Учените искат да изпратят 6,7 милиона проби от сперматозоиди в хранилище на Луната – за всеки случай

В Библията Ной спасява животни от голямо наводнение, като събира двойки от различни видове в своя ковчег. Сега учените планират да направят нещо подобно – като изпратят 6,7 милиона проби от семена, сперма, яйцеклетки и ДНК в хранилище на Луната.

Екип от учени от Университета в Аризона представи плана на аерокосмическата конференция на Института по електротехника и електроника миналия уикенд. И въпреки че звучи като нещо от научната фантастика, идеята всъщност не е толкова пресилена.

„Земята е естествено променлива среда“, обяснява Джекан Танга, машинен инженер и автор на изследването. „Всякакви неща – изригване на вулкани, ядрени бомби, астероиди – могат да предизвикат някакъв вид екологичен колапс, който да унищожи част от живота или пък целия – както растителен, така и животински.“

Но едно хранилище на Луната би могло да съхрани безопасно копия от различни, потенциално от всички, форми на живот на планетата.

Танга и неговият екип обясняват как планът им ще работи – в документ, озаглавен „Lunar Pits and Lava Tubes for a Modern Ark“. Те смятат да строят под повърхността на Луната, където „лунните ями“ – тунели, формирани от лава, които са с дълбочина между 80-100 метра – ще са идеални места за подобен проект.

Лунните ями „ще осигурят готов подслон от повърхността на Луната“, каза Танга. Това е важно, тъй като на спътника ни може да има „големи разлики в температурите“, както и други заплахи като метеорити. До вътрешността на хранилището ще се стига с асансьори.

Лонгирбюен

Вътре в хранилището, евентуално съставено от множество трезори, при изключително студени условия ще бъдат съхранявани милиони скъпоценни образци от многото същества и растения на планетата ни. Семената трябва да се съхраняват при -180 C. Стволовите клетки изискват още по-ниски температури при -195 C. Трезорите ще бъдат обслужвани от роботи и захранвани от около 190 квадратни метра слънчеви панели.

„Така можем и да спасим някои видове като оставим на съхранение проби от тях, докато технологиите не напреднат достатъчно, че да можем да ги възродим отново“, каза Танга. „С други думи, да ги запазили за друг ден.“

Всичко това звучи страхотно – но как въобще ще доставим тези 6,7 милиона проби от семена, сперма, яйцеклетки и ДНК до Луната?

Учените имат план и за това. Танга казва, че според неговите груби изчисления, транспортът ще бъде „рентабилен“ и ще отнеме около 250 излитания на ракети. За контекст, изграждането на Международната космическа станция отнема около 40 изстрелвания на ракети.

„Не е безумно много“, каза Танга. „Това малко ни изненада.“

Много или не, Танга вярва, че изграждането на лунно хранилище като това, което си представя, трябва да бъде приоритет за човечеството. „Като хора ни се размина вече веднъж – преди около 75 000 години, когато изригна супервулканът Тоба“, отбеляза той. „Това предизвика 1000-годишен период на охлаждане и, според някои, съвпада със спад в човешкото генно разнообразие.“

Тъй като хората имат толкова голямо въздействие върху планетата Земя, изтъква той, всеки срив на цивилизацията може „да има отрицателен домино ефект върху останалата част от Земята“.

Днес Танга се притеснява, че на планетата може да се случи бедствие, защото вижда тревожен паралел с други катастрофални събития в нейната история „поради човешка дейност и други фактори, които не разбираме напълно“. Той отбеляза, че през последните няколко десетилетия много видове са претърпели „тежки удари“.

* * *

Всъщност обаче вече има една „генна банка“ на Земята. Глобалното хранилище за семена на Свалбард (на основната снимка) на норвежкия остров Шпицберген е сгушено дълбоко в Арктическия кръг. Той съдържа около 992 000 уникални проби, всяка от които съдържа средно по 500 растителни семена. Но това може да не е достатъчно в случай на глобално бедствие, защото Svalbard Global Seed Vault не е непроницаем за способностите на природата като затопляне на температурите и повишаване на морското равнище. През 2017 г. трезорът всъщност се наводнява, след като вечно замръзналия лед започва да се топи. Освен това Лонгирбюен, административният център на архипелага Свалбард, се затопля по-бързо от всеки друг град на земята.

Причините, поради които Танга и неговият екип искат да построят лунен трезор, са плашещи – обществен колапс, екологична катастрофа и потенциалното унищожаване на планетата Земя, каквато я познаваме. Но някои членове на екипа му виждат проекта като символ на вълнение и надежда. Както каза Алваро Диас-Флорес Каминеро, студент, водещ термичния анализ за проекта: „Това, което ме учудва в проекти като този, е, че те ме карат да се чувствам все по-близо до това, че ставаме космическа цивилизация и до не много далечното бъдеще, в което човечеството ще има бази на Луната и Марс.“