Работата ни с мишката и клавиатурата говори много за нивата на стрес на работното място

Изследователи от ETH В Цюрих, Швейцария, успяват да разработят начин за определяне нивата на стрес, които някой изпитва на работа, въз основа на това как пише на клавиатурата и как движи мишката. Този метод може да помогне за предотвратяване на стреса, преди той да стане хроничен.

В Швейцария 1/3 от работниците изпитват стрес на работното място. В САЩ тази цифрата е още по-висока, като 40% от служителите твърдят, че работата им е много или изключително стресираща, а 25% смятат, че работата им е най-значимият стресор в живота. Скорошната глобална пандемия от COVID-19 влоши тази ситуация още повече, тъй като въздействието й върху работната и социалната среда доведе до значително увеличаване на психичния стрес и свързаните с него симптоми на депресия.

Страдащите често не осъзнават колко зле е положението, докато не стане твърде късно и физическите и психическите им ресурси вече не са изразходвани. Поради това е важно стресът, свързан с работата, да се идентифицира възможно най-рано, за да може да се справим ефективно с него.

Новият модел, разработен от Мара Негелин, математик и водещ автор на изследването, и колеги, представлява ценна стъпка в това усилие. Използвайки изкуствен интелект и нови данни, моделът може да открие нивата на стрес на работното място въз основа на начина, по който хората използват мишката и клавиатурата си.

„Начинът, по който пишем на клавиатурата и движим мишката, изглежда е по-добър предсказател за това колко стресирани се чувстваме в офиса, отколкото пулсът ни“, казва Нагелин в изявление.

За да разработят своя модел, екипът наблюдава 90 участника в лаборатория, докато изпълняват възможно най-реалистични симулации на офис задачи като планиране на срещи или записване и оценка на данни. Изследователите следят поведението на мишката и клавиатурата на участниците, както и сърдечната им честота. Те също така често ги карат да покажат колко стресирани се чувстват.

Участниците са разделени на две групи. На половината е позволено да работят необезпокоявани, докато другата половина са подложени на много чести чат съобщения и са помолени да участват в интервю за работа. За разлика от минали проучвания на работния стрес, където на тези в контролната група е позволено просто да се отпуснат и да не предприемат никакви задачи, свързани с работата, всички участници в проучването са извършвали някакви офис дейности.

Резултатите показват, че колкото по-стресиран е човек, толкова по-хаотично и непрецизно борави с мишката и клавиатурата.

„Хората, които са стресирани, движат мишката по-често и по-малко прецизно и покриват по-големи разстояния на екрана“, казва Негелин. „Спокойните хора, от друга страна, предприемат по-кратки, по-директни маршрути с нея и си дават повече време, за да изпълнят операцията.“

Стресираните хора са по-склонни да правят грешки при писане и пишат на пристъпи с чести кратки паузи. Обратно, спокойните хора правят по-малко паузи и са склонни да пишат по-дълго.

Връзката между стреса и тези дейности може да се обясни с нещо, наречено Теория за невромоторния шум. „Повишените нива на стрес влияят негативно върху способността на мозъка ни да обработва информация“, казва Жасмин Кер, психолог и съавтор на изследването. „Това съответно се отразява на двигателните ни умения.“

Интересното е, че екипът установява, че не изглежда да има твърде големи вариации в сърдечната честота нито на тези в контролната група, нито на участниците, които работят с постоянните стресори.

„Бяхме изненадани, че писането и поведението с мишката е по-добър предсказател за това как стресираните субекти се чувстват от сърдечната честота“, казва Негелин. Това може да се дължи на факта, че всички участват в задачи, свързани с работното място, което изглежда означава, че сърдечните им честоти няма да се различават толкова много.

Изследователите в момента тестват модела си с данни от швейцарски служители, които са се съгласили дейностите на мишката и клавиатурата им да бъдат наблюдавани заедно с техния пулс. Това ще бъде направено в работно време с помощта на приложение, което също така иска от участника и ръчно да оцени нивата си на стрес. Надеждите са новите резултати да са готови до края на годината.

* * *

Тази работа обаче повдига някои трудни предизвикателства. „Единственият начин хората да приемат и използват нашата технология е, ако можем да гарантираме, че ще анонимизираме и защитим техните данни. Искаме да помогнем на работниците да идентифицират стреса рано, а не да създаваме инструмент за наблюдение за компаниите“, добавя Кер.

Понастоящем повече изследвания проучват кои функции трябва да имат приложението, за да задоволи това разграничение, така че чувствителните данни да могат да се събират и обработват по разумен и етичен начин.