Радиевите момичета – когато радиацията присъстваше във всеки американски дом
Радият е открит през 1898 г. от Мария Кюри. Радиоактивният метал получава името си от латинската дума radius, която в превод означава „лъч“. Откритието на Кюри влиза в историята не само като смъртна присъда за фамилията, но и като беда за много други семейства. Поради липсата на информация този елемент намира много приложения преди Първата Световна война. Едно от всички е употребата му в боя, която може да свети в тъмното. През 1917 г. американската компания USRC (United States Radium Corporation) търси служители за боядисването на циферблати на часовници.
Поради липсата на мъже – повечето се сражават във войната – компанията търси жени. И така стотици дами отиват на интервю и получават възможност да помогнат на страната си. Компанията не се занимава само с часовници, а и с боядисването на различни уреди за армията. Ако моралните изкушения не са достатъчни, заплащането е впечатляващо добро и гарантира пълна независимост на служителките. Докато в този момент в САЩ работните места не се срещат толкова лесно, фабриката за часовници събира цели семейства. Никой не се интересувал дали радият е вреден или не, заплащането е перфектно, хората са щастливи, макар и в края на работния ден да светят от толкова много облъчване.
Така се ражда историята на радиевите момичета. Заможните девойки можели да се познаят много лесно, те отиват в клубовете с най-хубавите си дрехи и сияят. Понеже повечето уреди били изключително малки, някои са едва 3.5 сантиметра, дамите често облизвали четката, за да направят точна линия. Същата четка е била в боята с радий и при всяка такава получавали малки дози от радиоактивния елемент. Повечето момичета са задавали въпроса относно безопасността на работа, но винаги получавали отговор, че всичко е наред и никой няма да пострада. Копринената лъжа вършила отлична работа, липсвали и мъже от тежката индустрия, които да разкажат как са използвали оловни костюми и ръкавици, за да бъдат максимално предпазени.
Практически никой не е докосвал този елемент с голи ръце, особено след като съдбата на Кюри става толкова известна. Очевидно не е стигнала до САЩ или се е прикривала доста успешно поне в тази компания. Другият проблем е, че властвала голямата лъжа – консумирането на радий в малки дози може да бъде полезно за човека. Ето защо присъстват и продукти като радиева вода с тоник, козметични продукти, масло, мляко и дори паста за зъби с радий. Никой не би подозирал, че нещо толкова опасно може да бъде пуснато в търговските вериги и дори да се рекламира като изключително полезен продукт. Времето си казва тежката дума и много скоро служителките започват да изпитват ефекта от радиоактивно облъчване.
Снимка: By Unknown author – http://www.libraries.rutgers.edu/history_of_medicine/manuscripts/us_radium_corporation, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=82821901
През април 1922 г. Моли Маджия си тръгва от работа, защото ѝ става лошо. Според нея има зъбобол. Зъболекарят вади зъба и болката се прехвърля на следващия. На мястото на всеки зъб от венците се разкрива необичайна гледка на черна плът с червени зачервявани и много кръв. Малко по-късно болката се прехвърля в краката ѝ я оставя инвалид завинаги. Лекуващият лекар смята, че това е ревматизъм и изпраща Моли обратно в дома ѝ с шишенце аспирин. Един месец по-късно, жената вади зъби и изпитва болка в цялото тяло. В един момент зъболекарят може да вади зъби само с два пръста и без никакво усилие. Само няколко дни по-късно ще извади точно така и цялата ѝ долна челюст.
Малко след нея и други момичета започват да изпитват същите симптоми. През септември странната инфекция на Моли продължава към гърлото ѝ. Достига яремната вена и много скоро гърлото ѝ е пълно с кръв. Лекарите не могат да се справят с проблемите и 24-годишната жена умира удавена в собствената си кръв. Лекарите не подозирали, че става въпрос за радиационно натравяне и просто написали сифилис, който би могъл да подхожда за адекватна причина на смъртта. Много скоро целият екип ще последва пътя ѝ. Компанията обаче отрича връзката между боята и здравето на своите служители. Щетата е сторена и градската легенда за смъртта на светещите момичета обикаля по-бързо от всяка друга лоша новина.
След като работният процес не върви, собствениците най-накрая наемат комисия, която да докаже, че връзката на елементите и здравословното състояние на служителите е нулева. Резултатите далеч не са в полза на работодателя. Вместо информацията да бъде изпратена на правилното място, собственикът предпочита да наеме втора комисия, която с помощта на заплащане ще прикрие всички факти. Официалната версия пред медиите е, че заболелите се опитват да изкарат повече пари като компенсация. Работата продължава, но семената на съмненията са посяти. Служителките сами се опитват да докажат връзката между радиоактивния елемент и здравето. Едва след внезапната смърт на мъж от фирмата през 1925 г. д-р Харисън Мътланд започва тестове и се стреми към истината.
