Резистентността към антибиотици е проблем – ето какво можем да направим по въпроса

През 1928 г. д-р Александър Флеминг се връща от почивка и открива, че блюдо на Петри с бактерии Staphylococcus се е заразило с плесен, тъй като не го е запечатал добре. Той обаче забелязва, че около плесента има участъци, в които бактериите не са се развили и бързо разбира, че тя явно създава химикал като защитен механизъм, който ги убива. Флеминг нарича това вещество пеницилин.

Той публикува откритията си през 1929 г., но не успява сам да изолира съединението – нещо, което той и много други хора във Великобритания и Америка се опитват да направят през следващото десетилетие.

В началото на 40-те години на миналия век Флеминг е на път да се откаже, когато екип от изследователи в Оксфорд, ръководен от Хауърд Флори и Ърнест Чейн, публикува статия, в която описва процес за пречистване и концентриране на пеницилин. Въпреки че този ранен процес дава незначителни количества от ценното съединение, той все пак е начало. До 1945 г. нещата вече се променят: пеницилинът се произвежда масово и се разпространява по целия свят, особено сред войниците, които се сражават във Втората световна война.

Това развитие довежда до златния век на антибиотиците, в който между края на 40-те и 60-те години на ХХ век се откриват още лекарства, които се присъединяват към пеницилина в борбата с инфекциите. За този кратък период от време са открити и пуснати на пазара около половината от лекарствата, които обикновено използваме днес. Сред тях са стрептомицинът, открит първоначално през 1943 г., както и тетрациклинът и еритромицинът.

По това време вярата в силата на антибиотиците е толкова силна, че един от видните лекари на периода дори обявява края на инфекциозните болести. Въпреки че подобни твърдения са апокрифни, те все пак подчертават ентусиазма и оптимизма за силата на антибиотиците в борбата с болестите. Уви обаче, те са грешни.

Краят на Златния век

Успехът на антибиотиците в борбата с инфекциите в крайна сметка е ключът към техния крах. Повишената употреба на тези лекарства при хората, както и нетерапевтичните употреби при животните (като стимулатор на растежа) в крайна сметка довеждат до появата на устойчиви на антибактериални препарати патогени. За съжаление битката срещу тях продължава – и не е задължително, че ще я спечелим.

Бактериите са изключително многобройни и имат бърз темп на естествено възникващи случайни мутации, които могат да им дадат генетични адаптации срещу лекарствата ни. И с прекомерната и неправилна употреба на антибиотици мутациите и адаптациите сред тези микроорганизми се ускоряват. Има редица механизми, които те използват, за да постигнат това.

Когато бактериите са изложени на въздействието на антибиотици, по-слабите организми измират, което оставя оцелелите да предадат евентуалната си устойчивост на следващите поколения. Но бактериите също така имат способността да разменят части от генетичния си материал (известна като генетична трансдукция) с други бактерии.

Това е особено тревожно, когато се има предвид, че бактериите могат да се възпроизвеждат бързо; в някои случаи могат да удвоят броя си само за 20 минути.

В допълнение към целия въпрос с резистентността към антибиотици е и разработването на нови и иновативни лечения. Почти всички съществуващи антибиотици, с които разполагаме, са разработени по време на първоначалния златен век. Съответно нашият инструментариум е стар и все по-неактуален, а нови алтернативи не се разработват. Ето защо резистентните към лекарства щамове са толкова сериозни.

Как можем да се отбраняваме?

Александър Флеминг държи блюда на Петри

За да се справят с тази заплаха, учените проучват редица нови възможности за лечение. Един от примерите е използването на кворумно гасене (quorum-quenching) – техника, която нарушава способността на бактериите да комуникират. Чрез прекъсване на способността на бактериите да координират груповото си поведение те стават по-малко вредни и по-чувствителни към традиционните антибиотици.

Друг подход включва използването на бактериофаги, вируси, които заразяват бактериите, за борба с резистентните щамове в рамките на т.нар. фаготерапия. Този подход съществува от близо век, но сега се възприема по-сериозно.

Има и имунотерапия, която вече прави революция в лечението на рака. При този подход белите кръвни клетки се отстраняват или препрограмират за борба с рака, което води до борба с болестта, без да се потиска имунната система на пациента, както прави химиотерапията. Ако се приложи при лечението на инфекции, същата техника може да забави развитието на антибиотичната резистентност, като се насочва само към мястото на инфекцията за нейната продължителност, което дава на микробите по-малко време да развият резистентността.

Това са само няколко примера за потенциалните възможности на медицината, които могат да се появят в бъдеще – но те не бива да засенчват работата, която може да бъде свършена сега и от всички нас.

За да сме наясно, борбата с резистентните към антибиотици инфекции не се ограничава само до учените в лабораториите. Всички ние трябва да изиграем роля в начина, по който подхождаме към заболяванията – и Световната здравна организация (СЗО) създаде ресурси, за да обясни как.

Сред начините е необходимостта да се избягва ненужната употреба на антибиотици. Tези мощни лекарства всъщност са безполезни срещу настинки и други вирусни инфекции. Ако ви се предписват антибиотици за вирус, вие предоставяте на бактериите възможност да развият резистентност. Поради това не трябва да търсите антибиотици за тези заболявания, нито да оказвате натиск върху лекарите да ви ги дават.

Ако са ви предписани антибиотици, е важно да следвате инструкциите им за употреба и да сте сигурни, че ще завършите пълния курс на лечение. Да се откажете от лечението, когато се почувствате по-добре, може да доведо до това останалите в организма ви бактерии да развият резистентност и да се размножат отново…

Избягвайте да приемате рецептата на някой друг или да довършвате резервните му лекарства по същата причина.

И накрая, превенцията е най-добрата форма на лечение. Уверете се, че редовно си миете ръцете, особено когато приготвяте храна, и избягвайте контакт с болни хора. Практикуването на безопасен секс също е важно, тъй като инфекциите, предавани по полов път, са сред едни от най-устойчивите.