Как успяхме да снимаме света

В продължение на хилядолетия хората могат само да си представят как изглежда Земята, гледана от небето. Някои древногръцки философи подозират, че тя вероятно е сферична. Към 2 век сл. н. е. астрономът Клавдий Птолемей чрез наблюдения и измервания доказва, че Земята е кръгла. Но да знаеш не е същото като да го виждаш.

От края на 18 век благодарение на балоните с горещ въздух за пръв път виждаме Земята от перспектива, която не е част от самата Земя – не от върха на планина или дърво, а от съвсем друга среда. И през 1935 г., като част от експедиция, спонсорирана от Националното географско общество, капитани Алберт Стивънс и Орвил Андерсън от Американския армейски корпус се изкачват с хелиев балон на име Explorer II на рекордната височина от 22 км – по-високо, отколкото е разрешено на всеки реактивен самолет дори и днес. Докато корабът плава високо над Южна Дакота, е направена снимка от балона, простираща се на 530 км, която разкрива за първи път кривината на Земята. Най-накрая има и визуално, освен интелектуално, доказателство, че живеем в огромна сфера.

Explorer II

За да видим повече от хоризонта на Земята обаче, трябва да се направят снимки от по-високо. И за целта са необходими ракети.

В края на Втората световна война американските сили залавят немския инженер Вернхер фон Браун – конструктора на първата балистична ракета в света (14 метра, 12,5 тона), известна като V-2. На 16 април 1946 г. фон Браун и неговите германски колеги – които ще станат граждани на САЩ – изстрелват V-2 на американска земя.

През следващите няколко години повече от 60 V-2, модифицирани да носят различни видове научно оборудване, са изстреляни от Ню Мексико. Клайд Т. Холидей, специалист по фотография, е отговорен за трудната задача да измисли как камери да оцелеят падането на ракетите. Холидей получава най-добрия си набор от въздушни снимки от полет на V-2 през 1948 г., направен на височина от 105 километра. От тези изображения и друг набор от снимки, направени от полета на ракета Aerobee, изстреляна час по-късно, Халидей успява да сглоби панорама на Земята с широчина 3350 км – изображение, обхващащо една десета от обиколката на планетата.

През 1958 г. новосформираната американска космическа агенция, НАСА, обявява старта на Project Mercury, поредица от еднопилотни орбитални полети. От самото начало високопоставените на НАСА са против астронавтите да правят т. нар. „туристически“ снимки на Земята. Джон Глен, първият американец, който обикаля Земята, трябва да настоява да вземе на борда собственения си фотоапарат. Купува го в местна дрогерия за 19,95 долара. Не е изненадващо, че направените от него снимки са безполезни.

Ситуацията се подобрява, когато Ричард Ъндърууд е назначен да ръководи малка група, отговаряща за фотографията. След като завършва университет, Ъндърууд се присъединява към Инженерния корпус на САЩ като част от армейски проект за изследване на геоложките характеристики на Земята от въздуха. Говори се, че той може да разпознае всеки регион на Земята от въздушна снимка.

Снимка на цялата Земя обаче може да бъде направена само много по-далеч – от космоса. На 10 август 1966 г. Lunar Orbiter 1 става първият американски космически кораб, който обикаля около Луната – и носи камера. Това е само една от многото мисии, предприети за идентифициране на възможно място за кацане на предстоящите мисии Apollo. Lunar Orbiter 1 има достатъчно сила, за да направи само 211 снимки със средна разделителна способност, но Ъндърууд се надяваше, че поне една от тях ще бъде не на Луната, а на Земята.

Все още не е взето решение дори когато корабът е в орбита около Луната и до последната минута се разменят аргументи. На Ъндърууд е казано, че снимка на Земята би била загуба на филм, че такава снимка няма да има научна стойност и т.н. В крайна сметка една по-висша фигура на срещата – вицепрезидентът на Boeing – казва: „По дяволите. Това е обществена услуга. Може да е невероятно!“

Из центъра се разнася слух, че снимката е направена. Джоузеф Карт, председател на комитета на Конгреса по космическите науки, скоро се обажда на Лий Шерер, мениджър на програмата на НАСА, и пита: „Какво е всичко това, че правите снимка на Земята?“ Шерер влиза в защитен режим и започна да изрежда всички причини, които щукват в главата му. „Е, не ме интересува защо го направихте“, отсича Карт, „но аз и още 200 милиона американци ви благодарим.“

Първата снимка на планетата Земя от дистанцията на Луната, Lunar Orbiter 1

Когато снимките от мисията бяха пуснати пред обществеността, снимките на Луната привличат повече внимание. Последвалия официален доклад, който обобщава всичките пет мисии на Orbiter, изобщо не споменава снимката на Земята. Може би поради лошото качество на изображението значението му е пренебрегнато. Въпреки че снимката е черно-бяла и голяма част от планетата е в сянка, за първи път в историята на човечеството е заснет образ на цялата Земя.

Към края на 1967 г. безпилотна ракета Saturn V е тествана за първи път в мисията Apollo 4. Шедьовърът на Вернхер фон Браун – пряк потомък на V-2 – все още е най-голямата ракета, изстрелвана някога. Между 1968 и 1972 г., по време на девет пилотирани мисии Apollo, ракетите Saturn V ще изстрелят 24 американци на път до Луната и ще ги върнат безопасно обратно на Земята.

При първия си тест през 1967 г. Saturn V е безпилотен, но камера, монтирана на капсулата в горната част на ракетата, заснема 700 изображения. От 17 700 км над повърхността на Земята, Apollo 4 улавя първите цветни негативи на напълно осветена Земя. И все пак в съобщение за пресата на НАСА, изготвено след мисията, снимките не се споменават.

На 21 декември 1968 г. тричленният екипаж на Apollo 8 – първата пилотирана мисия до Луната – вижда това, което никое човешко същество не виждало досега: Земята като сфера в космоса. Три дни по-късно, докато обикалят около Луната, астронавтите са първите, които преживяват друга необикновена гледка: Земята, „изгряваща“ над лунния хоризонт. Бил Андерс от екипажа успява да улови момента на снимка, която става популярна като „Изгрева на Земята“ и която можете да видите най-горе.

***

Мнозина вярват, че ако видим Земята от космоса, може да се променим изоснови. Астронавтът от Apollo 16 Джон Йънг казва, че гледката на цялата Земя го е накарала да осъзнае, че „се тревожим за грешните неща, като цената на бензина, а не за Земята като цяло“. Майк Колинс прави подобно твърдение: „планетата, която споделяме, ни обединява по начин, много по-основен и много по-важен от разликите в цвета на кожата, религията или икономическата система“.