Откриването на живот на Марс може да бъде „най-лошата новина“ за човечеството

Може би сте чували за парадокса на Ферми, но ако не сте, ето го накратко: Като се има предвид голямата вероятност да съществува извънземен живот във Вселената, защо още не сме в контакт с него? Ако в огромната безкрайност има толкова много други цивилизации, които вероятно са на много по-напреднал етап от нас, поради това колко дълго вече съществува Вселената, защо те не правят това, което правим ние – не изпращат сонди и не търсят усърдно други признаци на живот?

Един от отговорите е Големият филтър.

Тази хипотеза гласи, че преди извънземните цивилизации да стигнат до момента, в който са в състояние да напуснат своята слънчева система и да започнат да колонизират своята галактика, нещо се случва, за да им попречи да го направят; иначе щяхме да видим доказателства за това в нашия собствен Млечен път. А дали този „филтър“ се намира при прехода от многоклетъчния живот към животните, които могат да използват инструменти, или от мястото, където се намираме сега, към етапа, в който изследваме галактиката, просто не знаем.

Именно това, което прави този въпрос толкова интересен – няма как да знаем дали сме преминали „големия филтър“ или той ще се случи някъде в бъдеще. Възможно ли е повечето от тях да не успеят да преминат отвъд едноклетъчния живот, а ние да сме преминали този филтър? Или в някакъв момент, който необратимо предстои, ние, подобно на други извънземни цивилизации, сме на път да се самоунищожим, преди да успеем да напуснем Земята, може би чрез война или изразходване на ресурсите?

Донякъде смущаващо някои философи и учени предполагат, че това означава, че ако открием живот, да речем, на Марс, това би имало някои по-малко от идеални последици за мястото, където се намираме по отношение на Големия филтър. Професорът по философия от Оксфордския университет Ник Бостром казва, че се надява търсенето на извънземен живот да не доведе до нищо. Ако открием много прости форми на живот, твърди Бостром в статия, публикувана в MIT Technology Review през 2008 г., тогава бихме могли да заключим, че филтърът се случва някъде след този момент. Ако открием многоклетъчен живот, това би стеснило още диапазона, в които би могъл да се осъществи Големият филтър…

Тоест Бостром смята, че за да стесним мястото, където се осъществява филтърът, трябва да разгледаме живота на Земята, за да видим кои стъпки са невероятни. „Един от критериите е преходът да се е случил само веднъж“, пише той. „Полетът, зрението, фотосинтезата и крайниците са еволюирали няколко пъти тук, на Земята, и затова можем да ги изключим.“

Той също така твърди, че еволюционни характеристики, които отнемат много време, за да се появят, дори след като са изпълнени предварителните условия, биха показали, че тази еволюционна стъпка е малко вероятна, напр. първоначалната поява на живота. Стъпката от животни към хора е протекла за сравнително кратък период от време, от геологична гледна точка, което предполага, че е слаб кандидат за домакин на Големия филтър.

Ако открием доказателства за гръбначни животни на Марс (много малко вероятно, но можем да си помечтаем), той смята, че това ще бъде ужасна новина, тъй като ще подскаже, че по-голямата част от Големия филтър все още е в нашето бъдеще и ще трябва да се изправим пред вероятността да изчезнем, преди да сме технологично достатъчно зрели, за да пътуваме из галактиката.

„Подобно откритие би било предизвикателство за психиката ни. То би било далеч най-лошата новина, отпечатвана някога по вестниците“, пише Бостром. „Ето защо се надявам, че нашите космически сонди ще открият мъртви скали и безжизнени пясъци на Марс, на Юпитеровата луна Европа и навсякъде другаде, където астрономите погледнат. Това би запазило жива надеждата за великото бъдеще на човечеството“.

И така, въпреки че има много други възможни решения на парадокса на Ферми, ако Бостром е прав, това означава, че намирането на доказателства за напреднали цивилизации е добра новина, но намирането на грешните етапи на живот, който се е развил независимо в нашата собствена Слънчева система, би било най-лошата възможна новина, която бихме могли да получим.