Снимка: By Unknown author – Google Books – (1921-08). „The Story of a Great Engineer“. The American Magazine 92: 85. Springfield, Ohio: The Phillips Publishing Co.., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7564359
Подозренията на Мътланд започнали още през 1901 г. с факта, че Пиер Кюри никога не искал да бъде в една стая с откритието си. Той вярвал, че това вещество може да изгори кожата и стопи очите му. Мътланд започва изследвания и осъзнава, че докато външното облъчване може да причини толкова сериозни щети, вътрешното е стотици пъти по-силно. Радият в тялото се настанява трайно и облъчва костите постоянно. Доказването на това твърдение изобщо не е трудно. Харисън Мътланд разглежда абсурдни случаи на жена с премазан гръбнак, жена без челюст (горна и долна), както и жена със значително скъсени крака – всичките боядисвали часовници във въпросната фирма. Светещите момичета, както самите те ще се нарекат или „призрачните“ момичета, са започнали да наблюдват как вечер костите им сияят в следствие на натравянето.
Откритието можело да помогне на хората в бъдещето, но смъртната присъда за натровените вече била подписана. И до днес липсва медицинска процедура, която да премахне разяждащия радио активене елемент от тялото на човек. Компанията обаче няма намерение да се предаде толкова лесно и единственият вариант за противодействие е чрез дискредитирането на лекаря. И в повечето случаи практиката показва значителен успех, особено ако изследванията са направени в началото, за USRC вече е късно да промени събитията. Все повече жени из САЩ започват да страдат от лъчева болест и умират без бегла представа какво им се случва. Облъчените хора създават синдикат, започват протести, дават гласност на случая и се стремят към гласност. Опитът на Грейс Фреяр да открие адвокат идва с жестоки главоболия; нито един адвокат не искал да се занимава с женското движение, повечето юристи били предупредени, че при заемането със случая са обречени да изпитат гнева на много мощна корпорация. Друг коз за работадателя в този момент е и фактът, че радият работи с по-бавни темпове.
Уред за събирането на вода за обогатяване с уран или радий. Продавал се е в началото на XX век.
Някои от момичетата започват да изпитват ефекта му едва след 5 години. Как е възможно след няколко смъртни случая да се предприемат толкова строги мерки? През 1927 г. и с още малко жертви на този бизнес, един адвокат на име Реймънд Бери ще поеме случая. Той осъзнава рисковете и дори вижда част от светещите момичета. Скандалът е на път да се превърне в един от най-драматичните, но ако това не е достатъчно, повечето клиентки имат месеци живот, за да изпълнят моралния и обществен дълг. Това дава възможност на USRC да бави делото и да се опитва да се измъкне във всеки възможен момент. Този опит се забелязва от обществото и засилва вниманието допълнително. Случаят на момичета от Ню Джърси е на главната страница на всеки в-к. Фирмата „Radium dial“ от Илинойс веднага отрича всякаква отговорност – макар и там симптомите да са същите.
Превантивните мерки за илинойската фирма са твърде късни, патолозите правят серия аутопсии, за да покажат дупките по костите на жертвите. Онези, които още не са поели по пътя на Моли Маджия имат саркоми по цялото тяло. Художничката Ирен Ла Порте умира от масивен тумор в седалището, лекарите твърдят, че е бил с размерите на две футболни топки. През 1938 г. Катерина Уолф има тумор на устната с размер на грейпфрут. Преди това е изгубила всичките си зъби.
През 30-те години, когато започва делото, голямата депресия е ударила САЩ и обществото не разглежда този акт като възможност за печелене на пари, а не като опит да се спре легалното убийство на хора. Катерина дава своите показания, осъзнавайки, че краят ѝ е близо. Този случай дава възможност на всички служители в САЩ да получат медицинска защита, животоспасяващи регулации и създаването на безопасни условия за труд. Според статистиката, преди да бъде създадена такава организация, около 14 000 души умират на работното място в САЩ за година. След този случай са 4500. Радият никога повече не влиза свободно в индустрията. Днес употребата му е изцяло за научни цели. Фабриките, в които се е извършило оцветяването на циферблати и контролни уреди продължава да е със завишени стойности на радиация.
