Кога хората започват да експериментират с алкохол и наркотици

Хората постоянно променят света. Изгаряме ниви, превръщаме горите във ферми и развъждаме растения и животни. Но хората не просто прекрояват околната среда – ние проектираме и нашите вътрешни светове като прекрояваме умовете си.

Един от начините да направим това е като обновим умствения си „софтуер“, така да се каже, с митове, религия, философия и психология. Другият е да променим умствения си „хардуер“ – нашите мозъци. Което ние правим с химия.

Днес хората използват хиляди различни психоактивни съединения, за да променят възприятията си за света. Много от тях произлизат от растения и гъби, а други си произвеждаме сами. Някои, като кафе и чай, повишават бдителността; други, като алкохол и опиати, я намаляват. Психиатричните лекарства влияят на настроението, докато психеделиците променят реалността.

Ние променяме мозъчната си химия по всякакви причини, ползвайки вещества за развлечение, в социален контекст, медицински или ритуално. Дори дивите животни понякога ядат ферментирали плодове, но има малко доказателства, че ядат психоактивни растения. Ние сме необичайни същества в природата заради нашия ентусиазъм да се напиваме и надрусваме.

Но кога, къде и защо започва всичко?

Забавленията през плейстоцена

Като се има предвид любовта на човечеството към наркотиците и алкохола, може да предположите, че надрусването е древна, дори праисторическа традиция. Някои изследователи предполагат, че някои пещерни рисунки са направени от хора в момент на променено състояние на съзнанието. Други – вероятно вдъхновени повече от халюцинирани, отколкото от твърди доказателства – предполагат, че наркотиците въобще са предизвикали еволюцията на човешкия мозък и съзнание. И все пак има изненадващо малко археологически доказателства за употребата на наркотици в праисторията.

Африканските ловци и земеделци – бушмени, пигмеи и народа хадзабе – вероятно днес живеят живот, подобен на човешките култури на предците ни. Най-убедителното доказателство за употребата на наркотици от такива ранни хора е потенциално халюциногенното растение каише, ползвано от бушменските лечители, което уж кара хората „да се побъркват за известно време“. Всеки случай, колко бушмените са употребявали наркотици в миналото все още се дебатира.

Изводът е, че въпреки разнообразните растения и гъби в Африка, ранните хора рядко са използвали наркотици, може би най-вече за да предизвикат транс по време на ритуали, ако изобщо са ги използвали. Може би начинът им на живот да е бил такъв, че рядко да са изпитвали нужда от бягството, което наркотиците предлагат. Упражнение, слънчева светлина, природа, време с приятели и семейство – това са все мощни антидепресанти. Наркотиците също са и опасни; точно както не трябва човек да шофира пиян, рисковано е да се напушите, когато лъвове дебнат в храстите или враждебно племе чака зад хълма.

Мате

Извън Африка

Мигрирайки от Африка преди 100 000 години, хората изследват нови земи и се натъкват на нови вещества. Така те откриват опиумния мак в Средиземноморието, а канабиса и чая в Азия.

Археолозите намират доказателства за употреба на опиум в Европа от 5700 г. пр. н. е. Семената на канабиса се появяват при археологически разкопки през 8100 г. пр. н. е. в Азия, а древногръцкият историк Херодот съобщава, че скитите са се надрусали с трева през 450 г. пр. н. е. Чаят се приготвя в Китай от 100 г. пр. н. е.

Възможно е нашите предци да са експериментирали с вещества и преди периодите, които посочват археологическите доказателства – камъните и керамиката се запазват добре, но растенията и химикалите се разлагат бързо. Доколкото знаем, неандерталците може да са били първите, които са пушили трева. Но археологията предполага, че откриването и интензивната употреба на психоактивни вещества се случва най-вече късно, след Неолитната революция през 10 000 г. пр. н. е., когато изобретяваме земеделието и цивилизацията.

Когато преди 30 000 години ловците прекосяват Беринговия мост в Аляска и се насочват на юг, те откриват химически рог на изобилието: тютюн, кока и мате (традиционна южноамериканска тонизираща напитка). Но по някаква причина местните американци са особено силно очаровани от психеделиците.

Американските психеделици включват кактус пейот, кактус Сан Педро, грамофонче, датура, салвия, аяуаска и над 20 вида психоактивни гъби. Страшен предколумбов купон. Американските коренни жители също са изобретили назалното приложение на тютюн и халюциногени и са първите, които смъркат наркотици – практика, заимствана от европейците по-късно.

Тази американска психеделична култура е древна. Хапчета от пейот са въглеродно датирани до 4000 г. пр. н. е., а мексикански статуи на гъби намекват за използването на силоцибин през 500 г. пр. н. е. Скривалище на 1000 години, намерено в Боливия, съдържа кокаин, анаденантера и аяуаска…

Изобретяването на алкохол

Огромна стъпка в еволюцията на разврата е изобретяването на селското стопанство, защото именно то прави алкохола възможен. То създава излишък от захари и нишестета, които, пасирани и оставени да ферментират, магически се трансформират в мощни напитки.

Много групи от хора изобретяват алкохола на различни места независимо едни от други. Най-старият алкохол датира от 7000 г. пр. н. е. в Китай. Вино е ферментирано в Кавказ през 6000 г. пр. н. е.; Шумерите варят бира през 3000 г. пр. н. е. В Америка ацтеките правят пулке от същите агави, използвани днес за текила; а инките варят чича, царевична бира.

Докато в Америка психеделиците изглежда са били особено важни, евразийските и африканските цивилизации предпочитат алкохола. Виното е било на централно място в древногръцките и римските култури, сервирано е на симпозиума на Платон и на Тайната вечеря и остава включено в еврейския седер и християнските ритуали за причастие.

Цивилизация и интоксикация

Археологията предполага, че алкохолът и наркотиците датират от хилядолетия, още от ранните земеделски общества. Но има малко доказателства, че ранните ловци и земеделци са ги използвали. Това намеква нещо за селскостопанските общества и цивилизациите, които са насърчавали употребата на вещества. Но защо?

Възможно е големите цивилизации просто да стимулират иновациите от всякакъв вид: керамиката, текстила, металите – и психоактивните вещества. Може би алкохолът и наркотиците също насърчават цивилизацията – пиенето може да помогне на хората да се социализират, променените възприятия насърчават творчеството, а кофеинът ни прави продуктивни. И може просто да е по-безопасно да се напием или да се напушим в града, отколкото в саваната.

Друг по-мрачен вариант е употребата на психоактивни вещества да се е развила в отговор на болестите на цивилизацията. Големите общества създават големи проблеми – войни, епидемии, неравенства в богатството и властта – срещу които индивидите са относително безсилни. Може би когато хората не са могли да променят обстоятелствата си, са решили да променят мозъците си.

Това е сложен проблем – само като си помислим колко е сложен и искаме да си отворим една бира.