Малки стъпки: Как НАСА се подготви за първото кацане на Луната

Астронавтите на Луната ще работят в по-ниска гравитация – около 1/6 от тази, която чувстваме на Земята. Един от начините, по които НАСА се опитва да възпроизведе това усещане, е посредством апарат с приятното име Симулатор на ходене в намалена гравитация (Reduced Gravity Walking Simulator), който виждате на основната снимка горе. Системата изисква да се окачат астронавтите в хоризонтално положение на въжета като кукли на конци в долната част на дълго махало, което е проектирано така, че почти вертикалният „под“ да поддържа една шеста от теглото им.

Докато астронавтите ходят, скачат и бягат, изследователите могат да изучават фактори като скоростта им, как използват енергията си и нивата на умора. Тестваният субект тук работи в почти пълен скафандър, така че инженерите да могат да научат повече за предизвикателствата на мобилността в космоса и ограниченията на движението, което им помага да проектират костюми, предотвратяващи прегряването на астронавтите на Луната. Ето как тренираха хората от мисиите на Аполон преди да отлетят в космоса.

 

Фиктивна лунна повърхност – Център за космически полети (днес Космически център Джонсън), Хюстън, Тексас

Нийл Армстронг и Бъз Олдрин ще прекарат около два часа и половина на лунната повърхност по време на своята визита с Аполо 11, всяка минута от която е щателно планирана. През април 1969 г. – три месеца преди пътуването си до Луната – астронавтите обличат тежките си скафандри и правят генерална репетиция.

На изкуствено създадена лунна повърхност те забиват американското знаме, тренират събирането на проби от скали и почва и определят как и къде ще разположат научни инструменти като пасивния сеизмичен датчик, предназначен за откриване на лунни трусове. Те също тренират и спускане по стълбата на Лунния модул, като Армстронг репетира известната си „една малка стъпка“ на повърхността на Луната.

 

Оцеляване в пустошта – Рино, Невада

Една от големите иронии на космическия полет от епохата на Аполо е, че астронавтите, всички експертни пилоти, се завръщат на Земята в капсула, върху която имат много малък контрол като посока. Това означава, че при извънредна ситуация или поради някаква грешка е възможно мисията да кацне далеч от целевото си място в океана, може би дори в някоя от пустините на света…

За да се подготвят за такава възможност, астронавтите изучават методи за оцеляването в пустинята. Въпреки че имат някакви запаси в капсулата, те са научени и как да оцелеят и във водата и как да използват каквито материали имат, за да си направят подслон.

Лунното изследователско превозно средство – военновъздушна база Едуардс, Калифорния

Това извънземно скеле е Лунното изследователско превозно средство (LLRV) – апарат, приблизително наподобяващ лунния модул, което ще пренесе астронавтите на повърхността на Луната. Проектиран да имитира усещането и движението на вертикално кацане на Луната, LLRV е повече от кокпит, монтиран над голям двигател.

Шестнадесет малки ракети осигуряват управлението на посоката, докато основният двигател дава достатъчно тяга, за да накара пилота да се почувства, че лети при слаба гравитация.

НАСА въвежда рай0 в обучението този отличен симулатор, но превозното средство не остава без проблеми. По време на едно изпитание през май 1968 г. Армстронг се сблъсква с трудности и е принуден да катапултира преди LLRV да се разбие и да се запали. За щастие той си остава невредим, а НАСА прави подобрена версия на Lunar Landing Training Vehicle (LLTV) и полетните операции се възобновяват скоро след това.

 

Кацане – Мексиканският залив

Всяка мисия на Аполо завършва с турболентно кацане, когато свързаната със Земята капсула пада с парашут върху повърхността на океана. Това е просто най-лесният начин за прекратяване на един космически полет по това време (и все още е поне до скоро SpaceX и NASA използват този метод за своите мисии Dragon и Orion).

Това означава, че астронавтите трябва да се научат как безопасно да излязат от капсулата, докато тя е във водата. Те се нуждаят от много практика преди това, защото когато се стига до реалната ситуация, те просто изпитват 11-минутно мъчително падане през земната атмосфера.

Първо, астронавтите тренират в басейни, където лесно могат да изплуват от космическия кораб. След това се местят в океана, където вълните и времето правят нещата по-предизвикателни. Там екипажът на Аполо 11 тренира излизане от макет на космическия кораб в Мексиканския залив. С течение на времето астронавтите свикват да се прехвърлят от капсулата в спасителния сал, откъдето ще да бъдат прекачени в хеликоптер и доставени на безопасно място на самолетоносач.

 

Модулни симулатори Аполо – нос Кенеди (сега нос Канаверал), Флорида

Всеки космически кораб Аполо – съставен от командно-обслужващия модул и лунния модул – лети за първи път на лунната си мисия. Това означава, че екипажът на Аполо 11 има ограничено време да се обучи в действителните модули, а трябва да ползват различни симулатори.

Тези специализирани апарати са проектирани да имитират възможно най-близо действителните условия на полета. Например, когато астронавт задейства двигателя на задвижващия механизъм, показанията в симулатора реагират в съответствие с това, визуални сигнали в прозорците симулират движението на космическия кораб в космоса, а хидравличните системи симулираха физическото движение на кораба.

В основните центрове на НАСА има множество такива симулатори, на които астронавтите се обучават. Предизвикателството за инженерите е да ги актуализират, когато се правят промени по реалните модули. Но те все пак успяват и в крайна сметка подготвят екипажите на Аполо за лунните им мисии.