Пер- и полифлуороалкилните вещества (PFAS) са група синтетични химикали, използвани в различни продукти и индустрии по целия свят. От 50-те години на миналия век насам те се използват заради тяхната устойчивост към вода, топлина, мазнини и петна и поради това се срещат в повечето домакинства: в незалепващите тенджери и тигани, опаковките на хранителните продукти, водоустойчивите дрехи, мебелите и т.н.
През последните години PFAS станаха печално известни със своята дълготрайност, тъй като се разграждат в околната среда за изключително дълъг период от време, както и със способността си да се натрупват в човешкия организъм. Въпреки че изследванията все още са в процес на развитие, PFAS вече са свързани с различни здравословни проблеми, включително увреждане на черния дроб, заболявания на щитовидната жлеза, проблеми с плодовитостта, повишен риск от рак и увреждане на имунната система.
Същевременно се появиха данни, че могат да окажат влияние и върху съня. Предполага се, че химикалите могат да преминат през кръвно-мозъчната бариера и да нарушат нивата на невротрансмитерите и калция, които са важни за съня. Възможно е също така ефектът им върху имунната система и метаболитните функции да влияе косвено на съня. Тези изследвания обаче далеч не са окончателни.
„Тъй като организмът се нуждае от сън всеки ден, ако PFAS му влияят зле, това може да ви засегне по-непосредствено, отколкото други хронични здравословни проблеми“, казва в изявление Шиуен Ли, доктор по медицина, постдокторант в катедрата по науки за населението и общественото здраве в Медицинското училище Кек.
„В дългосрочен план лошият сън е свързан с последици, които включват неврологични и поведенчески проблеми, диабет тип 2 и болестта на Алцхаймер.“
Сега Ли и колегите ѝ провеждат първото по рода си проучване, което изследва връзката между излагането на специфични видове PFAS и съня при млади хора.
Те събират кръвни проби и самостоятелно предоставена информация за съня от 144 участници на възраст между 19 и 24 години, които са част от проучването USC Children’s Health Study. Два набора от измервания са направени в разстояние на няколко години, като около половината от участниците са участвали и в двата.
В изследването са разгледани общо 7 вида PFAS и е установено, че 4 от тях – PFDA, PFHxS, PFOA и PFOS – са значително свързани с по-малко сън или с лошо качество на съня.
За първите 3 вида младите хора с кръвни нива в най-високата третина от групата спят средно с около 80 минути по-малко на нощ от тези в най-ниската. Високите комбинирани нива на PFAS също са свързани с по-кратък сън. По-специално, лицата с високи концентрации на PFOS в кръвта съобщават за проблеми със заспиването, с това да спят непробудно, със събуждането или за умора по време на бодърстване.
И четирите химикала вече се считат за „стари PFAS“. Те са били широко използвани от 50-те години на миналия век до началото на 21 век, но сега са изведени от употреба и заменени с подобни съединения с неизвестни последици за здравето.
„Резултатите, които наблюдаваме, може да са въпрос на кумулативно излагане с течение на времето“, казва Ли. „Това, което измерихме в кръвта, вероятно се дължи на досег с химикалите след раждането или дори преди него.“
Четирите вида PFAS са анализирани с помощта на две големи бази данни – The Comparative Toxicogenomics Database и Toxicology in the 21st Century. В тях са събрани изследвания, които ги свързват със заболявания и промени в генната експресия.
Екипът също така е направил профил на група протеини от кръвните проби на участниците и е установил, че от над 600 кандидат-гена 7, активирани от PFAS, изглежда влияят на съня. Един от важните фактори е бил HSD11B1, който играе ценна роля в регулирането на съня и бодърстването, тъй като произвежда хормона кортизол.
„Ако експресията на белтъка, кодиран от HSD11B1, е нарушена, това означава, че нивата на кортизол също могат да бъдат нарушени“, казва Ли. „Това от своя страна се отразява на съня.“
Установено е, че катепсин В, който е свързан с паметта и когнитивните функции, също е свързан с въздействието на PFAS върху съня. Ензимът, произвеждан от този ген, е предшественик на амилоидните бета-протеини, които образуват плаки в мозъците на пациенти с болестта на Алцхаймер. По-високите нива на този ензим се свързват с влошаване на когнитивните способности при алцхаймер, което има своя собствена връзка с нарушенията на съня.
По-нататъшни изследвания ще погледнат ефектите на PFAS върху моделите на съня при деца. Екипът продължава и лабораторните изследвания на идентифицираните до момента гени, както и на връзката между PFOS и развитието на мозъка.