Китайците произвеждат ментета и на изтребители

Шенянг J-11 може да ни изглежда познат, защото е направен по дизайна на съветския изтребител Су-27. Плановете са откраднати от съветите и самолетът е произведен от Shenyang Aircraft Corporation. Китай първоначално иска да се купят достатъчно реактивни изтребители, за да защитава границите си, но изведнъж прекратява всякакви преговори по този въпрос и започва да произвежда свои собствени самолети…

J-11BH

Модифицирани версии на Shenyang J-11

Частите са направени от китайски материали, но идеята все пак идва от СССР. Има няколко варианта като J-11BS (боеспособна двуместна тренировъчна версия) и J-11BH (управляван от ВВС на ВМС). 120 J-11B са все още е в експлоатация през 2015 г.

Освен това има и два допълнителни китайски изтребителя: „Летящата акула“ J-15 е направен по дизайн на съветския Су-33, но прилича повече на Су-27 с крила, които могат да се сгъват. Както колесникът, така и куката за спиране са модернизирани.

През 2006 г. Китай прави усилие да купи два Су-33 за 100 милиона долара от Русия, но руснаците отказват да им продадат. Осъзнавайки това, Китай купува прототип от Украйна и до 2009 г. вече успява да произведе първия J-15, а до 2012 г. два J-15 извършват първото си кацане на носача Ляонин. Скоро на борда на китайския превозвач се виждат около двадесет и четири Летящи акули.

J-15 е направен подобно на FA-18E/F Hornet, но има проблем с тягата на двигателите WS-10A, което го ограничава да излита от рампата (тип шанца) на китайския самолетоносач, когато е оборудван с пълно бойно снаряжение.

J-16 Червеният орел е същият като двуместния Su-30MKK Flanker, модифициран да борави с китайски оръжия, което го прави специализиран боен самолет, подобен на F-15E. Китай успява да произведе 73 Су-30МКК между 2000 и 2003 г., още 24 допълнително модернизирани Су-30МКК2 през 2004 г., направени изцяло за атаки срещу корабоплаването.

Както J-15, така и J-16 са оборудвани с радари с активна електронно сканирана матрица (AESA), която не само подобрява способностите им във въздуха, но и им позволява да насочват няколко прецизно управляеми боеприпаса наведнъж. Смята се, че AESA е най -съвременната в областта на въздушните радарни технологии. Самолетите също така имат абсорбиращи радарните сигнали материали, които намаляват шанса да бъдат засечени.

Active electronically scanned array, AESA

През 2015 г. Китай шокира, като разкрива, че са успели да разработят прототип на J-11D – пак много високотехнологичен, но не чак на нивото на новия тогава руски Су-35. J-11D също има AESA, но няма маневрените способности на Су-35.

Подобно на по-ранните китайски фалшификати на руски самолети, например A-5, както и J-7, серията J-11 е собствено производство Все още не е тестван в бой. На 19 август 2014 г. A J-11B прихваща P-8 Poseidon на ВМС на САЩ близо до остров Хайнан. Двамата се разминават само на 6 метра, но за щастие не се чуват изстрели. През април 2014 г. позиционирането на 16 J-11B близо до остров Уди в Южнокитайско море предизвика дипломатически протест от Виетнам.

Като цяло J-11B изглежда е образец на еквивалентен на изтребителя F-15 . По-новите модели са усъвършенствани и разполагат с повече високотехнологична електроника от техните руски колеги. J-11D заедно с J-16 предполагат, че Китай възприема война в американски стил, която разчита на платформи с висока издръжливост.

* * *

Су-27

През 1969 г. Съветският съюз научава за програмата „F-X“ на ВВС на САЩ, в резултат на която се появява F-15 Eagle. Съветското ръководство скоро осъзнава, че новият американски изтребител ще представлява сериозно технологично предимство пред съществуващите съветски изтребители и следователно е необходимо по-добре балансиран боен самолет ​​с добра пъргавина и сложни системи. В отговор съветският генерален щаб създава програмата Перспективен фронтови изтребител (ПФИ), към която формулир първите „тактико-технически изисквания“ (ТТИ), взети директно от американските изисквания за F-15 Eagle. Те са изключително амбициозни: изисква се възможност за полет на дълги разстояния, да се излети от къси писти (включително възможността да се използват обществените пътища като писти), отлична пъргавина, скорост Mach 2+ и тежко въоръжение.

Когато спецификациите се оказват твърде предизвикателни и скъпи, те са разделени на две: за лек и тежък ПФИ. Програмата лПФИ доведе до МиГ-29, сравнително тактически изтребител с малък обсег, докато програмата тПФИ е възложена на ОКБ Сухой, който в крайна сметка се произвежда Су-27 и различните му производни.