Кой изобрети телеграфа? Историята на революционното устройство, което промени света завинаги

Когато първото телеграфно съобщение е изпратено успешно през 1844 г., любопитните зяпачи са шокирани. Устройството на практика за една нощ прави революция в комуникацията на дълги разстояния! Как работи то е доста ясно, но кой е изобретил телеграфа – това е въпрос, който изисква задълбочаване.

През 1832 г. на американският художник Самюъл Морз (на основната снимка) му хрумва идеята за електрическия телеграф и той първи разработва едноименния код, който служи като език за машината.

Докато Морз изобретява и самата машина, художникът стъпва върху работата на редица негови съвременници, за да постигне целта си. Така на 24 май 1844 г. той изумява конгресмените, според Камарата на представителите на Съединените щати, като предава първата официална телеграма от Вашингтон, окръг Колумбия, до Балтимор, Мериленд: „Какво е извършил Бог!“ (Числа 23:23 / „What hath God wrought!“ – израз на удивление и възхищение от нещо)

Аудиторията му от политици с право е възхитена. Малцина въобще някога са гледали на електричеството като на средство за комуникация, а телефонът ше бъде създаден след десетилетия. Изобретяването на телеграфа обаче започва години преди Морз да разработи своя код.

Предшествениците на електрическата телеграфна машина на Самюъл Морз

Най-ранните хора не са имали реална нужда да взаимодействат на дълги разстояния – племената до голяма степен се изолират и говорят само помежду си. Но с развитието на цивилизациите нараства и необходимостта от дългата комуникация.

От древен Китай до Египет и Гърция много култури по света осъзнават, че димът може да служи като метод за предаване на съобщения. Този подход обаче е безполезен при непредвидимите промени в климата и е заменен от биене на барабани.

Клод и Игнас Шапе въвеждат семафорния метод (с размахване на флагчета) през 1791 г., но според Енциклопедия Британика, тази френска система все още доста куца.

Напредък е постигнат, когато през 1795 г. англичанинът Джордж Мъри създава телеграф, който предава знаци между устройства чрез отваряне или затваряне на капаци. През 1800 г. пък физикът Алесандро Волта изобретява батерията, а когато през 1820 г. и датчанинът Ханс Орстед открива връзката между електричеството и магнетизма, сцената вече е готова.

Тъй като Съединените щати са широки и необятни, разнородното им население изисква нови начини за комуникация на дълги разстояния. Това искане е изразено и от Камарата на представителите през февруари 1837 г.; и когато министърът на финансите Леви Уудбъри призовава народа за идеи, според Сената на Съединените щати, едно конклретно предложение успява да се открои.

Всяка постъпила идея по същество се основава на визуални семафори, освен една. Докато Самюъл Морз прекарва основно времето си като портретист и учител, той работи и върху машина „електромагнитен телеграф“ от 1832 г. Когато правителството обявява апела за комуникационни решения, той придоби предварителен патент – и се захваща за работа.

Родната къща на Самюъл

Как Самюъл Морз стана известен като човекът, изобретил телеграфа

Самюъл Финли Брийс Морз е роден на 27 април 1791 г. в Бостън, Масачузетс. Въпреки че се интересува предимно от рисуване, баща му, който е пастор, го изпраща в колежа Йейл, за да стане добре образован гражданин. След дипломирането си през 1810 г. обаче Морз пътува до Европа, за да учи изкуство.

Докато пътува обратно към Америка през 1832 г., му хрумва идеята да се използва електричество за предаване на нещо повече от просто напрежение. Английският учен Майкъл Фарадей наскоро бе демонстрирал, че токът може да се регулира по количество и интензитет и бе изобретил електромагнита.

Морз и неговите колеги обсъждат надълго и нашироко тези подобрения, карайки художника да се замисли дали съобщенията могат да се предават кодирано по кабел. С оскъдни познания по темата той се обръща към професора по химия Леонард Д. Гейл от Университета на град Ню Йорк, за да научи повече.

Леонард Гейл

За разлика от Морз, Гейл е прочел статията на Джоузеф Хенри от 1831 г., в която възпитаникът на Принстънския университет поставя идеята за електрически телеграф. Той показва на Самюъл как да повиши силата на електрическия сигнал, за да го предаде на дълги разстояния, след което Морз привлича и техника Алфред Вейл да му помогне да създаде устройството.

Първата телеграфна машина е доста проста: има дълги и къси метални пръти, които представляват новоразработения код на Морз, и оператор просто натиска показалец, свързан към батерия, за да изпрати съответните точки и тирета през проводник. Междувременно приемникът има електромагнит, свързан със стилус, който произвежда преведено съобщение.

Докато Морз кандидатства за финансиране за своето устройство до декември 1837 г. и го демонстрира в Ню Йорк и Вашингтон през 1838 г., но икономическата паника от 1837 г. кара инвеститорите да са пасивни. Когато страната се възстановява през 1843 г. обаче, Морз успешно иска от Конгреса 30 000 долара за изграждане на телеграфна линия от окръг Колумбия до Балтимор.

Оригиналният телеграф на Морз

Как телеграфът промени света

За щастие на Самюъл Морз, Камарата на представителите приема законопроекта, който съдържа финансирането на проекта мъ, а Сенатът го одобрява броени часове преди финалната сесия на Конгреса да приключи. С един размах на писалката на президента Джон Тайлър Морз получава парите за опъване на 40-километрова жица покрай дървета.

Завършена през 1844 г., несигурната линия свързва камарата на Върховния съд на сградата на Капитолия с железопътна гара в Балтимор. Вейл е готов на приемащата телеграфна машина в Мериленд, и Морз изпраща първото официално телеграфно съобщение на 24 май.

Изобретяването на телеграфа бързо се развива. На следващия ден Капитолия праща първата новина до балтиморския вестник Patriot. През 1853 г. президентът Франклин Пиърс одобрява планове за първата телеграфна служба в Камарата на представителите.

До 1861 г. Western Union Telegraph Company завършва първата трансконтинентална телеграфна линия, а през 1866 г. първият телеграфен кабел е положен през Атлантическия океан. Тази модерна форма на комуникация на дълги разстояния се разпространява след това в Европа в рамките на един век, като са положени 40 атлантически линии до 1940 г.

Телеграфът променя всичко – благодарение на него милиони научават за войни, бедствия, смъртни случаи и триумфи. Новините вече не разчитат на коне и карети – а технологията скоро ще позволи и на парите да бъдат пренасяни около Земята. Така ние сме благодетели на изобретението и до днес.