Мозъкът ни прави по три копия на всеки спомен

В университета в Базел, Швейцария, професор Флавио Донато и неговият екип изследват мозъците на мишки, за да проучат как мозъкът създава и съхранява спомени.

Екипът му открива, че един спомен се съхранява от три различни класа неврони в хипокампуса – област от мозъка, отговорна за ученето – и всеки от тези класове се появява на различен етап от ембрионалното развитие.

Първият клас или група неврони се нарича раннородени неврони. Те създават копие на спомена, което първоначално е твърде слабо, за да има достъп до него мозъкът, но с течение на времето става все по-силно.

За разлика от тях къснородените неврони създават силни копия на спомени, които пък с течение на времето избледняват. В крайна сметка тези спомени могат да станат недостъпни за мозъка.

Съществува и средно положение. Тези неврони от средния етап създават стабилни копия на спомените, които не се забравят толкова лесно или не са толкова трудни за достъп след създаването им.

В мозъка спомените, кодирани в невроните от късния стадий, обикновено са по-пластични и е по-вероятно да се променят с течение на времето; спомнянето на нещо веднага след като се е случило, активира спомена в невроните от късния стадий и интегрира нова информация в първоначалния спомен.

За разлика от това, запомнянето на едно и също събитие в продължение на дълъг период от време активира невроните от ранния стадий, без да променя паметта по някакъв съществен начин.

„Това, колко динамично се съхраняват спомените в мозъка, е доказателство за пластичността на този невероятен орган, която е в основата на огромния му капацитет“, заявява в прессъобщение на университета Вилде Квейм, автор на изследването.

Възможности за по-нататъшни изследвания

Новият документ показва, че начинът и времето на активиране на определени копия на спомените може да има огромно влияние върху начина, по който преживяваме тези спомени, и върху това как те се променят с течение на времето.

„Предизвикателството, пред което е изправен мозъкът в областта на паметта, е доста впечатляващо“, заявява професор Донато в съобщението за пресата. „От една страна, той трябва да си спомни какво се е случило в миналото, за да ни помогне да осмислим света, в който живеем. От друга страна, трябва да се адаптира към промените, които се случват навсякъде около нас, както и нашите спомени, за да ни помогне да направим подходящ избор за бъдещето.“

Ако тези открития се прилагат и при хора, това би могло да помогне на изследователите да разработят лечения за специфични нарушения на паметта, като посттравматично стресово разстройство или деменция, като се насочат към различни групи неврони.

След още изследвания на хоризонта учените ще могат да се задълбочат във въпроса защо някои спомени са по-силни от други и защо някои от тях ни следват цял живот – за добро или лошо.