shareit

Какво е 4-дневната работна седмица и как би била възможна

| от |

Съдбата на работническата класа по света в момента почива върху действията на 3000 служителя от 70 компании във Великобритания, защото в следващите 6 месеца те ще тестват 4-дневна работна седмица.

Но те не са първите – нека разгледаме малко екзотичната концепция да се ходи 4 дни на работа.

Има няколко начина да стане това чудо. Четиридневната работна седмица може да се постигне с компесаторен работен график: с така наречената „работна седмица 4×10“, където широко използваните 40 седмични работни часа (5 дни по 8 часа) се разпределят в 4 дни вместо в 5, което води до 10 часа – по-дълги работни дни, но така инвестираме в още един почивен ден.

А може да бъде и с нормалния си фиксиран работен график, което води до по-кратки седмици (4 8-часови работни дни за общо 32 часа работа), вместо да се вкарва 40 (или 35)-часовата работна седмица в 4 дни.

Полученият график може да изглежда различно в зависимост от начина, по който се прилага новата седмица: в някои варианти петъкът става постоянен почивен ден, като дава на служителите три последователни почивни дни; понякога почивният ден се добавя в средата на седмицата, позволявайки кратка отмора два работни блока; а в някои случаи почивният ден се променя от седмица на седмица, в зависимост от текущите цели и натовареност на компанията.

Въпреки че това не е реално прилагане на новата седмица, някои компании насърчават служителите си да прекарват част от платеното време в експерименти или развивайки лични проекти, свързани с работата. Формулата „80/20“ на Google – илюстрираща процента на времето, прекарано съответно в основни и в странични проекти – е пример за такава политика.

Labor-Pearce-Highsmith-detail-1

Натискът към прилагане на четиридневната седмица е апелиран (сравнително слабо) в съвременното работно място поради различните възможни ползи, които може да донесе. Въпреки че в по-голямата си част не са тествани, ползите се крият главно в увеличеното намаляване на разходите, увеличаване на производителността и баланса между професионалния и личния живот. Теорията зад тези ползи е, че служителите или учениците, които работят или посещават училище един ден по-малко в седмицата, ще имат допълнително време за хобита, семейството си, сън и почивка, което като цяло ще повиши общия морал.

Следователно тези служители или ученици ще бъдат по-продуктивни и освежени за работа или учене, което ще компенсира загубения ден, в който иначе биха били претоварени и/или преуморени. Освен това, като работното място или училището са отворени един ден по-малко в седмицата, оперативните разходи и вредите за околната среда ще намалеят както за бизнеса, така и за обществото.

Привържениците на четиридневната работна седмица са от трудови активисти до еколози, които твърдят, че тази схема ще помогне на работниците и ще намали вредните емисии, които произтичат от пътуването до работното място. Противниците смятат, че същата би довела до по-малко работа като цяло и би поставила в неизгодно положение фирмите, които така няма да са достъпни за техните клиенти.

Движението за четиридневна работна седмица за първи път набира инерция през 70-те години на миналия век, но в крайна сметка замира.

Увеличаването на работата от вкъщи по време на пандемията от COVID-19 доведе до увеличаване на желанието за гъвкава заетост като цяло.

Няколко държави предложиха и стартираха тестови ЧдРС още по време на пандемията. Испания обяви доброволен, общонационален, тригодишен пробен период на 32-часова работна седмица. Премиерите Джасинда Ардерн от Нова Зеландия, Санна Марин от Финландия и годишните насоки за икономическа политика на Япония също предложиха като съображение четиридневна работна седмица.

През 2022 г. Белгия създаде проект за пакет от реформи, одобрен от федералното правителство на страната, с който позволява на служителите да поискат четиридневна работна седмица.

Основни резултати от тестовете

Perpetual Guardian, новозеландска фирма за планиране на имоти, прие четиридневна работна седмица през 2018 г. след успешен тест, при което производителността се увеличава с 20%, както и удовлетвореността на персонала, нивата на стрес в офиса намаляват. Този тест среща световно внимание.

Пробната седмица на Microsoft в Япония през 2019 г. довежда до 40% повишаване на производителността и други подобрения на ефективността, като 23% спестяване на електроенергия.

Два теста в Исландия между 2015 и 2019 г., при които работното време е намалено до 35 часа седмично без намаляване на заплащането на 2500 работници, водят до „драматично повишено“ благосъстояние, никакъв спад в производителността или обслужването и подобрен баланс между професионалния и личния живот, както и в оценките на стреса у служителите, според британския мозъчен тръст Autonomy и Исландската асоциация за устойчива демокрация. Макар и изтъкнат като „четиридневна седмица“, тестът е за намалено работно време и не е задължително да е компресиран в рамките на четири дни. По-голямата част от работните места премахват до три часа в седмицата, а осем, колкото би било необходимо при ЧдРС. Споразуменията за намаляване на работните часове след тестовете довеждат до съкращаване на час или по-малко.

 
 
Коментарите са изключени за Какво е 4-дневната работна седмица и как би била възможна

Повече информация Виж всички