Популярният автомат M16 за първи път е приложен от армията на САЩ във военни операции в джунглите на Виетнам. То обаче се оказва толкова ненадеждно оръжие, че американските войски започват да крадат АК-47 на врага и дори да го купуват от черния пазар.
M14
Приемане на М16 във Виетнам
През 1966 г. генерал Уилям Уестморланд, командир на американските сили във Виетнам, представя пушката M16 като новата стандартна пушка за пехотинците, заменяйки предшественика й M14. Разработен от инженер Юджийн Стоунър в края на 50-те години на миналия век, автоматът е предпочитан заради своята точност, леко тегло и количеството патрони, което може да изстреля.
Американците във Виетнам получават модифицирана версия на M16, вариант XM16E1 (като на човека на главната снимка най-горе). Смяната на оръжието е до голяма степен в отговор на големия брой жертви в резултат на използването на АК-47 от противника. Въпреки това, противоречията около ефикасността на M16 пречат то да бъде издадено на войските в Европа и САЩ.
М16 засича… Доста!
Първото поколение пушки M16 са невероятно дефектни. Те често засичат, което означава, че войниците са заклещени със заседнало оръжие в средата на битката. Често, гилзата от изстрелян патрон се заклещва в патронника след изстрел на оръжието и в резултат по време на съвременна война, M16 действа като мускет, само с един изстрел.
Единственият сигурен начин, по който войниците биха могли да поправят оръжията си, е да намушкат метален прът надолу по дулото и да разклатят патрона. По-късно се открива, че това засичане е резултат от преминаването към сачмен прах, който е предназначен да увеличи началната скорост на патрона до 990 метра в секунда.
Въпреки проблемите си, M16 все още се смята за по-ефективно оръжие от M14, като американската армия стига дотам, че заявява, че това е най-добрата пушка за битки във Виетнам. За да се опита да се пребори с проблемите, службата въвежда подобрени процедури за обучение, променя състава на праха в боеприпасите и раздава комплекти за почистване – но не преди публикуването на доклад на Конгреса.
Докладът на Конгреса
През 1967 г. приблизително 80% от препитаните 1585 войници казват, че са имали проблеми със засичане на механизма, докато са на бойното поле с пушката M16. Много от тях пишат до вкъщи с оплаквания от ненадеждността на огнестрелното оръжие. Семействата, получили тези писма, ги представят на своите конгресмени в опит да привлекат вниманието на Комисията по въоръжените сили на Камарата.
Техният план проработва и не след дълго е създадена подкомисия към Конгреса, която да разследва случая. След това разследване, съставеният доклад разкрива пропуските, от които войските се оплакват през цялото това време. Докладът очертава как армията не е успяла да обучи войниците на новото оръжие и така да гарантира, че се работи добре с него, и не е предоставила достатъчно оборудване за почистването му, за да се справи с проблема със засичането.
Независимо от това, службата продължава да оборудва войските си с М16. Тъй като тя остава ненадеждна, много от служителите във Виетнам губят доверие в пушката и започват да търсят алтернативи.
Тип 56
АК-47
AK-47, използвани от Народната армия на Виетнам (NVA) и Виетконг, стават подходящ заместник в очите на американските войски. След като получава техническите спецификации за него в средата на 50-те години на миналия век, Китай създава поточни линии за масово производство и разпространение на своя собствен вариант на оръжието, Тип 56, в цяла Югоизточна Азия. Тип 56, известен още като AK-56, е по-къс, по-лек и има опция да стреля автоматично или с един изстрел.
От изключително значение бе, че щурмовата пушка е надеждна, издръжлива и може да бъде овладяна само за няколко часа.
Така вземането на оръжието на врага става временно решение за американците, тъй като използването на AK-47 е за предпочитане пред смъртта. В крайна сметка сред войските се развива подземен пазар, за да се оборудват с оръжието, докато армията продължава да настоява да се ползва M16, твърдейки, че тези, които изпитват проблеми, не разбират как правилно да поддържат пушката.