Пристъпите на паника могат да бъдат предвидени чрез следене на настроението и на Туитър

Едно от най-неприятните елементи при паник атаките е, че те често се появяват неочаквано, което кара хората, които ги изпитват, да се чувстват извън контрол. Ново проучване – което тепърва ще бъде рецензирано – подчертава как хората могат да следят настроенията си, за да идентифицират ретроспективно факторите, които задействат атаки, и как потенциално такива фактори в по-широкия свят могат да бъдат следени с помощта на мониторинг на социалните медии.

Екип от изследователи, ръководен от д-р Елън У. Макгинис от университета във Върмонт, иска да проучи факторите, свързани с появата на паник атаки. Те използват разработено от тях приложение за смартфон, наречено PanicMechanic, което преди това е било тествано в пилотно проучване. Потребителите му могат да го активират, когато започнат да изпитват паник атака, и то ще събере данни за сърдечния им ритъм и ще запише всякакви тригъри за тревожност, които те регистрират в него, и ще ги преведе (поне ще се опита) през паник атаката с окуражаващи съобщения.

„В нашето последно проучване научихме от участниците, че въпреки че използването на приложението ни PanicMechanic се оценява като полезно при управлението на симптомите им, те също са имали трудности да се сетят да го отворят, когато започнат да получават атака“, казват Елън Макгинис и съавторите Д-р Райън Макгинис и д-р Крис Данфорт. Тази обратна връзка стои зад новото проучване, публикувано наскоро като предпечат.

То „имаше за цел да идентифицира предиктори за пристъпи на паника, с идеята в крайна сметка да помогне на хората да се подготвят за своите атаки, да се намесят по-ефективно и потенциално да ги предотвратят напълно в бъдеще.“

Екипът набира възрастни от САЩ, които редовно изпитват паник атаки, общо 87, които след това са помолени да предоставят своите данни, събрани от часовника на Apple (който следи и събира биометрична информация), и да попълват анкета всеки ден в продължение на месец, както и да използват приложението PanicMechanic, когато имат атака.

„Тъй като целта ни беше да идентифицираме защо се задействат пристъпите на паника, трябваше да проследим къде и кога хората ги изпитват в ежедневието си“, обяснява Макгинис. „Така че всеки ден в продължение на месец знаем дали са имали пристъп и ако да, какво поведение са проявявали в този момент (като пиене на кофеин, упражнения или спор).“

Но не само индивидуалните фактори могат да причинят паническа атака. Хората също са неизбежно повлияни и от света около тях – и екипът разработва гениален начин да вземе предвид и тях.

„Хедонометърът е много готин инструмент, който някои от нашите колеги (д-р Крис Данфорт и Питър Додс) разработиха за оценка на обществените настроения, като оценяват значението на думите, които хората използват в Туитър през този ден“, казва Макгинис. „Включихме тези данни в нашето проучване, за да предоставим мярка за това, което се случва в света и как тези събития влияят на хората.“

Резултатите показват, че 95% от участниците са успели ретроспективно да идентифицират тригъра за паник атака, когато са попитани. Често срещаните такива фактори са физическото им здраве, както и конфликти със семейството и приятелите. Интересното е, че това не са тригъри, които обикновено се свързват с паник атаки според традиционните диагностични критерии.

Както обяснява Макгинис: „Това е в съответствие с нашите предишни изследвания, но много различно от досегашните критерии за паническите атаки (в Диагностичения и статистически наръчник за психични разстройства), което предполага, че атаките са свързани най-вече с физическата среда или представяне (вероятно защото пристъпите на паника са били изследвани във връзка с паническо разстройство и агорафобия).“

Проучването установи също, че лошото настроение, както на индивидуално ниво, така и на ниво общност – както е илюстрирано от анализа на хедонометъра на активността в Туитър в родния щат на участника – е най-важният предиктор за паническа атака на следващия ден.

Според изследователите над 28% от възрастните в САЩ съобщават, че са имали паник атака поне веднъж. Макгинис и екипът искат да разработят инструменти за подобряване на качеството на живот на хората, които страдат от такива атаки, които обикновено са непредсказуеми и често тревожни симптоми: „Като идентифицираме задействащите фактори, ние се надяваме, че това изследване може да даде възможност на хората, като им позволи да предвидят атаките и да се ангажират със стратегии, с които да ги предотвратят.“

Екипът вече е използвал обратната връзка от първоначалното пилотно проучване, за да направи подобрения в приложението PanicMechanic, което вече е достъпно за безплатно изтегляне. Надяваме се, че скоро може да бъде възможно провеждането на по-всеобхватно рандомизирано контролирано проучване.