Мъж започна да говори с ирландски акцент след като разви рак на простатата

В един наистина забележителен случай, записан скоро, рядка форма на рак на простатата произвежда още по-рядък страничен ефект: ирландски акцент. Както разкрива ново проучване, публикувано през януари, неназован американец на около 50 години е развива „ирландски говор“ почти 2 години след диагностицирането му с рак, въпреки че никога не е бил в Ирландия.

Това странно състояние е известно като Синдром на чуждия акцент (СЧА) и въпреки че настоящият не е първият случай на СЧА в историята, той е едва третият, който се свързва с рак, и първият, който се свързва с рак на простатата.

Важно е да се отбележи, че синдромът не е точно това, което звучи. Засегнатите от него всъщност не започват просто да знаят как да говорят с акцента и да го прилагат сами – те по-скоро изпитват неврологична дисфункция, която променя говорният им модел. За слушателя обаче тази промяна често звучи чуждо. В този случай промяната звучи ирландски.

Случаят на мъжа е документиран в статия, публикувана в BMJ Case Reports миналия месец. Според него 50-годишният пациент е имал проблеми с метастазирал рак на простатата от известно време, когато внезапно развива „неконтролируем ирландски акцент, въпреки че няма ирландски произход“.

Най-често подобни случаи възникват в резултат на инсулт или черепно-мозъчна травма, но този е различен.

„Пациентът не е показал аномалии при неврологичния преглед, в психиатричната си история или на ядрено-магнитния резонанс при появата на симптомите“, се казва в доклада. „Снимките разкриват прогресия на неговия рак на простатата, въпреки неоткриваемите нива на специфичен за простатата антиген. Биопсията потвърди трансформация в дребноклетъчен невроендокринен рак на простатата.“

Този вариант е силно агресивен, често фатален, и според доклада, той продължава да се разпространява в пациента въпреки лечението му. Лекарите смятат, че мъжът е развил акцента в резултат на последвало паранеопластично неврологично разстройство – увреждане на мозъка, причинено от имунната система, която реагира на рака някъде другаде в тялото.

Синдромът на чуждия акцент е описан за първи път от лекари през 1907 г. и само около 100 случая са били документирани в медицинската литература.

В други регистрирани случаи акцентите на пациентите отшумяват, докато мозъкът им се възстановява от нараняване. За съжаление мъжът в този случай почива от рака си, тъй като метастазите достигат мозъка му. Така акцентът му се запазва до неговата смърт.

Само два други случая на синдрома, свързани с рак, са споменати в медицинската литература преди неговия.

Казус от 2008 г. документира „уникалния случай на 60-годишна жена, която е развила СЧА в следствие на метастазирал карцином на гърдата“. Подобен доклад от 2013 г. разглежда случая на 50-годишна италианка, която развила „странен акцент“, който променя ритъма и тялото на нейната реч.

Може би най-известният случай на СЧА обаче се случва малко след Втората световна война.

В този случай в главната роля е норвежка на име Астрид, която е била ударена от шрапнел по време на нападение. Две години по-късно тя говори с невролога Георг Херман Монрад-Крон, който пише, че тя има „толкова силен чуждестранен акцент, че я взех за немкиня или французойка“, въпреки че тя, естествено, говореше свободно норвежки.

Нещастният резултат е, че предвид събитията от Втората световна война много други също бъркат Астрид за германка, което довежда до нейното отхвърляне в общността.

„Тя се оплакваше горчиво, че постоянно я взимат за германка в магазините, заради което магазинерите отказват да й продадат каквото и да е“, пише Монрад-Крон.

По това време Монрад-Крон нарича състоянието „диспрозодия“. Терминът „прозодия“ се отнася до моделите на акценти и интонации в речта на човек – тоест, елементи, които надхвърлят самите думи.

В случая на Астрид тези елементи все още присъстват. Тя може да променя, да набляга на определени части от звуците и да говори в различни ритми, но тези елементи се различават значително от тези на човек, които говори майчин норвежки.

Едва през 1982 г. терминът „синдром на чуждия акцент“ е въведен от невролингвиста Хари Уитакър.

„Гласните са особено податливи: коя гласна произнасяте зависи от това къде е езикът в устата ви“, обясни Линдзи Никелс, професор по когнитивни науки в университета Макуари, в статия за The Conversation. „Различните езици имат различни гласни и в рамките на един език една от основните разлики между ударенията е в гласните. Австралийците обвиняват кивитата, че казват „fush and chups“ [„фъш енд чъпс“], а кивитата на австралийците „feesh and cheeps“ [„фийш енд чийпс“]!“

Една обща черта сред пациентите, страдащи от СЧА, казва Никелс, е затрудненото производство на гласни. Увреждането на мозъка, което е причинило синдрома, по същество нарушава способността им да контролират движението на езика си, което ги кара да „превишават“ или „не достигат“ правилното му разположение, когато издават гласни звуци. И тъй като гласните им звучат различно, това често създава впечатление на чужд акцент.

„Хората със синдром на чужд акцент не говорят с всички характеристики на чуждия акцент, но проявяват достатъчно неща в начина, по който говорят, за да изглежда, че имат различен акцент“, пише Никелс.

В почти всеки случай авторите на изследването и изследователите, разглеждащи синдрома, се съгласяват, че са необходими повече изследвания, за да се разбере напълно как се развива това рядко състояние.