Нова техника за разкриване на лъжците
Повечето хора лъжат от време на време. Лъжите често са тривиални и по същество без значение – като да се преструваш, че харесваш безвкусен подарък. Но в други контексти измамата е по-сериозна и може да има вредни последици за наказателното правосъдие. Така че от социална гледна точка подобни лъжи е по-добре да се разкрият, отколкото да останат пренебрегнати и толерирани.
За съжаление е трудно да се засичат лъжите с приемлива точност. Детекторите на лъжата, като полиграфи, които работят чрез измерване на нивото на тревожност в даден обект, докато той отговаря на въпроси, се считат за „теоретично слаби“ и със съмнителна надеждност. Това е така, както знае всеки пътник, който е бил разпитван от митнически служители, защото е възможно да се притеснявате и без да сте виновни.
„Разработихме нов подход за откриване на лъжци, базиран на техника на интервюиране и психологическа манипулация. Нашата техника е част от ново поколение когнитивни методи за откриване на лъжа, които се изследват и развиват все повече. Тези подходи предполагат, че умствените и стратегически процеси, възприети от разказвачите на истината по време на интервю, се различават значително от тези на лъжците. Използвайки специфични техники, тези различия могат да бъдат усилени и открити. Един такъв подход е техниката за Асиметрично управление на информацията (AIM). В основата си той е предназначен да осигури на заподозрените ясни средства за доказване на своята невинност или вина пред разследващите чрез предоставяне на подробна информация. Малките детайли са жизнената сила на криминалистическите разследвания и могат да предоставят на разследващите факти за проверка и разпити на свидетели. По-важното е, че по-дългите, по-подробни твърдения обикновено съдържат повече улики за измама, отколкото кратките твърдения“, казват изследователите.
По същество методът AIM включва информиране на заподозрени за тези факти. По-конкретно интервюиращите ясно казват на интервюираните, че ако предоставят по-дълги, по-подробни изявления за събитието, което ги интересува, следователят ще може по-добре да открие дали казват истината или лъжат. За разказвачите на истината това е добра новина. За лъжците това е не особено добра новина.
Всъщност изследванията показват, че когато на заподозрените се предоставят тези инструкции, те се държат по различен начин в зависимост от това дали казват истината или не. Тези които казват истината, обикновено се стремят да демонстрират своята невинност и обикновено предоставят по-подробна информация в отговор на такива инструкции.
За разлика от тях лъжците искат да прикрият вината си. Това означава, че е по-вероятно стратегически да задържат информация в отговор на инструкциите по AIM. Тяхното (напълно правилно) предположение тук е, че предоставянето на повече информация ще улесни следователя да открие тяхната лъжа, така че вместо това те предоставят по-малко информация.
Тази асиметрия в отговорите на лъжците и разказвачите на истината – от което произтича и името AIM метода – предполага две заключения. Когато се използват инструкциите на AIM, ако на следователя е представен потенциален заподозрян, който предоставя много подробна информация, той вероятно казва истината. За разлика от това, ако потенциалният заподозрян лъже, следователят обикновено ще получи по-кратки отговори на въпросите си.
Експериментът
Но колко ефективен е този подход? Предварителните изследвания на техниката AIM са обещаващи. За проучването са набрани 104 души, които са пратени на една от двете тайни мисии на различни места в университет – да извлекат и/или депозират разузнавателни материали.
На всички интервюирани е казано, че има пробив на данните в тяхно отсъствие. Следователно те са заподозрени и са изправени на интервю пред независим анализатор. На половината е казано да кажат истината за своята мисия, за да убедят интервюиращия в своята невинност. На другата половина е казано, че не могат да разкрият никаква информация за своята мисия и че трябва да измислят някаква история за това къде са били в момента на пробива, за да убедят анализатора в своята невинност. След това са интервюирани и техниката AIM е използвана в половината от случаите. „Установихме, че когато се използва техниката AIM, за интервюиращия е по-лесно да забележи лъжци. Всъщност степента на точност на откриване на лъжата се увеличава от 48% (без AIM) на 81%.“
Изследванията също така правят опити за подобряване на техниката AIM с помощта на сигнали, които могат да подкрепят разказвачите на истината, за да предоставят още повече информация. Припомнянето на информация може да бъде трудно и разказвачите на истината често имат моменти, в които се опитват да си спомнят нещо.
Инструментите за памет, известни като „мнемотехника“, може да са в състояние да подобрят този процес. Например, ако свидетел на грабеж е предоставил първоначалната си история и не може да си припомни допълнителна информация, следователите могат да използват мнемонична техника „промяна на перспективата“ – да помолят свидетеля да мисли за събитията от гледна точка на някой друг („какво би направил полицай, ако присъстваше на събитието“, например). Това може да извлече нова – досега пренебрегвана или неосъзната – информация от паметта.
Ако случаят е такъв, новата техника може да стане още по-точна в откриването на словесни различия между тези, които казват истината, и лъжците.
