Кога ръкуването стана стандартен начин за поздравяване

Днес ръкостискането ни изглежда като жест, който винаги е съществувал и е съвсем интуитивен. И в известна степен е така – дори в основата на един трон още от управлението на древния асирийски цар Салманасар III през 9 век пр. н. е. ясно можем да видим две фигури, които се ръкуват. Илиада, обикновено датирана от 8 век пр. н. е., споменава, че двама герои „стиснаха ръцете си и се заклеха във вярност един на друг“. Векове по-късно Шекспир също пише в „Както ви харесва“, че двама герои „стиснаха ръце и се заклеха като братя“. Така може да изглежда, че ръкостискането е древен обичай, чиито корени са изгубени в пясъците на времето.

С една подробност…

Историци, които разглеждат стари книги за етикет, забелязват, че ръкостискането в съвременния смисъл на поздрав не се появява до средата на 19 век, когато се е смятало за малко неподходящ жест, който трябва да се използва само с приятели. Но ако Шекспир е писал за ръкостискането няколкостотин години по-рано, какво се е случило?

Асирийският цар Салманасар III (вдясно) стиска ръката на вавилонския цар Мардук-закир-шуми I (вляво), 9 век пр.н.е.

Определяне на ръкостискането

Според автора Торбйорн Лундмарк в книгата му „Tales of Hi and Bye: Greeting and Parting Rituals Around the World“, проблемът идва от различните дефиниции на ръкостискането. По-ранните примери, споменати в началото, са завършека на сключване на някаква сделка или на помиряване; Основата на трона на Салманасар III споменава, че той спазва договор с вавилонския цар по време на бунт; в Илиада Диомед и Главк си стискат ръцете, когато установяват приятелство (Xenia – специален вид приятелство в Древна Гърция), вместо, както „да се убият“; Шекспир по подобен начин споменава уреждане на конфликт.

Съвременното ръкостискане като форма на поздрав е по-трудно за проследяване. Традиционно произходът често се дава на квакерите. Но както пише холандският социолог Херман Руденбург – главният авторитет по темата за историята на ръкостискането – в глава от антология, наречена „A Cultural History of Gesture“: „Повече от всяка друга област, тази на изучаването на жеста е тази, в която историкът трябва да се възползва максимално от едва няколко улики”.

Една от най-ранните такива улики, които той цитира, е немски превод от 16-ти век на „Гаргантюа и Пантагрюел“ на френския писател Франсоа Рабле. Когато един герой среща Гаргантюа, Рабле пише (цитатът е от модерен превод): „той беше посрещнат с хиляди ласки, хиляди прегръдки, хиляди добър-ден“. Но според Руденбург немският превод от 16 век добавя препратки към ръкостискане. Той твърди, че ако преводачът е адаптирал Рабле към своята публика, това е индикация за ранна традиция на ръкостискане.

Има още доказателства за нея през онази епоха: през 1607 г. авторът Джеймс Клеланд (за който се смята, че е бил шотландец, живеещ в Англия) обявява, че вместо действия като покланяне до пода и целуване на ръце, той предпочита „нашето добро старо шотландско стискане на двете десни ръце при среща“.

Израелският министър-председател Ицхак Рабин, президентът на САЩ Бил Клинтън и Ясер Арафат на церемонията по подписване на споразуменията в Осло на 13 септември 1993 г.

Ръкостискане – Завръщане в бъдещето

Една популярна хипотеза предполага, че тези думи на Клеланд всъщност са желание да се върнем към потенциално много традиционен (макар и слабо записан) метод за поздрав в Европа. С напредването на вековете ръкостискането е заменено от по-„йерархични“ начини на поздрав – като покланяне. Според Руденбург ръкостискането е оцеляло в няколко ниши, като например в холандските градове, където се използва, за помирение след разногласия. Приблизително по същото време квакерите, които ценят равенството, също използват ръкостискането. След това, когато йерархиите на континента отслабват, ръкостискането отново се появява като стандартен поздрав между равни – както остава и до днес.

Не всички обаче харесват този маниер. Според статия от декември 1884 г., „[то] е намерило своето място в други нации, но е толкова противно за сетивата на французите, че те наскоро създават общество за премахване на „le shake-hands“ като вулгарна английска иновация.

Що се отнася до това защо ръкостискането се смята за добър метод за поздрав, а не някой друг жест, най-популярното обяснение е, че прави невъзможно за дясната ръкада държи оръжие. През 19 век се твърди, че ръкостискането без сваляне на ръкавиците е доста грубо и изисква незабавно извинение. Един текст от 1870 г. обяснява, че тази „идея изглежда също е окултен остатък от старата представа, че в ръкавицата може да се крие оръжие“.

За съжаление, в свят, в който неясни преводи на Рабле са предоставяни като критични доказателства, истинската причина може да остане завинаги в тайна.