Когато САЩ взривиха с ядрена бомба първият британски сателит

Що се отнася до държави с дълга и богата история в сферата на космическите полети, Великобритания не е в най-предните редици на този списък. Въпреки това британците са трети поред в пускане на сателит в орбита. За жалост обаче американците го свалят случайно само няколко месеца по-късно…

Ariel-1 в Лондонския музей на науката

Въпросният сателит е Ariel-1, който е създаден при съвместна работа между САЩ и Великобритания – британците измислят и създават системите на сателита, а НАСА го изстрелва в орбита с нейната ракета Thor-Delta.

Изстрелването на Thor-Delta с Ariel-1 на борда, 26 април 1962

Великобританските учени първоначално предлагат идеята за Ariel-1 на НАСА през 1959 след като НАСА вече има услугата да изстрелва сателитите и въобще научното оборудване на други държави. Благодарение на близките отношения между двете държави, детайлите около цялата операция се уреждат бързо и лесно и така още на следващата година учени от Острова вече получават разрешение да действат по създаване на нужните инструменти и апаратура, докато екип от Щатите работи върху сателита, в който ще се поставят тези неща.

На 26 април 1962 първият международен космически проект в историята на човечеството е изстрелян в космоса и така Великобритания вече оперира първия си сателит.

Според НАСА инструментите на бордна на Ariel-1 имат за цел да подпомогнат „развитието на познанията ни за йоносферата“ и нейната връзка със Слънцето. По-точно, учените се чудят как точно йоносферата, част от атмосферата на Земята, създава частици, заредени с радиация от слънцето.

За да си свърши работата, Ariel-1 има магнетофон, който да записва данни на лента (на касетките с ленти от едно време могат да се записват и друга информация освен музика). Той има още и устройство, с което измерва слънчевата радиация и няколко инструмента, с които се проследява как различните частици в йоносферата реагират и се променят в отговор на външни стимули и явления от космоса, най-вече от Слънцето.

На 9 юли 1962 година, само няколко седмици след изстрелването на Ariel-1 в орбита, сателитът вече започва да предава информация за така любопитната йоносфера обратно към Земята. Британските учените обаче със сериозна изненада установяват, че нивата на радиация, които машината им предоставя, са не само неочаквано, но и невероятно високи. Първоначално решават, че инструментите на сателита им просто дават грешни отчети или не работят.

Излиза обаче, че както Ariel-1 си обикаля около света, армията на САЩ решава да детонира експерименталната си ядрена бомба Starfish-Prime (1,4 мегатона) в горната част на атмосферата, както следва по проекта Fish Bowl. За бомбата и живописния й ефект можете да прочетете в текста ни Радиоактивната заря над Хонолулу.

Тази експлозия се случва от другата страна на планетата спрямо Ariel-1, но тя изпраща вълна от радиоактивност около цялата Земя, която в крайна сметка поврежда системите на апарата, конкретно соларните панели, и така го „убива“… заедно с около 1/3 от сателитите в нискоземната орбита по това време. Това включва и сателита на Telstar, който е първият частен сателит за предаване на комуникационни сигнали през Атлантическия океан.

Telstar

Telstar всъщност не е в орбита по време на експлозията, а е изстрелян ден след детонацията на Starfish-Prime. Лекото забавяне обаче не е достатъчно да избегне радиацията, за която са необходими години, за да се разсее и която е силно неочаквана от създателите на сателита. Резултатът е щети по системите и спирането на няколко транзистора на командната система, заради което тя спира да работа едва месеци след пускането й.

Радиационен пояс на Ван Алън

Каква обаче е причината за взривяването на Starfish-Prime? Според Джеймс Флеминг, професор по история, който е разглеждал подробно разсекретени документи относно случая, армията на САЩ са работили заедно с учения Джеймс Ван Алън, за да видят дали ядрени взривове могат да повлияят на вече съществуващия пояс радиация около Земята. Ван Алън явно започва да работи с армията по взривяването на бомби в тези пръстени още същия ден, в който ги открива – днес те са известни като Радиационен пояс на Ван Алън.

По този въпрос Флеминг отбелязва: „Това е първият случай, който откривам, в който някой открива нещо и незабавно след това решава да го взриви.“

…

Някъде по същото време, когато САЩ планират изстрелването на ядрените бомби в орбита, британските учени правят подобни, но значително по-кротки (но все пак подобни), експерименти като закачат гранати на ракети, за да провеждат тестове на атмосферното налягане. Което някак си ни накланя на мисълта, че ако учените имат избор дали да взривят нещо, то то ще бъде взривено.