Манипулиране на снимки има много преди Photoshop и Deepfake

Много хора, които следят бранша, се притесняват, че „дълбоките фалшификати“ (които ще наричаме вече „дийпфейк видеа“) могат да се превърнат в голяма заплаха в политиката като бъдат използвани за унижаване на политически фигури и, разбира се, дори да ги карат да изглеждат, че казват неща, които никога не са казвали. „Какво може да направи на дипломацията и демокрацията – ние не искаме и да си представяме“, казва Даниел Ситрон, професор по право в Юридическия факултет на Университета Вирджиния. Това е тревожен момент, в който способността ни да разпознаваме какво е истинско е застрашена.

Всъщност тези тревоги отразяват още най-ранните дни на фотографията. Тогава, както и сега, чрез авангардни фалшификации, снимки на големи обществени фигури са били подправяни и се появяват въпроси дали човек може да вярва на това, което вижда.

В известен смисъл манипулирането на снимките започва веднага след като се появява фотографията. Ранните технологии за заснемане на изображения са груби – изображенията нямат цвят, а бавните скорости на затвора размиват детайлите, така че небето, например, изглежда „ужасно, безжизнено“, както казва един фотограф.

Така че фотографите от самото начало работеха усилено, за да манипулират изображенията. Те ги оцветяват или се опитват да подобрят детайлите, като рисуват върху снимката с мастило. Бързо се развива техниката за колаж: за да направи по-въздействащ морски пейзажи, френският фотограф Гюстав льо Грей прави редица снимки на океани и прилага към тях отделни части от снимки на облаци, като дори използва повторно едни и същи облаци в различни снимки. През 1857 г. фотографът Джордж Уилсън създава фалшиви групови снимки на хора от висшето общество, като прави снимки на отделни субекти, изрязва хората и ги събира заедно, след което снима получения колаж.

Хората са заблудени. „Имах множество запитвания кога и къде са събрани и снимани всички тези хора“, казва галеристът на Уилсън.

Фотографите намират манипулациите за вълнуващи, нова художествена техника. „Мисля, че бяха точно като всеки, който експериментира с ново изкуство – има известно количество просто радост, че могат да правят така“, казва Питър Мансо, уредник по американска религиозна история в Националния музей на американската история и експерт по ранна манипулация на снимки.

Фирмите за портрети наемат легиони с жени, които нанасят корекции по детайлите, омекотяване на бръчки и преоформяне на черти – точно като предшествениците на филтрите на Instagram, но през 19 век. „Всеки, който влезе в портретно студио, най-вероятно ще бъде попитан: „Бихте ли искали да оправим това за вас“ или „Искате ли, да направим носа ви по-малък?“, казва Миа Файнман, куратор по фотографията в музея Метрополитън в Ню Йорк и автор на книгата „Faking It: Manipulated Photograph Before Photoshop“.

Обработката на снимки скоро навлиза в политиката, когато фотографите се опитват да генерират патриотични или вълнуващи образи. За да създаде „снимка“ на Юлисис Грант (18 президент на САЩ) с неговите войски, фотографът Левин Корбин Хенди залепя главата на Грант върху тялото на друг мъж, след което залепя този колаж върху снимка на военнопленници от Конфедерацията. Правят се дори и пародии, подобни на днешните миймове. Когато се появяват фалшиви слухове, че президентът на Конфедерацията Джеферсън Дейвис се е опитал да избяга, след като е заловен през 1865 г., носейки женски фусти, фотографите с радост правят колажи, на които залепят главата му върху изображение на жена.

Знае ли обаче обществеността, че тези изображения са фалшиви? Историците не са сигурни…

Дори и да знае, не е ясно, че й пука. Фотографиите все още не се възприемат като истински документ за реалността. „Няма го разбирането, че изображението трябва да бъде обективно“, казва Мансо.

Но манипулирането на снимките предизвика особено горещ дебат в една област: „духовната фотография“.

На фона на движението на спиритизма след Гражданската война много опечалени американци решават, че могат да общуват с починалите си близки. Те провеждат сеанси, призовавайки мъртвите да вършат най-различни неща или да говорят с тях чрез медиуми. Тогава фотографите започват да твърдят, че могат да заснемат изображения на мъртвите. В Съединените щати най-известният спиритуалист Уилям Мъмлер от Бостън, който през 1862 г. започва да създава снимки, които изглежда показват видимо живи хора заедно с полупрозрачни призраци. Много от субектите на Мъмлер развълнувано обявяват, че той е снимал техен мъртъв роднина. „Каква радост за едно разтревоженото сърце“, както пише самият фотограф в свой рекламен памфлет, „да знаем, че нашите приятели, които са починали, могат да се върнат“.

Но се разбушува дебат. Скептичните фотографи подозират, че снимките на Мъмлер са просто двойни експозиции – два негатива, изложени върху един фотолист, като „призракът“ е изложен само частично, за да стане прозрачен. И все пак, когато няколко скептици го придружават в тъмната стая, те не успяват да разберат как го прави. Въпреки това през 1869 г. градският маршал на Ню Йорк обвинява Мъмлер в измама, след като репортер подава жалба в кметството и последвалия процес произвежда бомбастични заглавия в пресата: „Науката на света срещу теория за духовете“, обявява New York Herald. Градът дори довежда шоумена P. T. Барнъм да свидетелства срещу Мъмлер; Барнъм показва на съда снимка на дух, направена от него, за да демонстрира колко лесно може да се направи подобна фалшификация. И все пак, след повече от месец съдене, съдията пуска Мъмлер на свобода, заявявайки, че обвинението не е доказало, че „затворникът е практикувал трикове и измами“.

Мансо – който написва „The Apparitionists“, книга от 2017 г. за процеса срещу Мъмлер – не може да бъде сигурен колко хора вярват, че снимките на духове са истински. Той смята, че мнозина ги приемат сериозно, но не буквално: снимките утешават и това е достатъчно. След процеса Мъмлер все още прави от време на време снимка на духове. Най-известният му е този на Мери Тод Линкълн до полупрозрачно изображение на нейния убит съпруг.

„За нея беше истинска утеха да има това изображение“, отбелязва Мансо, въпреки че не е ясно дали Мери Тод наистина вярва, че това е призракът на покойния й мъж.

Артър Конан Дойл, известният създател на Шерлок Холмс, става привърженик на духовната фотография, въпреки че е прави богатството си с писане на истории за безмилостно логични хора. През 1920 г. той е направо измамен от двойка момичета в Котингли, Англия, които фалшифицират набор от пет снимки, на които се вижда как „ловуват“ феи в гората. Дойл публикува снимките в списание Strand, а в книгата от 1921 г. „Пришествието на феите“ той казва за изображенията: „Каква радост е да се изгубиш в малките им грациозни фигури“.