В началото на 20 век половината възрастни американци нямат право на участие в демократичния процес поради техния пол. Американските жени ще получат право на глас едва през 1920 г., когато 19-ата поправка, гарантираща на жените пълно и равно избирателно право, е ратифицирана и влиза в сила. Но дори и това не изглажда нещата, тъй като много цветнокожи жени все още остават лишени от правото си на глас чрез различни вратички и трябва да продължат да се борят.
През май миналата година, малко преди 100-годишнината от съвместната резолюция в Конгреса, която предлага избирателно право за жените чрез 19-та поправка на Конституцията на САЩ, Националният музей на архивите във Вашингтон открива изложба по повода. „19-тата поправка е забележително постижение, което бе осигурено чрез десетилетия труд от страна на жените“, казва Корин Портър, куратор на изложбата. „Но това не означава, че те гласуват за първи път.“
Всъщност жените гласуват още през 1838 г., когато Кентъки позволява на вдовици с деца на училищна възраст да гласуват по училищни въпроси. Други щати правят същото през следващите години. През 1869 г. Уайоминг предоставя на жените пълни права на глас на териториални и местни избори. Колорадо става първият щат, който прилага избирателното право на жените чрез закон на народния референдум през 1893 г. До 1914 г. 11 щата дават на жените право на глас.
Докато те се радват на тези малки победи, избирателните секции имат проблем. Логистично погледнато, как биха могли да позволят на мъжете да гласуват свободно, но в същото време едновременно да ограничат жените от определени раси?
През 1899 г. Р. Уинслоу от Колумб, Охайо, кандидатства за патент за „Машина за гласуване“. Той създава механична система, която коригира бюлетината, която избирателят ще види въз основа на това дали този избирател е мъж или жена. С просто натискане на превключвател, „механизмът се настройва автоматично за ограничаване на определени класове избиратели от и по време на влизането им в кабината“, се заявява в патентната заявка.
Mашините за гласуване не са нови, когато Уинслоу показва своето творение. Първата машина за гласуване, патентована в САЩ, датира от 1875 г. и представлява прост механизъм с поредица от бутони, по един на кандидат. Изобретението на Уинслоу обаче – по същество аналогов компютър – може да разпознава дали избирателят е мъж или жена и му позволява да гласуват по съответния начин.
Машината всъщност се изгражда от две части: голяма кабина за гласуване с две врати и действителният хардуер за гласуване и преброяване на гласове. Двете врати са ключови за тази настройка: мъжете използват единия вход, означен с „Gents“, докато жените използват другия, с обозначение „Ladies“. Активира се система от лостове и превключватели в зависимост от това коя врата се отвори, което инструктира машината за гласуване дали е разрешено пълно гласуване или само частично.
Отнема почти десетилетие на патентното ведомство на САЩ да се произнесе по заявката на Уинслоу и на 9 август 1910 г. той най-накрая получава патент номер 966 505 за своето изобретение. Редица други изобретатели също получават патенти за устройства, които могат да разграничат избирателите на мъже и жени. Една машина, патентована от Ангъс Гордън през 1905 г., заключва всички бюлетини, с изключение на една или две, необходими за избирателите, когато влизат в кабината. Друга, патентована от Чарлз Абът през 1914 г., включва „ограничаваща“ лента и лост, които пречат на машината да се нулира само след един избирател. По този начин групи жени могат да гласуват една след друга.
Ратификацията на 19-ата поправка поставя края на този тип машини за гласуване и понеже вече не са необходими, почти всички са изхвърлени на боклука. Всичко, което остава днес, са патентните заявки и чертежите как трябва да изглеждат тези машини за гласуване. Може би с едно изключение.
В малък музей в Минеаполис съществува най-вероятно последната останала машина за гласуване, използвана както от мъжете, така и от жените от онази епоха. Механичният блок, патентован през 1911 г., все още съдържа имената на кандидатите от изборите за губернатор от 1914 г. По това време жените от Минесота не могат да гласуват за щатски или федерални кандидати, но могат да гласуват на избори за училищни съвети.
На гърба на тази машина за гласуване, изложена в историческия музей Хенепин, има табела от онези времена. На нея с големи удебелени букви се пише „ПРЕДИ ЖЕНА ДА ВЛЕЗЕ В КАБИНАТА“, след което има следните инструкции:
„1. Поставете лоста ‘CLASS VOTE’ на буквата „C“ ЛЯВА РЪКА
„2. Върнете го на буква „R“ НАДЯСНО, веднага щом напусне кабината.“