„Въведение в космографията“ – едно революционно изобразяване на Новия свят
В тази книга – известна днес като Cosmographiae Introductio или Въведение в космографията – не е посочен нито един автор. Но печатница отбелязва, че тя е публикувана през 1507 г. в Сейнт Ди, град в източна Франция, на около 100 километра югозападно от Страсбург, в планините Вогези на Лотарингия.
Думата „космография“ не се използва много днес, но образованите хора през 1507 г. знаят много добре какво означава: изучаване на познатия свят и неговото място в Космоса. Авторът на „Въведение в космографията“ излага организацията на Космоса, както е описвана повече от 1000 години: Земята седи неподвижно в центъра, заобиколена от гигантски въртящи се концентрични сфери, а отвъд тях се намира небесната среда – една-единствена сфера, обсипана с всички звезди. Всичко това обикаля около Земята със собствено темпо в непрекъснато небесно шествие.
Всичко това е предоставено по типичния за учебник сух начин. Но близо до края на книгата, в глава, посветена на състава на Земята, авторът прави странно лично обръщение. То идва точно след като той запознава читателите с Азия, Африка и Европа – трите части на света, познати на европейците още от древността. „Тези части“, пише той, „всъщност сега са по-широко проучени и е открита четвърта част от Америго Веспучи (както ще бъде чуто по-нататък). Тъй като и Азия, и Африка получават имената си от жени, аз не виждам защо някой би попречил на тази [нова част] да бъде наречена Америген – земята на Америго, каквато беше – или Америка, на нейния откривател, човек с проницателен характер.“
Колко странно. Без фанфари, близо до края на един незначителен трактат на латински за космографията, безименният автор от 16 век за кратко излиза от неизвестността, за да даде име на Америка – и след това отново изчезва.
Тези, които изучават книгата, скоро забелязват още нещо загадъчно. В лесен за пропускане абзац, отпечатан на гърба на диаграма, авторът написва: „Целта на тази малка книга е да напише едно своеобразно въведение към целия свят, който сме изобразили на кълбо и на плоска повърхност. Кълбо със сигурност изобразих в ограничени размери. Но картата е по-голяма.“
Различните бележки през цялата книга предполагат, че тази карта е нещо изключително. На няколко листа авторът отбелязва, че тя е необичайно голям. Той се основава на няколко източника: чисто ново писмо на Америго Веспучи (включено във „Въвеждане в космографията“); работата на александрийския географ от 2 век Клавдий Птолемей; и диаграми на регионите на западната част на Атлантическия океан, новоизследвани от Веспучи, Колумб и други. Най-значимото – тя изобразява Новия свят по драматично нов начин. „Установено е“ – пише авторът – „че е заобиколен от всички страни от океана“.
Това е изумително твърдение. Историите на откриването на Новия свят отдавна ни казват, че едва през 1513 г. – след като Васко Нунес де Балбоа за пръв път вижда Тихия океан, гледайки на запад от планински връх в Панама – европейците спират да възприемат Новия свят като част от Азия. И едва след 1520 г., след като Магелан отплува в Тихия океан, вече се смята, че европейците потвърждават континенталната природа на Новия свят. И изведнъж се появява книга, публикувана през 1507 г., в която има голяма карта на света, която показва нова, четвърта част от света и я нарича Америка.
Но за тези, които изучават „Въведение в космографията“ през 19 век, има един проблем. Книгата не съдържаше такава карта.
Учени и колекционери започват да я търсят и до 90-те години на 19 век, с наближаването на 400-годишнината от първото плаване на Колумб, търсенето се превръща в търсене на картографския Свещен Граал. „Никога карта не е била търсена толкова усърдно, колкото тази“, обявява Британският географски журнал в началото на века. Но нищо не се поява. През 1896 г. историкът на откритието Джон Бойд Тахер просто вдига ръце: „Тайната на картата – пише той, – все още е загадка“.
Тя е намерена случайно, както често се случва със загубените съкровища. През лятото на 1901 г., освободен от учителските си задължения в Стела Матутина, йезуитски пансион във Фелдкирх, Австрия, отец Йосиф Фишер заминава за Германия. Той е професор по история и география. В продължение на 7 години той обикаля публичните и частните библиотеки на Европа като този път получава покана да разгледа впечатляващата колекция от карти и книги в замъка Улфег, в Южна Германия. Тази колекция включва рядка карта. Фишер отнася картата направо при наставника си, прочутия географ от Инсбрук Франц Ритер фон Визер. През есента на 1901 г., след интензивно проучване, двамата обявяват публично откритието си.
Днес тя все още се радва на внимание. През 2003 г., след години преговори със собствениците от замъка Улфег и германското правителство, Библиотеката на Конгреса я придобива за 10 милиона долара. На 30 април 2007 г., почти точно 500 години след създаването й, германският канцлер Ангела Меркел официално прехвърли картата в Съединените щати. През декември същата година Библиотеката я излага в своята Сградата Джеферсън, където тя е централен експонат, озаглавен „Проучване на ранните Америки“.
