Какво се случва, когато събеседникът търси контакт с очи

Джеремая Дентън се оказва един от американските военнопленници във Виетнам, който намира много добър начин да разкрие какво наистина се случва с неговите бойни другари, когато бъдат заловени и изпратени на места като Ханой Хилтън. Като пилот на изтребител, неговият живот се променя завинаги през 1965 г., когато е свален от виетнамските сили. При извършването на рутинна мисия, господата са ударени, но все пак успяват да катапултират и бързо са заловени от противника. С това започва истинското мъчение, през следващата година Джерамая е изведен с други военнопленници на улицата на Ханой, където да марширува и да стане жертва на побой от местните жители.

Те не били чак такива добри домакини, както се очаквало, но това, което е тема на днешният разговор е наличието на толкова популярното телевизионно интервю, в което Дентън трябва да отрече западния капитализъм и да изсипе една редица обвинения срещу страната си, обявявайки се за новия режим и равноправието.

Интересен факт е, че докато говори, той използва очите си и подава сигнали с помощта на морзов код, като единственото съобщение е „Мъчение“. Следователно един човек може да говори едно, но погледът му да казва нещо съвсем различно. И точно до това заключение е стигнала шведската авторка Аника Тор, която в последните две години е имала възможността да следи поведението в многобройни Zoom срещи. Според нея всеки човек пред камера може да разкрива много повече, отколкото в обикновено разговор лице в лице.

И сред всички наблюдавани елементи по време на разговор, учените официално посочват, че търсенето на контакт очи в очи ще затвърди изцяло идеята за връзка между двамата събеседника. Липсата на такъв показва и някаква социална дисфункция. Според д-р Талия Уитли, установяването показва най-високата форма на внимание, но за да има такова, трябва да бъдете сигурни, че се е случило поне в средата на разговора. Какво се случва след това? Обикновено спираме да се гледаме и насочваме нашия поглед някъде другаде – събеседникът прави същото, но все пак нека не забравяме и какво следва. Това пак е положителен елемент – идеята в този случай е, че по този начин се изгражда следващата стъпка, която може да продължи разговора напред.

Ако един човек прекара доста време в гледане и търсене на този контакт, неговият събеседник официално ще се притесни, следователно прекъсването позволява обмислянето на предадената информация и на по-късен етап отново да се легитимира. И макар този елемент от един разговор да се смята за добро акредитиране на подадената информация или нареждане, честата употреба автоматично ще гарантира на абсолютно всеки една далеч по-добра идея и платформа за развитие. Друг интересен елемент от това изследване е на Оливия Канг от Харвард. Тя наредила на своите студенти да слушат история и да се фокусират върху нея, докато се разказва от говорители в изолирана стая. Оливия е обърнала внимание на четящия историята и след това на слушателя, който от другата страна трябва да бъде фокусиран.

Оказало се, че дори думите да не се четат в реално време, а на запис, зениците на човек са били най-разширени при най-високите и емоционални моменти от историята. С други думи, дори и да не се виждат, те все пак осъществяват някаква връзка. П-р Вохлтен използва малко по-различен метод в Дортмунд. Тя събира 186 студента и ги настанява на банките, като им казва, че трябва да говорят на каквото тема искат, докато тя изследва очите им. След това всички гледат видео на разговорите си и отново демонстрират свързаност и съпреживяване на разговора. Има само една подробност, веднъж след като нивото на зениците се синхронизира, веднага следва и спадът.

Как обаче се промениха отношенията по време на пандемията? Оказва се, че стресът и досадата от Zoom е повече от обяснима, там поддържането на социален контакт се губи и по-често гледаме камерата, но не и самите очи на събеседника. Очаква се от учените да се опитат да изследват и други сценарии като синхронизирането между родител и дете, всичко това ще предостави по-сериозна представа дали детето реагира правилно или не, когато дойде време за търсенето на някои по-интересни насоки.

От друга страна ще открием, че психолозите са установили какво правят дългите автомобилни пътувания – например макар и там самите пътуващи да не се гледат и да не поддържат такъв контакт, създаването на по-дълбока връзка не може да се игнорира. Разбира се, шофьорът може да търси такъв контакт с помощта на огледалото за задно виждане, но само той. С други думи не трябва да забравяме, че когато човек търси такъв контакт и връзка, той автоматично е достигнал най-високото ниво на фокус и вече разбира и приема нашите идеи.

Препоръката на психолози е да се опитате да направите разговора по-личен и по-възможност без наличието на технология, особено ако искате думите ви да бъдат разбрани и изпълнени.