От бряг до бряг – 4500 километра адреналин през Америка
През 1981 г. по кината излиза нискобюджетен, но доста успешен филм със заглавието „The Cannonball Run“, през 1984 г. излиза и продължение, което привлича почитателите на високи скорости и скъпи коли, които все още могат да се видят трудно по американските улици. Филмът разказва историята на интригуващо състезание, което се води от океан до океан през цялата страна. Разстоянието за покриване е близо 4500 километра, стартовата точка е автомобилния гараж Red Ball, а крайната е позиционирана в хотел Портофино в Лос Анджелис.
Името на състезанието идва с помощта на Ървин Бейкър – легендарен състезател с повече от 140 рекорда за периода от 1910 г. до 1930 г. Заради високите скорости и предизвикателствата, Бейкър често получава пари, за да рекламира разнообразие от мотори. Понеже обича предизвикателствата, състезателят често избира най-безумни маршрути от точка А до точка Б и през целия си живот е изпълнил повече от 143 рекорда по пътищата на САЩ. Според изчисленията е успял да измине около 890 000 километра. Нещо повече, за да спечели пари, той често обещава да постави рекорд за скорост или за изминаване на маршрут или ще върне паричната награда.
През 1915 г. кара от Лос Анджелис до Ню Йорк за 11 дена, 7 часа и 15 минути в Stutz Bearcat. Следващата година е потърсен от Cadillac и с тяхната машина пътува от Лос Анджелис до Таймс Скеур за 7 дена, 11 часа и 52 минути. През 1918 г. са необходими около четири месеца, за да обиколи всичките 48 американски щата и техните столици. През 1926 г. Ървин се качва на волана на 2-тонен камион и пътува от Ню Йорк до Сан Франциско за рекордните 5 дена 17 часа и 30 минути, което по това време е повече от невъзможно. Бейкър остава в историята като човекът, който през 1933 г. сяда зад волана на Graham Paige 57 и изминава разстоянието от Ню Йорк до Лос Анджелис за 53.5 часа.
Същият рекорд остава в архивите повече от 40 години. Пилотът се оказва изключителен късметлия и рядко попада в катастрофи, получава място в автомобилната „Зала на славата“, както и в мотоциклетната. Когато Ървин умира през 1960 г. от сърдечен удар, мнозина смятат, че с това ще приключи и така нареченето „Cannon ball“ състезание. Автомобилната индустрия се подобрява все повече и мнозина искат да изпитат тръпката от прекосяването на американските щати за рекордно кратко време. Проблемът обаче е, че това състезание не е регламентирано и по принцип нарушава редица закони, но това не пречи на пилотите с гориво във вените да се впуснат в надпреварата. Още по-забавният момент идва, когато разберем правилата – такива практически няма.
Всеки може да използва кола по избор, да избере маршрута си, но задължително ще трябва да представи разписки от пътуването, да вози поне един или двама свидетеля, евентуално да маркира данните си с GPS или просто да излъчва в интернет опита си за рекорд. Нещо повече, в миналото са се изисквали поне двама свидетеля. Обикновено съставът е от пилот и навигатор. Автомобилът често е много сериозно подобрен, но същевременно не изпъква със своята екзотика.
Позволяват се най-различни модификации, включително поставянето на по-сериозен резервоар, поставянето на лазерни детектори, заглушаващи устройтва, уреди за изключване на стопове и фарове, инфрачервени камери за нощно виждане и много други. Често рекордьорите наемат и допълнителни шофьори, които да се движат пред тях и да обират глобите и вниманието на полицията, тяхната задача е да карат бързо през всеки щат, като глобите се заплащат от отбора, който прави опит за поставянето на рекорд.
Някои минават дори границите на разумното и наемат самолети, които от въздуха да съобщават за магистрални патрули. Що се отнася до законите, редица щати променят политиката си, за да охладят страстите на мераклиите. Някои щати често поставят драконови глоби на спринтьорите, отнемат шофьорската книжка до живот и предвиждат затвор до една година. Щатът Невада се оказва особено жесток към пилотите – там присъдата е между 1-6 години затвор. В отговор повечето заявяват, че взимат достатъчно мерки за безопасността на себе си и околните и в нито един момент не застрашават живота на пътя, но точно това е малко спорно начинание.
Въпреки осъждането на подобни практики, рекордьорите често получават вниманието на медиите. На 7 октомври Алекс Рой, Дейв Маер и филмовият режисьор Кори Уелс поставят рекорд от 31 часа и 4 минути, с BMW M5 от 2000 година. Средната им скорост е 144 км/ч, а в най-добрите точки се движат със скорост от 251 км/ч. Изполват самолет за детайлна картина на пътя от въздуха и през 2019 г. излиза документален филм, който разказва за този подвиг. През 2013 г. Ед Болиан, Дейв Блак и Дан Хуанг тръгват с две модифицирани Mercedes-Benz CL55 AMG от 2004 г. Тяхната средна скорост е 156 км/ч а в най-правите точки са заковавали стрелката на 291 км/ч. Ед и Дейв се редуват в едната кола, докато Дан кара напред и обира глобите. Те поставят рекорд от 28 часа и 50 минути.
През последните години се забелязва драстично съкращване на времето. Отборът на Арни Томан, Дъг Табът и Беркли Чадуик преминава разстоянието за 27 часа и 25 минути. Средната им скорост е от 166 км/ч, максималната е 311 км/ч. Те сядат зад волана на Mercedes-Benz E63 AMG от 2015 г. Возилото претърпява редица модификации като тунинг от 800 конски сили, допълнителен резервоар от 250 литра, с чиято помощ им е се налага да спират точно четири пъти и това да добави 22 минути към времето им. Машината разполага с полицейски скенер, термо камера и лазерен заглушител на радари. Преди да стартират, господата избират маршрут, с който да изпреварят трафика около деня на благодарността, обръщат сериозно внимание на метеорологичните условия, защото предпочитат да се движат по суха настилка.
Визуално колата е променена, за да прилича на Honda или VW. На помощ се притичат още 18 скаута, които да предупреждават за полиция пред тях. Настоящият рекорд е поставен от същите двама пилота и Дюнадел Дарьош – 25 часа и 39 минути. Пилотите използват по-спокойния трафик около коронавируса и сядат зад волана на Audi S6 от 2016 г., което се дегизира да прилича на полицейски Ford Taurus. Освен обичайните модификации, екипът поставя нови турбини, по-сериозен резервоар и нов компютър, който позволява на возилото да работи с гориво от 91 октана и от 93 октана. Според техните изчисления, машината генерирала около 600 конски сили.
За поставянето на рекорда са се движили средно със скорост между 190-200 км/ч и за по-спокойните участъци са се движили със скорост около 280 км/ч. До този момент рекордът остава актуален и най-вероятно трудно би могъл да падне, имайки предвид възстановяването на трафика, но винаги има достатъчно мераклии, които са готови на нови изпитания!
