Скандалната история на напалма и употребата му по време на война

| от |

Използването на истински огън по време на война е ужасяващо. Също така обаче не е и нищо ново. Древните гърци са използвали оръжия на петролна основа, които наричат „лепкав огън“, а САЩ са използвали подобно оръжие по време на Втората световна война. Японският контрол върху световните доставки на каучук обаче принуждава химиците да проявят креативност в областта на химическите оръжия.

И резултатът е напалм.

French indochina napalm 1953-12 1

Развитието на напалма

По времето на Втората световна война Япония поема контрола над Малай, Виетнам, Индонезия и Тайланд, всички от които държат значителен дял от световното производство на каучук.

Синтетичният напалм е разработен за първи път от екип на Харвардския университет, ръководен от Луис Физер. Както отбелязва авторът Свен Линдквист: „Производството на напалм първо е поверено на Nuodex Products и до средата на април 1942 г. компанията успява да разработи кафяв сух прах, който не е лепкав сам по себе си, но когато се смеси с бензин, се превръща в изключително лепкав и запалимо вещество.“

По-късно един от колегите на Физер предлага да се добави фосфор към сместа, което ще увеличи „способността й да проникне дълбоко… в мускулатурата, където ще продължи да гори ден след ден“.

Не отнема много време новото изобретение да бъде тествано. Физер работи със Службата за химическа война на САЩ по своето изобретение, като тестовете са проведени на полигоните Джеферсън и Дъгуей, последният от които разполага със структури, построени да имитират тези от японските и германските градове.

В крайна сметка химикалът има следните характеристики:

  • Гори с температура между 800 и 120 градуса по Целзий. (За сравнение, бензинът гори на 260 градуса)
  • Гореше по-дълго от бензина
  • Лесно се разпръсква и силно залепва за всичко, върху което попадне
F100 Napalm

Напалмът във Втората световна война, Корея и Виетнам

Не дълго, след като е разработен, напалмът вече се използва в чужбина. През Втората световна война самолетите хвърля напалмови бомби от въздуха, за да подкрепят войските на земята, а също така се разпръсква и с ръчни огнехвъргачки. Оръжието често се използва и, когато врагът е дълбоко вкопан в позициите си.

Първата му стратегическа употреба е по време на атака срещу Берлин от ВВС на САЩ през март 1944 г., а след това приложението му продължава в Тихоокеанския театър, където съюзниците го използват по време на бомбардировките на японски тунели, бункери и дълговременни огневи съоръжения.

В Корейската война напалмът се използва редовно. Американските войски на земята редовно са превъзхождани от противниковите сили, но за сметка на това пък контролират небето и затова напалм Б се използва от въздуха – за да компенсира недостатъците на земята, като най-интензивното му приложение е по време на битката Аванпост Хари през юни 1953 г.

САЩ са критикувани за използването на такова ужасяващо оръжие във военни действия. Сред критиците е британският премиер Уинстън Чърчил, който нарича напалма „много жесток“ и обвинява Щатите, че с него „измъчват огромни количества хора“.

САЩ обаче отново го използват силно по време на войната във Виетнам. Този път зад тактиката има редица причини: не само, че оръжието е ефективно, но напалмът, пуснат от ниско летящ самолет, може да покрие до 2100 квадратни метра. А има и психологическо въздействие – възможността да бъдеш изгорен жив е ужасяваща и САЩ разчитат и на този страх по време на конфликта.

Смята се, че 388 000 тона напалм са пуснати върху Виетнам между 1963 и 1973 г., насочени не само към войски и танкове, но и към джунглите и железопътните тунели, в които се крие Виетконг.

Америка не е единствената страна, която ползва напалма в битка. Французите също го използват по време на Първата война в Индокитай в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век. Той също е разгърнат и от военновъздушните сили на Родезия по време на войната в страната и се използван и от други сили в конфликти като Алжирската война, Шестдневната война и Португалската колониална война, както и други.

Критики към употребата на напалм

През 1972 г. се появява една известна снимка на деветгодишно виетнамско момиче на име Фан Ти Ким Фук, което бяга от атака с напалм. Първоначално се очаква то да умре от раните си, но Фан все пак оцелява и по-късно става активист за деца, жертви на войната.

Никълъс Ут прави снимката и по-късно печели награда Пулицър за нея.

Кадърът предлага на широката публика първия реален поглед върху разрушителните ефекти на напалма. Президентът Ричард Никсън заяви, че сцената е била нагласена, на което Ут казва:

„Въпреки че се превърна в един от най-запомнящите се образи на 20 век, президентът Никсън веднъж се усъмни в автентичността на моята снимка, когато я видя във вестниците на 12 юни 1972 г. Но снимката бе толкова автентична, колкото самата война във Виетнам.

„Уловеният от мен ужас на войната във Виетнам не беше нужно да бъде коригиран. Това ужасено малко момиченце е живо и днес и се превърна в красноречиво свидетелство за автентичността на снимката. Този момент преди 30 години бе такъв, че Ким Фук и аз никога няма да забравим; той в крайна сметка промени живота и на двамата ни.“

Въпреки че употребата му остава спорна, напалмът не е забранен за военни цели. Той обаче е забранен за употреба срещу цивилно население от Конвенцията на ООН за някои конвенционални оръжия.

Въпреки че не се среща особено в наши дни, все още има твърдения за използването му: например, през 2018 г. Турция е обвинена, че използва напалм срещу кюрдските сили, но правителството на страната отрича.

 
 
Коментарите са изключени за Скандалната история на напалма и употребата му по време на война

Повече информация Виж всички