Какъв свят оставя Нийл Армстронг зад себе си през 1969 г.

Телевизията

Част от поп музиката е в унисон с времето си, намеквайки за важните събития, разгръщащи се на половин милион километра по-горе. Докато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин правят първите си стъпки на Луната през юли 1969 г., днес безизвестните Загър и Еванс са на върха на американските класации с „In the Year 2525“ – апокалиптично парче за прекалената зависимост на човечеството от науката. Скоро номер 1 във Великобритания става „Something in the Air“ (от англ. – Нещо във въздуха) на Thunderclap Newman, чието заглавие – ако не друго – е в известна степен тематично. А телевизионното отразяване на BBC на кацането на Луната включва и музика на Pink Floyd, които изпълняват „Moonhead“.

Правата на жените

От социална гледна точка, бъдещето изглежда по-светло през 60-те години. Стачката на жени в завода във Форд Дагенхам означава, че въпросът за равното заплащане е на първо място в дневния ред, което довежда до Закона за равното заплащане от 1970 г. Междувременно продължителната кампания за реформа на развода, разглеждана от нейните защитници като освободителен ход за жените, най-накрая приема законодателство през 1969 г. Имаше около 50 000 развода през тази година; след като новите разпоредби са въведени, тази цифра рязко нараства, утроявайки се за десетилетие. Гласовете на жените се чуват по-силно от всякога и през юли 1969 г. се появи новият орган, Националната комисия на жените.

Кралската сапунена опера

Това, което може би е най-изненадващо в популярната култура, когато Apollo 11 излита, е реакцията към научната фантастика. Предишната година филмът на Стенли Кубрик „2001: A Space Odyssey“, заснет във Великобритания, е най-големият касов хит в Америка, но не и във Великобритания, където двойно повече хора отиват да видят анимацията на Дисни на „The Jungle Book“ по Ръдиард Киплинг. Наистина големият телевизионен хит на годината е The Forsyte Saga – огромен сериал, завършил през март с 18 милиона зрители. Адаптиран от романите на Джон Голсуърти, той формира вкуса към телевизионната драма, кръстосана със сапунена опера, който остава и до днес. В същото време „кралската сапунена опера“ – термин, измислен от журналиста Малкълм Мугеридж преди повече от десетилетие – също достигна до екрана: документалният филм „Royal Family“ осигури много по-близък и по-личен достъп до монархията от всякога. В него двама уелски националисти се опитват да направят атентат на пътя, по която пътува принц Чарлз, но са убити, когато бомбата им се взривява преждевременно. Документалката е поръчана от Бъкингамския дворец, за да отбележи посвещението на принц Чарлз като принц на Уелс, а самата церемония е голям успех през юли, като около 200 000 души се стичаха в Карнарфон за случая. Но има и такива, които са против това събитие.

Сянка на изтреблението

Великобритания, разбира се, не е единствената държава, в която напрежението нараства по въпросите за гражданските права и идентичността през 1969 г. В Канада коренното население (т. нар. First Nations) участва в кампания, която достига критичен момент през юли. В отговор на движението либералният министър-председател Пиер Трюдо (баща на настоящия премиер Джъстин) издава документ, предлагащ премахването на всички закони и програми, които се основават на етническа принадлежност, по-специално Индианския закон от 1876 г. Целта е кореняците да бъдат третирани като пълноправни канадски граждани, без никакъв специален статут. Но политиката скоро е отложена, след като среща широко разпространено противопоставяне; по думите на лидера на Кри, документът предлага само „унищожаване чрез асимилация“. Това е ранна илюстрация на важна промяна в мисленето: либералният принцип на равенството на индивидите сега се разглежда като предлагащ неадекватна защита за малцинствените култури и е оспорен от концепцията за групови права. Ражда се ера на политиката на идентичност.

Крехкият мир

През юли 1969 г. човешкото население възлиза на около 3,5 милиарда души (сега е 7,7 милиарда), 2/3 живеят в селските райони. Има и по-малко държави – 126 членове на ООН тогава, 193 сега – и глобалната карта все още е неуредена, с множество конфликти около очертаването на националните граници. „Дойдохме с мир за цялото човечество“, гласи плочата, оставена от Нийл Армстронг и Бъз Олдрин, но за голяма част от човечеството мирът е далечна мечта.

Войната във Виетнам се проточва вече 14-та година, въпреки че във въздуха има промени. По-рано през годината броят на американските войски достига връх, като повече от 500 000 души са ангажирани да се противопостави на напредъка на комунистическите сили от Северен Виетнам, но сега вече някои започват да се изтеглят. Това е част от процес, наречен „виетнамизация“, при който правителството на Юга поема отговорността за защита на страната – политика, обявена от Ричард Никсън, който беше положил клетва като президент на САЩ през януари.