Произходът на демокрацията

Какво всъщност означава демокрация?
Обратното на монархията („управление на един“). Демокрацията – от гръцката дума demokratia – означава управление на народа или управление на мнозинството. На практика това означава, че властта се държи от избрани от народа представители или от самия народ.

Кой измисля концепцията за демокрация?
Традиционно се смята, че концепцията за демокрация възниква в Атина през около 508 г. пр. н. е., въпреки че има доказателства, които предполагат, че демократични системи на управление може да са съществували и другаде по света преди това, макар и в по-малък мащаб.

В Атина благородник на име Солон полага основите на демокрацията и въвежда нова конституция, основана на притежаването на собственост. Според това атиняните са разделени на четири класи, като политическата власт е разпределена между тях. Най-високите длъжности получават хората, чиято земя произвежда 730 бушела зърно, докато най-ниският клас са работници, които не могат да заемат длъжност, но които могат все пак да гласуват. Важно е, че съгласно конституцията на Солон гражданите, родени от местните жители, не могат да бъдат поробени от своите съграждани.

Солон 

Как се разви демокрацията в Атина?
Реформите на Солон в крайна сметка се разпадат, когато управляващите класи започват да се бият помежду си, довеждайки Атина до ръба на гражданската война. От този хаос се издигна тиранинът Пейсистрат, който завзема властта през 546 г. пр. н. е. След смъртта му синовете на Пейсистратос поемат властта, докато не са свалени през 510 г. пр. н. е. с помощта на Спарта.

Когато борбата за власт отново избухва между атинските благороднически фамилии, мъж на име Клейстен привлича подкрепата на обикновените хора, като предлага нова конституция. Тази нова конституция включва установяването на сортиращ механизъм, при който гражданите са избрани на случаен принцип да заемат държавни длъжности, вместо да ги постигнат чрез наследяване.

Десет нови групи – или племена – са създадени като начин за разбиване на съществуващата властова структура с разпределение на политическите права и привилегии в зависимост от съответното племе. Нещо повече, всички атиняни имат право да присъстват и да гласуват в еклесия – събрание, което се състои на всеки десет дни. За да се гарантира, че дори и най-бедните могат да си позволят да присъстват и да участват в политическите дейности на града, от около 400 г. пр. н. за присъствието се заплаща.

Съвещателният орган, съставен от 500 произволно избрани хора (по 50 от всяко племе) се среща всеки ден, за да обсъди законодателството, което след това ще бъде договорено от гражданите в еклесията.

Каква роля изиграят жените в атинската демокрация?
Атинската демокрация не включва жените и те играят малка роля в политическия живот на държавата като също така нямат право да гласуват. Атинянките не са официално образовани и правата им са ограничени.

Атинската демокрация винаги ли е била нещо положително?
Вероятно най-драматичният аспект на атинската демокрация е остракизмът, който е често срещан между 487 и 417 г. пр. н. е. Ако 6000 гласуват за, атински гражданин може да бъде изпратен в изгнание за 10 години – тактика, която често се използва, за да се освободи градът от властна, но може би не особено положителна фигура.

Какви са разликите между древногръцката демокрация и демокрацията днес?
Според историците има три разлики между днешната система на демокрация и тази на древните гърци: мащаб, участие и допустимост.

Счита се, че населението на Атина от 5 век пр. н. е. е около 250 000, но само около 30 000 са пълноправни атински граждани и следователно могат да се възползват от новата конституция. Останалите са роби, жени, деца или чужденци. Нещо повече, само мъже могат да участват в демократично правителство.

Как продължи демокрацията след древна Гърция?
Въпреки поражението в Пелопонеската война през 404 г. пр. н. е., демократичният експеримент приключва през 322 г. пр. н. е. с провала на гръцкия бунт срещу македонското владичество след смъртта на Александър Велики.

Елементи на демокрацията след Атина могат да се видят в римския свят през 3 век, Скандинавия през 8 век и италианските комуни от 11-13 век. Но пълната демокрация, каквато я познаваме днес, идва доста бавно.