейт“ Уийкс и брат й, Джордж Кръм.

Родното име на Джордж е Джордж Спек, майка му е индианка, а баща му е афро-американец и бивш роб, изкарващ прехраната си като жокей. Когато Джордж е млад, той взима името, с което баща му се явява по конни състезания – Кръм. Мъжът първо работи като трапер и водач на ловни дружинки, а след това отива в Саратога Спрингс, където работи като готвач, което се оказва, че му се отдава. Дотолкова, че е нает от Кари Муун да работи в ресторанта му.

До този момент, въз основа на наличните ни доказателства, можем да бъдем доста сигурни, че всичко е вярно. Но оттук нататък, може би започва елементът на легендата. Историята разказва, че една вечер през втория летен сезон на Moon’s Lake House един от клиентите им влиза и си поръча лунни пържени картофи – добре познат специалитет на ресторанта. Кръм сготвя една порция и я поднася на клиента, който обаче се оплаква, че картофите са нарязани прекалено дебело и връща поръчката. Кръм прави всичко възможно да ги нареже по-тънко, но когато претенциозният клиент получи втората си поръчка, той отново се оплака, че дебелината на картофите не му харесва.

Кръм, не особено доволен, че някой обижда готвенето му, нарязва картофите на тънки шайби, хвърля ги в мазнината и ги оставя да се пържат, докато не стават твърди и хрупкави, а след това ги осолява силно, мислейки, че получилото се е напълно неядливо. Когато обаче клиентът получава новата порция картофи, той възкликва, че са вкусни. От тогава блюдото е известно като „чипс Саратога“. Това се смята за началото на картофения чипс.

Както може би предполагате, има няколко версии на тази история и всички са спорни. Първо, ако приемем, че горната информация е вярна, възниква въпросът кой всъщност е този клиент. По-малко интересната версия е, че той е просто обикновен (макар и капризен) фермер, гладен от дълъг ден по нивите. По-известната версия е, че клиентът е корабоплавателят и железопътен магнат, Корнелиус Вандербилт.

Мери Лу Уитни, съпругата на пра-правнука на Корнелиус Вандербилт, публикува реклама, която не споменава Кръм и от части дава заслуги на роднината си за създаването на чипса:

Главният готвач, за да се заяде с Вандербилт, нарязва картофите много на тънко, пържи ги хрупкаво и ги осолява силно. Вандербилт ги хареса и картофеният чип се ражда.

Тази реклама разпространява историята, че магнатът е изобретил картофният чипс. По-късно обаче историкът от Саратога Спрингс Ваялет Дън ще посочи, че няма никакви доказателства, че Вандербилт е бил този клиент.

Раздразнена съм от Мери Лу Уитни, която твърди, че Корнелиус е човекът, който отказа да приеме пържените картофи. Няма документация, която да потвърди това. Може да е твоят прадядо или моят.

Корнелиус Вандербилт

Може би няма да се изненадате, че и самият Джордж Кръм също може да няма нищо общо с картофения чип, поне по отношение на произхода му. Както посочва статия в списанието Western Folklore, написана от Уилям Фокс и Мей Банър през 1983 г., чак 70 години след като чипсът е измислен, Кръм е обявен за негов създател. Всъщност, когато той умира през 1913 г., в некрологът му в местния вестник не пише нищо за картофен чипс. Той се споменава за първи път във връзка с блюдото през 20-те години на миналия век, когато един местен историк пише: „Твърди се, че Кръм е бил истинският създател на „чипс Саратога“, когато е работел в Moon’s Lake House.“

Друга версия включва Кръм и сестра му леля Кейт. Статия от 1940 г. от The Saratogian, написана от историка на града по онова време Жан Макгрегър, твърди, че Кейт всъщност е била този, която случайно създава чипса. Тя прави сладкиши, които пържи във мазнина. По същото време обаче бели и картофи и резен картоф пада в мазнината. Когато го вади, Кръм го изяжда и разбира, че той е толкова вкусен, че трябва да го добавят към менюто си.

И така, каква е истината от всички тези история? Винаги е възможно Кръм да е сервирал чипс в някакъв момент, независимо дали в Moon Lake Lake House или по-късно в собствения си ресторант, който отваря през 1860 г. Tой може дори да е измислил чипса без да знае, че някой друг го създава преди него. Това обаче изглежда малко вероятно, тъй като, ако той наистина е откривателя му, човек би предположил, че в някакъв момент щеше да използва този факт, за да промотира ресторанта си, който е конкуренция на Moon’s Lake House. Освен това New York Tribune през 1891 г. пише за ресторанта на Кръм, House of Crum, и не споменава нищо за картофен чипс, който се сервира там, което също поставя под въпрос историята. А може би най-важното е, че Кръм поръчва на писател да напише биография за живота му, която излиза през 1893 г. и в нея никъде не се споменаване за чипса.

Но каквато и да е истината, никой от Саратога Спрингс не може да каже със сигурност, че е бил първият, който е направил чипса, въпреки че готвачите в града наистина помагат за популяризирането му. („чипс Саратога“ е дори сравнително често срещано наименование за картофения чипс до средата на 20 век). Но изглежда той е изобретен някъде през 19 век в Европа, а вероятно и по-рано. В края на краищата картофите бяха много често срещана храна (и често пържена) в Обединеното кралство, Франция и особено в Белгия. Трудно е да се повярва, че никой преди 1853 г. не се е сетил да ги нареже на тънко, осоли и изпържи. Например, в известната готварска книга Cook’s Oracle от 1822 г. на англичанина Уилям Кичинер има рецепта за „Картофи, пържени на резени. Добре ги почистете в чиста кърпа и ги изпържете в свинска мас… накрая ги насолете с много малко сол“. Тази готварска книга е бестселър както във Великобритания, така и в Америка и е публикувана шест години преди Джордж Кръм дори да бъде роден.

Въпреки всички разнообразни версии и липсата на документирани доказателства, „Саратогският чипс“ все още е значителна част от имиджа на града.