Kой изобретява асансьора

Историята на асансьора, ако дефинирате „асансьор“ като платформа, която може да движи хора и предмети нагоре и надолу, всъщност е доста дълга. Известно е, че рудиментарните асансьори са били използвани в древен Рим още през 336 г. пр. н. е. като за тях първо се споменава в контекста на това, че Архимед построява един.

Тези ранни асансьори бяха открити и се състояха от платформа с подемници, които й позволяват да се движи вертикално. Подемниците обикновено се управляваха ръчно – или от хора, или от животни – въпреки че понякога са се използвали и водни колела. Римляните ползват тези прости асансьори в продължение на много години, обикновено за да преместват вода, строителни материали или други тежки предмети от едно място на друго.

Що се отнася до специализираният пътнически асансьор, той е създаден през 18 век като един от първите е използван от крал Луи XV през 1743 г. Той построява асансьор във Версай, а целта му е да го пренася от неговите стаи на първия етаж до любовницата му в стаите на втория етаж. Този асансьор не беше много по-технологично напреднал от използваните в Рим – мъже в специални комини трябва да теглят въжета, за да го задвижват. Наричаха устройството „летящ стол“.

Едва в началото на 19 век технологията на асансьорите наистина започва да напредва. За начало те вече не е необходимо да се задвижват ръчно. През 1823 г. двама британски архитекти – Бъртън и Хормер – създават „възходяща стая“, която използва парна енергия, за да изведат туристи до платформа за оглед над Лондон. Няколко години по-късно изобретението им е развито още от архитектите Фрост и Щут, които добавят колан и противотежест към парната машина.

Скоро започват да се създават и хидравлични системи с водно налягане за повдигане и спускане на асансьора. В някои случаи обаче това не е практично, защото трябва да се изкопаят ями под шахтата, за да може целият механизъм да се побере. И колкото по-висок е асансьорът, толкова по-дълбока трябва да бъде ямата. По тази причина, това не беше особено подходящ вариант за по-високите сгради в големите градове.

Така че въпреки хидравличните системи да са малко по-безопасни от парните или дърпаните с кабели асансьори, вторите два вида продължават да се използват широко. Те имаха само един основен недостатък: кабелите можеха да се скъсат и понякога и го правеха, което, разбира се, изпращаше асансьора директно на дъното на шахтата, убивайки пътници и съсипвайки всичко, което се транспортира в него. Излишно е да казваме, че никой не тръпнеше в очакване да се качи на някой от тези опасни асансьори и затова пътническите асансьори все още си оставаха до голяма степен новост.

Човекът, който реши проблема с безопасността на асансьора, правейки възможни всякакви високи сгради, беше Илайша Отис (мъжът на снимката най-горе), който заради приноса си днес е известен като изобретателят на модерния асансьор. През 1852 г. Отис измисля дизайн с предпазна спирачка, при която, в случай, че кабелите се скъсат, дървена рамка в горната част на асансьорната кабина ще се измъкне и ще се забие в стените на шахтата, спирайки асансьора в нея.

Чертежът на спирачката на Отис в патентните документи

Самият Отис демонстрира устройството, което нарича „защитен подемник“, на Световния панаир в Ню Йорк през 1854 г., като сам се качва в асансьора и след това разрязва въжетата. Вместо да падне на земята и да умре пред очакващата именно това публика, предпазният му механизъм се задейства и хваща асансьора за секунди. Излишно е да казваме, че тълпата беше впечатлена.

Оттис открива собствена асансьорна компания, която през 1874 г. инсталира първия обществен асансьор в сграда в Ню Йорк. Компанията Otis Elevator все още е известна като най-големият производител на асансьори в света.

Илайша Отис

Въпреки че дизайнът на кабелния асансьор е запазен, направени са много допълнителни подобрения, най-очевидното от които е, че асансьорите сега работят на електричество, а не на пара – промяна, която настъпва още през 80-те години на 19 век. Електрическият асансьор е патентован от Александър Майлс през 1887 г., въпреки че такъв е построен от немския изобретател Вернер фон Сименс още през 1880г.

Безопасният подемник на Отис също не беше краят на иновациите за безопасност. В наши дни асансьорът практически е невъзможно да разбие в земята и да убие съдържанието си. Вече има множество стоманени кабели, които поддържат теглото на асансьора, както и редица различни спирачни системи, за да се предотврати падането му, ако кабелите по някакъв начин се скъсат. Ако въпреки всички тези мерки за безопасност асансьорът все пак падне, в долната част на шахтата има амортисьори, което прави малко вероятно някой да умре и намалява вероятността от сериозни наранявания.