Tрябва ли да заменим високосната секунда с високосна минута
Тази година, както всяка четвърта година от 1904 г. насам, светът ще прибави един допълнителен ден на 29 февруари, което прави 2024 г. високосна. Това си е общоприето занятие – но все повече се обсъжда дали трябва да добавяме понякога и високосна секунда.
Това може да изглежда като странно предложение, което не е от голямо значение за повечето хора, но тъй като руското правителство твърдо заема едната страна на дебата, нещата може да не минат гладко. Разбира се, няма да настане Трета световна война, но навярно предстои да чуем повече по този въпрос скоро.
Обмислят няколко решения. Едно, лансирано от д-р Джуда Левин от Отдела за време и честота към Националния институт за стандарти и технологии, е да се премине от чести високосни секунди към редки високосни минути. За да разберем причините за този напън обаче, струва си да разгледаме защо часовниците ни невинаги се движат както винаги.
Защо високосна година?
Вместо периодът време, за който Земята обикаля около Слънцето, да се дели без остатък на броя на завъртанията около оста ѝ, резултатът е, че в годината има 365,2422 дни. Ако заложим всяка година да има по 365 дни, календарът ни ще се размине със сезоните. Но в исторически план по-големият проблем би бил объркването кога да се засаждат културите.
Този проблем до голяма степен е решен чрез въвеждането на високосна година на всеки четири години. Когато и това се оказва недостатъчно точно, е въведен Григорианският календар, при който през 3 от всеки 4 века се пропуска високосна година. Това прави средната продължителност на годината толкова близка до истинската продължителност, че няма как вече да объркаме сезоните за много хиляди години напред. Спорното в Григорианския календар обаче е, че той премества датата с 10 дни напред. Някои твърдят, че са избухнали бунтове, защото в едно по-суеверно време хората са смятали, че животът им ще бъде съкратен, за да съответства на преднаписаната им смърт, макар че това може да е мит.
По-кратки скокове във времето
Има леко несъответствие в наименованието на скоковете: 2024 е високосна година, но на 29 февруари не добавяме цяла година, а само ден. Когато към календара се прибавя секунда обаче, си я наричаме високосна секунда, а не на по-големият период, в който тя принадлежи – високосен час.
Като оставим настрана тази педантичност, високосната секунда – и потенциално отрицателната високосна секунда – са въведени, за да се оправи друг проблем: фактът, че въртенето на Земята не е напълно постоянно. Дните ни стават все по-дълги, главно благодарение на взаимодействието с Луната и ако не направим някакви корекции, Слънцето може да започне да изгрява в полунощ, заедно с други силно смущаващи събития. Със сигурност ще ни отнеме ужасно много време, за да стигнем до този момент, да. И все пак независимо от това, високосните секунди са станали редовна част от календара.
От 1972 г. насам на всеки няколко години в полунощ на 30 юни или 31 декември се добавя по една секунда, за да се запази равновесието. Часовниците по света, които са достатъчно точни, че да имат значение, се коригират. Имаме дори международен орган, който гарантира, че всички народи на Земята са на едно и също мнение по този въпрос – пример за сътрудничество, което за съжаление липсва в много други по-спешни случаи.
Сбогом, високосна секундo, здравей, високосна минутo?
Сега обаче в редиците на този орган има разногласия. През 2022 г. Международното бюро за мерки и теглилки гласува за премахване на високосната секунда – не веднага, а през 2035 г. Беше много добре да се добавят секунди, когато броят на устройствата, които поддържат толкова точно време, беше малък, но сега компютрите по света трябва да се справят с редовни корекции и на някои това не им харесва.
Тук се намесва Левин. Като един от избраната група хора, на които се плаща, за да мислят за тези неща, той отбелязва, че животът на повечето от нас няма да бъде засегнат, ако Слънцето пресече меридиана с няколко секунди грешка. В края на краищата ние живеем в широки часови зони, в които часовниковото време съвпада с положението на Слънцето само по една линия на географската дължина.
„Това, че трябва да се занимаваме с високосни секунди, ме подлудява“, казва Левин пред New York Times в навечерието на Световната радиоконференция в Дубай миналата година, на която бяха разгледани такива неща. „Трябва да се отпуснем малко.“
Ето защо, предлага той, трябва да оставим секундите да се натрупат, небето все така леко да изостава от часовниковото време, докато изостанем достатъчно, за да добавим цяла минута. Малцината хора, които се нуждаят от това часовниците им да съвпадат идеално с небето, са тези, които са в най-добра позиция да направят корекции в официалното време.
Това има много предимства – хората дори могат да организират партита, за да отпразнуват високосната минута; високосните секунди са твърде чести, за да се занимават с тях.
Въпреки това конференцията не успя да приеме идеята на Левин, отчасти защото секундата вече има значителна инерция. Срещу промяната се обявява странен съюз, включващ Католическата църква и правителствата на Великобритания и Русия. Мотивите им са различни, но всички подкрепят настоящата система.
Изглежда, че привързаността към традицията мотивира някои от тях, но се твърди, че руските спътници са проектирани на базата на високосни секунди. Ако това е така, промяната може да се окаже повече от обикновен въпрос на препрограмиране. Има предположения, че изоставянето на секундата може да засегне руските военни системи, но дори да е така, не е разумно да очакваме да го признаят.
Това прави постигането на промяна много трудно. Едно нещо е да убедиш Ватикана, че изоставянето на високосната секунда не откъсва човечеството от космоса. В края на краищата, в крайна сметка се съгласи с Галилео. Много по-трудно е да промениш мнението на ядрена сила, която дори не иска да признае истинските си причини. Така че партитата ще почакат.
