Текуин Робъртс: Непознатият герой на НАСА

Забележителното постижение, което безспорно представлява кацането на първия човек на Луната, често се определя като изцяло американско. Мисията е обявена за първи път като идея на президента Джон Ф. Кенеди през 1961 г. и има за цел да спечели точки срещу врага на САЩ в Студената война, Съветския съюз, в известната им „космическа надпревара“. Така че малко хора знаят, че в центъра на мисията седи един „гениален“ инженер от Ангълси, северен Уелс.

През 1964 г. д-р Робърт Р. Гилрът, директор на космическия център (вляво) връчва награда в размер на 1000 долара и сертификат на Текуин Робъртс (в средата), придружен от съпругата си Дорис.

Текуин „Тек“ Робъртс (1925–88) се присъединява към космическата програма на НАСА през 1959 г., като естествено продължение на кариерата си на авиоинженер. Той е първият в историята отговорник по динамика на полетите по проекта „Меркурий“ (контролния център е на главната снимка), който изпраща първия американец в космоса, и е ценна фигура в мисиите „Аполо“. Тудур Оуен, водещ на документален филм за живота на Робъртс, казва, че той е истински пионер. „Никой досега не е вършил тази работа“, казва Оуен, който проследява стъпките на инженера, в работата му в нос Канаверал, Флорида, където са разположени авиобазата на ВВС на САЩ „Кейп Канаверал“ и Космически център Джон Ф. Кенеди.. „Както (пенсионираният инженер на НАСА и мениджър контрол на мисията) Кристофър Колумб Крафт казва в документалката, Teк пише наръчника с инструкции за тази дейност.“

Робъртс е част от епоха, която е характерна с огромни промени и „огромни технологични скокове“, казва Оуен. Когато се разглеждат постиженията през века – от „първия полет на братя Райт през 1903 г., до 60-те години, когато вече се изпращат хора в космоса“ – работата му е „още по-впечатляваща“. Робъртс е и още по-забележителен, казва Оуен, когато имаме предвид скромния му старт в живота. „Той израства в малка къщичка абсолютно в нищото, без течаща вода или електричество.“

Той е роден на 10 октомври 1925 г. в Ливърпул в семейството на Уилям и Грейс Робъртс. Губи баща си през 1936 г. и заедно с майка му се преместват при нейните родители в Рос-и-бол, Ангълси. Името му се появява в книгите на местното училище няколко пъти през 1936 и 1937 г., докато той и майка му се движат напред-назад между Рос-и-бол и Ливърпул. Докато е в Ливърпул пък, посещава училището Гиртън Хаус. Семейството се установява на Ангълси и архивите на местната администрация показват, че той успешно издържа стипендиантския си изпит в Исгол Парк и Бонт през юли 1938 г. По това време живее с майка си и втория си баща във вилата Трефнан Бач. Продължава обучението си в гимназията Бомарис, която завършва през 1942 г. След това започва инженерното си обучение в авиационната и морска инженерна компания Saunders-Roe във Фриарс Бей.

Бреговете на Ангълси

Въпреки че детството сред природата на селски остров Ангълси може да изглежда далеч от технологичния подвиг на ранните космически полети и прочутия блясък на Америка от 60-те години, опитът на Робъртс от детството му съвпада с този на колегите му. „И Джийн Кранц, и [пенсионираният директор на полетите на НАСА) Глин Лъни сами се определят като селски момчета“, казва Оуен.

„Tec се вписва добре в тази сцена и (Кранц и Лъни) предполагат, че причината, поради която хората с такъв произход са толкова вещи именно в тази област, е, че са придобили практически знания и практически умения за решаване на проблеми с прости машини и инструменти. И все пак – постигнатото от тези селянчета все пак беше огромен технологичен скок.“

Робъртс работи с водещите авиатори и астронавти на своето време, включително Джон Глен, първият американец, обиколил Земята, който „смята Tec за много близък, почти като фигура на чичо“. Той е в центъра на операциите – не само общува с астронавтите, но им изпраща данни за скоростта, положението и състоянието на космическия кораб. Приписва му се и че е автор на популярната английска фразата „A-OK“, която означава „в перфектно работно състояние“.

Освен че е смятан за инженерен гений, казва Оуен, колегите му си спомнят за Робъртс с огромна обич. „Очевидно беше много скромен човек. Той избягва светлината на прожекторите и това вероятно обяснява защо не е толкова известен, колкото смятаме, че трябва да бъде.“