Кратка история на камуфлажа

Историята на камуфлажа обхваща както прикриването, така и показността: обърква окото, променя реалността, но и демонстрира както индивидуалност, така и групова принадлежност…

Камуфлаж в природата

Всяка история на камуфлажа трябва да започва от „майката природа“. От дървесни мравки до прилепи и октоподи, до птици – широк спектър от животни имат нужда – понякога удивително добре, като този октопод – да се крият от хищници с камуфлаж.

Двама британски зоолози и американски художник изиграват ключови роли в превръщането на камуфлажа в природата в техники, които хората могат да ползват във война. Един от тези зоолози, сър Едуард Пултън, пише първата книга за камуфлажа през 1890 г. „Цветовете на животните“. Като привърженик на дарвинизма, Поултън вярва, че качеството на животните да се прикриват по различни начини е доказателство за естествения подбор.

Американският художник Абът Тейлър популяризира две конкретни концепции за камуфлаж: контражурът обяснява по-светлите коерми, характерни за много животни – това анулира засенчването от слънце отгоре, придавайки на животното плосък, двуизмерен вид. Другият вариант е оцветяване с „петна“ по животно като този визуален ефект помага да се закрият контурите на тялото му.

Тайер страда от биполярно разстройство и панически атаки – състояния, които не са подпомогнати от публичната критика на неговите „скандални“ теории, които придобиват известност в началото на Първата световна война. Той защитава тези теории твърдо до смъртта си през 1921 година.

През 1940 г. зоологът Хю Кот надгражда по-научните концепции на Пултън със свои собствени идеи.

Военни одежди

Преди изобретяването на съвременната пушка в началото на 9 век (най-ранните пушки са използвани още през 15 век), военните по целия свят са обличали своите войници в ярки цвета – например, британските войски и техните емблематични червени униформи.

Но стрелците започват да носят по-незабележими дрехи, за да се скрият, докато дебнат целите си. Австрийският ягер (което означава „ловец“) носи светло сиво, докато британският 95-и стрелкови полк носи тъмно зелено.

Военните дрехи възникват в средата на 19 век, тъй като войниците от британската индийска армия започват да боядисват белите си униформи с чай и къри. Тези нови униформи не само слагат край на безнадеждната борба да се запази униформата изрядно чиста и бяла, но и намаляват видимостта на войниците от разстояние.

Въпреки това, по-яркото военно облекло все още доминира до началото на 20 век. Но защо военните странят от по-тъмни униформи? Отговорът се крие в променящия се характер на войната: освен практически съображения като трайност и видимост, униформите изпълняват и психологическа функция, карайки войниците да се чувстват готови за битка. Подредени линии от ярко облечени войници, които маршируват във формация, отстъпват място на партизанския тип война. За да печелят битките в тази нова военна ера, прикритието е основно предимство.

 

Първата световна война

Нова заплаха помрачава хоризонта в навечерието на Първата световна война: въздушно разузнаване на врага. (Въздушните атаки стават възможни малко по-късно.) Като такива военните първо използваха камуфлажни модели и тактики, за да скрият не хора, а местоположение и оборудване.

Французите организират първите бойни единици с камуфлаж някъде през 1914 г. Първоначалните тактики са боядисване на превозните средства и оръжия, за да се слеят с околния пейзаж. Има специални хора в армията, които се грижат само за това. Те научават други и военни части как да прикриват оборудването си с боя, да покриват лагерите си с мрежи с фалшиви листа и да изтриват всички следи от камиони и оръдия.

Самият термин „камуфлаж“ датира от една шега във Франция от 16 век, в която под носа на спящ човек се пали камуфлет – кух хартиен конус.

По-късно „камуфлет“ се нарича бомба, която може да вкара под земята и да взриви тунелните на вражеските войски. В този тон, френският глагол „camoufler“ означава „да се направи за сцената“.

 

Разнообразие 

Камуфлажните техники стават все по-детайлни с напредването на Първата световна война и популярността му нараства както в обществените, така и във военните среди. Заводи правят  хиляди фалшиви глави от мокра хартия, които войниците да покажат от окопите си, за да примамят врага да стреля. Фалшивите дървета са също толкова популярни: полковете се промъкват през нощта на бойно поле, отсичат истинско дърво, след което го заменят с издълбано дърво със скрит вътре войник.

Камуфлажът се разпространява и в моретата. През 1917 г. британският лейтенант Норман Уилкинсън въвежда концепцията за „заслепяване“ на бойни кораби, за да ограничи атаките им от разстояние: съдът се боядисва с черно-бяла боя в зигзагообразни форми, за да заблуди врага за размера, скоростта и посоката на кораба, което затруднява точния удар. Германските подводни лодки потопяват 23 британски кораба седмично през същата година, 55 само за една седмица през април. Впоследствие „заслепяваща мания“ се разпространява сред съюзническите флоти, но действителната й ефективност никога не е доказана.

 

Втората световна война

Доказателствата като цяло, че камуфлажът действително работи, са нестабилни. Въпреки това, когато светът тръгва към Втората световна война, новата заплаха от въздушни атаки подтиква военните от двете страни да използват камуфлаж по-широко. С изключение на заслепяването, всички тактики на камуфлаж от ерата на Първата световна война са възродени и разширени. Военната литература от този период е отрупана с ръководства за обучение по камуфлаж, насочени към всеки войник от всеки ранг.

Две победи на Съюзниците по време на войнара дължат успеха си до голяма степен именно на камуфлажа: Втора битка при Аламейн през 1942 г. и Десанта в Нормандия през 1944 г. По време на Втора битка при Аламейн, съюзниците спират германците да завземат Суецкия канал с умопомрачително детайлен камуфлажен план, включващ надуваеми танкове, фалшиви артилерийски взривове и дори успяват да  скрият целия Суецки канал от въздушното разузнаване. Това е истински шедьовърът на британския камуфлаж и сценичния маг Джаспър Маскелин.

Преди Десанта в Нормандия съюзниците организират фалшиво натрупване на войски в Шотландия и Кент, като същевременно скриват истинските си усилия за натрупване на войски за щурм на Нормандия. Нахлуването продължава след като те се приземяват във Франция с „Призрачната армията“ – фалшива армия, която се застъпва за действителния американски батальон, препускащ по плажовете на Нормандия.