Кой измисли азбуката

Векове преди Мойсей да се скита из Синайския полуостров, този пустинен триъгълник, вклинен между Африка и Азия, привлича търговци, с богатите си минерални находища. И точно в една от тези експедиции, преди около 4000 години, някакъв загадъчен човек или група извършва смела постъпка, която в ретроспекция ще се окаже наистина революционна. Издълбан в стената на мина е първият опит за нещо, което днес използваме всеки ден: азбуката.

Мястото, което продължава да бъдат изследвано и претълкувано 116 години след откриването му, се намира в плато в Египет, наречено Серабит ел-Хадим и е сравнително отдалечено дори по синайските стандарти. И все пак не е твърде трудно за достигане дори за древните египтяни, както показва наличието на храм точно в горната му част. Той е вграден в скала, посветена на Хатор, богинята на тюркоаза (наред с много други неща); издълбани с йероглифи стели очертават пътеките към светилището, където археологическите доказателства сочат, че някога е имало обширен храмов комплекс. Около два километра на югозапад от храма е причината за интереса на древните хора в тази местност: в скалата са вградени възли от тюркоаз – камък, който символизира прераждането, жизненоважен мотив в египетската култура и цвета, украсяващ стените на техните пищни гробници. Тюркоазът е причината по-заможните египтяни да изпращат експедиции от континента тук – проект, който започва около 2800 г. пр. н. е. и продължава повече от хиляда години. Хората от тези експедиции правят дарове на Хатор с надеждата тя от своя страна да ги дари с много тюркоаз.

През 1905 г. двойка египтолози, сър Уилям и Хилда Флиндърс Петри, които са и съпрузи, за първи път разкопават храма и документират хилядите оброчни дарения, които намират в него. Двамата също откриват любопитни знаци в мината, които започват да забелязват другаде – по стени и малки статуи. Някои от знаците са ясно свързани с йероглифите, които знаем днес, но са по-прости от красивата изобразителна египетска писменост на стените на храма. Петрис разпознава знаците като азбука, макар че декодирането на буквите ще отнеме още едно десетилетие, a проследяването на източника им далеч по-дълго.

Флиндърс Петри донасят много от даровете, които откриват, обратно с тях в Лондон, включително малък, червен сфинкс от пясъчник със същата шепа букви отстрани, както тези, които се виждат в мините. След десет години изучаване на надписите, през 1916 г. египтологът сър Алън Гардинер публикува своята транскрипция на буквите и техния превод: Надписът върху малкия сфинкс, написан на семитски диалект, в „Възлюбеният от Баалат“, отнасящ се до Ханаанска богиня, съпруга на Баал, могъщият ханаански бог.

„За мен си струва цялото злато в Египет“, казва израелският египтолог Орли Голдвасер за този малък сфинкс.

Тюркоаз

Храмовият комплекс подробно свидетелства за хората, които са работили по тези египетски тюркоазени разкопки в Синай. Върху стелите, които очертават пътеките, има записана всяка експедиция, включително имената и работните места на всеки човек. Днес бюрократичният характер на египетското общество дава ясна картина на имигрантската работна ръка, която се стича в Египет, търсейки работа преди четири хилядолетия. Както казва Голдвасер, Египет е бил „Америка на стария свят“. Можем да прочетем за това в Битие, когато Яков, „който живее в Ханаанската земя“ – т.е. по крайбрежието на Левант, на изток от Египет – пътува до Египет, за да търси късмета си. Заедно с овчари като Яков, други ханаанци в крайна сметка работят в мините за египетския елит в Серабит, на около 350 километра югоизточно по суша от Мемфис, седалището на фараона.

Религиозните ритуал играят централна роля във вдъхновяването на чуждестранните работници да се научат да пишат. След като приключват работния ден ден, ханаанските работници наблюдават ритуалите на своите египетски колеги в красивия храмов комплекс до Хатор и се чудят на хилядите йероглифи, използвани за посвещаване на подаръци на богинята. По сведения на Голдвасер те не са обезсърчени поради невъзможността да четат йероглифите около тях; вместо това те започват да пишат нещата по свой собствен начин, изобретявайки по-проста и по-гъвкава система, която да предлага собствен религиозен смисъл.

Азбуката остава в културната периферия на Средиземно море 6 века или дори повече след изобретяването й като се вижда само под формата на надраскани думи върху различни предмети – ками и керамика, намерени в Близкия изток, а не в някакви държавни документи или в литературата. Но около 1200 г. пр. н. е. настъпват огромни политически сътресения, известни като късният колапс на бронзовата епоха. Основните империи от Близкия изток – Микенската империя в Гърция, Хетската империя в Турция и древната Египетска империя – всички се разпадат на фона на вътрешни граждански раздори, нашествия и суша. С появата на по-малки градове-държави местните лидери започват да използват местните езици в управлението си. В Ханаанската земя това са семитските диалекти, записани с помощта на азбуки, получени от синайските мини.

Тези ханаански градове-държави процъфтяват и оживената морска търговия разпространява тяхната азбука заедно със стоките им. Вариации на азбуката – сега известна като финикийска, от гръцката дума за ханаанския регион – са намерени от Турция до Испания и оцеляват до днес под формата на буквите, ползвани и предавани от гърците и римляните.

През века след откриването на тези първи букви в Синайските мини, преобладаващият академичен консенсус е, че високообразованите хора би трябвало да са създали азбуката. Но изследванията на Голдвасер поставя тази идея под съмнение. Те предполагат, че всъщност група неграмотни ханаански миньори са автори на писмеността, неспособни да говорят египетски, но вдъхновени от картинното писане, което са виждали около тях. Така макар и парадоксално, едно от най-дълбоките и най-революционни интелектуални творения на цивилизацията идва не от образования елит, а от неграмотни работници.

Пиер Талет, бивш президент на Френското общество за египтология, подкрепя теорията на Голдвасер: „Разбира се [теорията] има смисъл, тъй като е ясно, че който е написал тези надписи в Синай, не е знаел йероглифи. И думите, които пишат, са на семитски език, така че сигурно са били ханаанци, за които знаем, че са били там от писмените записи на египтяните тук в храма.“

Има обаче и песимисти. Кристофър Ролстън, еврейски учен от университета Джордж Вашингтон, твърди, че мистериозните писатели вероятно са знаели и йероглифи. „Би било невероятно, че неграмотните миньори са способни или са отговорни за изобретяването на азбуката“, казва той. Но това възражение изглежда по-малко убедително от теорията на Голдвасер – ако египетските книжовници са измислили азбуката, защо тя незабавно изчезва от литературата им за около 600 години?