Как са се събуждали хората преди будилниците

Взаимоотношения с будилниците ни са сложни: от една страна те ни будят сутрин, за да успеем да се домъкнем на работа, но от друга страна… те ни будят сутрин, за да успеем да се домъкнем на работа.

Независимо колко много презирате звука на алармата си, знайте, че събуждането е било не по-малко трудно и за предишните поколения. В края на краищата, църковните камбани и свирките по фабриките не са имали опцията да натиснеш екрана и да зазвънят пак след 5 минути.

Ето няколко начина, по които хората са се събуждали преди изобретяването на съвременния будилник.

Пиене на много вода

По-ранните хора са пиели mnogo вода, ако е трябвало да се събудят преди слънцето да изгрее. Ако сте над приблизително 30 години, вероятно знаете как се става посред нощ за тоалетна. Твърди се, че тази своеобразна метода е била използвана от индианските племена, за да могат да се събуждат рано за лов и нападения.

Клепсидрата

Говорейки за вода, клепсидрата или водният часовник е използвана от ранните цивилизации в продължение на хиляди години. Те са били не толкова часовници, колкото таймери, които работят по същия начин, по който работи обикновеният пясъчен часовник. Едва през 245 г. пр. н. е. Ктезибий от Александрия усъвършенства клепсидрата или „водния крадец“, както още е била известна, и създава първия механичен часовник в света. Умопомрачително е да си помислим какво е постигнал той: заради сезонните цикли нива на водата били неравномерни, а трябвало да се изсипват в приемния съд с еднакви часови отрязъци; дневните цикли пък изисквали различни часови отрязъци и редовно изтичане. Превръщането на клепсидрата в будилник от своя страна не е изисквало нищо повече от една плаваща макара, която задейства алармата, щом достигне желаното ниво. По-късните версии включват зъбни колела, които пускат алармата или дори задействат катапулт, който изстрелва топче в метална плоча.

Камбани от молитвените домове

В много раннохристиянски общества камбаните са призовавали набожните хора за сутрешна молитва в църквата. Религиозните камбани служели и за отбелязване на времето през деня, преди хората да носят часовници. В повечето ислямски традиции пък звуковите сигнали и молитвите отбелязвали началото на деня (точно както и днес). Фаджр („зора“) е първата от петте ежедневни молитви, които се разнасят из селото; другите четири молитви следват слънцето и помагат да се отбележи протичането на времето всеки ден.

Часовници с колчета

Около 1555 г. от н. е. Таки ад-Дин Мухаммад ибн Ма’руф изобретява няколко различни вида механични будилници, включително такъв, който се задейства във всеки желан час. Това се постигало чрез поставяне на колче в дупка на циферблата на часовника. Таки ал-Дин е роден в Сирия и получава образование в Кайро. Подобни часовници са разработени по същото време и в Западна Европа.

Свирката на фабриките

Също по време на Индустриалната революция, когато работниците живеели около фабриката, в която работели, те се събуждали при звука на свирката от работното им място. Стоманодобивните и текстилните фабрики привличали фермери от провинцията и вече техните свирки, а не изгряващото слънце или чуруликането на птичките рано сутрин, призовавала хората на работа. Работата вече не се определяла от сезона, а се разделяла на единици време.

Будилникът на Леви Хътчинс за 4:00 часа сутринта

През 1787 г. Леви Хътчинс от Конкорд, Ню Хемпшир, изобретява друг будилник. Вграден в обикновена борова кутия, зъбният механизъм задействал звънец… който звънец обаче могъл да звъни само в 4:00 ч. сутринта. Което било времето, в което Хътчинс трябвало да стане за работа.