Превърнаха генно редактирани прасенца в годни за ядене наденички

Този месец учени от Вашингтонския държавен университет влязоха в кулинарната история, като приготвиха първите наденички в САЩ, направени от месо от генно модифицирани прасета.

Днес месната индустрия вече е обществен враг номер 1, що се отнася до емисиите на парникови газове от производството на храни; растителната диета никога не е била по-популярна; и дори тези, които все още изпитват нужда да ядат истинска животинска плът, могат да го правят, без да предизвикват паника у истинско животно.

Именно в този футуристичен хранителен пейзаж се появява въпросният нов колбас.

Първите по рода си наденички са произведени от месо на генно модифицирани прасета – нещо, което никога досега не е било разрешавано да се консумира от хора.

За Джон Оутли, професор в Училището по молекулярни бионауки в Колежа по ветеринарна медицина на Вашингтонския държавен университет, това е жизненоважна стъпка за бъдещето на консумацията на месо – не само от технологична, но и от бюрократична гледна точка.

„Първоначалният замисъл при създаването на тези животни беше да се опитаме да подобрим начина, по който храним хората“, казва той в скорошно изявление. „И ние не можем да направим това, ако не можем да работим със системата на Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ (АКХЛ), за да вкараме животните действително в хранителната верига.“

Месото като продукт обаче вероятно няма да стигне до магазините в скоро време. Към момента разрешението на АКХЛ е само „изследователско“ – т.е. макар Агенцията да е убедена, че то не представлява сериозна опасност за здравето на хората, и да е измислила начини за справяне с евентуални проблеми, тя определено не е дала съгласието си за мащабно производство или продажба на генно редактираното месо. Всъщност петте малки прасенца, които са влезли в състава на колбасите, са единствените, които действително са получили одобрение.

И дори това не е било никак лесно. Вурстовете, които се появяват в чинията на Оутли, са резултат от проект, който се развива години наред и струва общо 200 000 долара.

„Важно е университетът да създаде прецедент, като работи с регулаторните органи, за да може тези животни да бъдат въведени в хранителната верига“, казва той. „Ако не преминем през този процес, всички изследвания, които правим, ще бъдат напразни, защото резултатът от тях никога няма да бъде пуснат в продажба.“

Всъщност, въпреки че генно редактираното месо е в менюто ни – така да се каже – от известно време насам, то все още не е достигнало до нашата трапеза: едва миналата година друга компания, Acceligen, получи първото разрешение от Агенцията за пускане на пазара на генно редактирано говеждо месо, но други компании все още не са успели да убедят понякога известната с бавното си действие администрация да даде разрешение на собствените им предложения.

Отчасти това се дължи на различията в техниките за генно редактиране. Макар че идеята за генно модифицирани храни никога не е била популярна сред американската общественост, говеждото и свинското месо, които вече са преминали първоначалните пречки пред АКХЛ, са резултат от специфичен вид технология, известна като CRISPR. Това име вероятно ви е познато – това е инструмент, който бе използван в някои от най-впечатляващите скорошни пробиви в медицината, но и вдигна скандал заради доста извънредни твърдения относно неетични експерименти с хора.

В същността си обаче CRISPR е просто много високотехнологична форма на селективно размножаване – начин да се ускори значително това, което и без това хората правят от стотици години. Например прасетата първоначално са били генно редактирани, за да могат да бъдат използвани като „сурогатни бащи“ – т.е. да създават прасенца, използвайки ДНК от друг мъжкар, а не собствената си, което подобрява възможностите на животновъдите да разпространяват ценни генетични данни сред добитъка.

„Има доверие, което идва с университетските изследвания“, казва Оутли. „Във Вашингтонския държавен университет ние се занимаваме с наука. Искаме само да сме сигурни, че изследванията са валидни, а животните, които произвеждаме, са здрави.“