Как са раждали майките през Средновековието
1. Обадете се на акушерката
Раждането през Средновековието е обществено усилие. Членовете на семейството, енорийските свещеници и местните експерти – всички помагат. И когато акушерките идват, те често работят в екипи. Една история от края на 12 век описва присъствието на 7 акушерки, по време на родилните мъки на Елиза от Мидълтън.
Тези жени всъщност са компетентни при редица обстоятелства. През 1259 г. във френското село Сен Санс две местни акушерки присъстват, когато монахинята Никола Руан ражда в женския манастир. Детето на Никола е кръстено, вероятно от свещеник в манастира, но самите акушерки са упълномощени да извършват кръщенета в случай, че душата на детето е в опасност.
2. Болницата е крайна мярка
Що се отнася до раждането през Средновековието, няма по-добро място от дома. Повечето жени раждат в домашна, немедицинска среда, а ако са от аристократичен произход или въобще от висшата класа, може да им бъде изградена специална родилна камера месеци преди заветния ден.
За разлика от днес, болниците са краен вариант за родилките. Средновековните болници са благотворителни институции за болни бедни и само жените, които наистина нямат възможност по една или друга причина да родят у дома си, се оказват в отделенията за раждане. Неомъжените майки се нуждаят особено силно от болнична помощ. Тяхното несигурно социално положение означава, че бебетата им често са изоставяни и трябва да бъдат хранени от медицинските сестри.
3. Нямайте особена вяра в медицината
Официалните медицински съвети не достигат, така че жените често се обръщат към магико-религиозни лекарства.
Раждането първоначално е Пепеляшката на средновековната медицина – макар да има официални насоки за жени, страдащи от гинекологични проблеми, или такива, които се нуждаят от помощ със зачеването, експертните съвети за раждането са рядкост. През Средновековието раждането на бебе се разглежда по-скоро като естествен процес, отколкото като медицински и следователно не изисква задълбочено прилагане на медицинската теория. И тъй като лекарите обикновено не трупат практически опит, защото не посещават раждания, им е трудно да пишат за раждания.
4. Бъдете готови за най-лошото
Лесно е да си представим раждането като мъчително преживяване за средновековната жена, с малко възможности за облекчаване на болката или въобще контрол върху това, което й се случва. Камерата за раждане обаче е добре оборудвана и акушерките имат опит да осигурят безпроблемно раждане и да се намесят, когато възникнат усложнения.
Разбира се, не всички бременности завършват щастливо: бързото раждане се счита за особено важно, когато се смята, че плодът е умрял и съществуват много медицински подходи при такава трудна ситуация. В англосаксонски текст се предписва билкова напитка, която включва блатната мента – растение, което се използва в медикаменти за аборт заради способността си да кара лигавицата на матката да се отделя.
Акушерките също трябва да бъдат подготвени да предприемат действия, ако майката умре, но бебето остане живо. В тези случаи може да се направи цезарово сечение или от акушерката, или от хирург. След раждането на живо бебе, пъпната връв се прерязва и завързана с мека вълнена нишка, а детето веднага е повито. Тази практика има за цел да поддържа топлата среда на утробата и да поддържа и защитава гъвкавите крайници на бебето. За бебето след това е осигурено легло, вариращо от люлка до обикновена кошница.
5. Помощ от небесата
Докато е трудно да се получат официални медицински указания за бременността, божествената помощ (или поне надеждата за нея) със сигурност не е. Нашите средновековни предшественици вярват, че няколко светци помагат за безопасна бременност и раждане. Може би не е изненадващо, че по-голямата част от тези светци са жени, най-видните от които са Дева Мария и Света Маргарита. В късната средновековна Англия обаче по-малко известната светица Хулита също е широко почитана, заедно със сина си Кирик.
Хулита и Кирик заедно са обявени за мъченици и символизират святостта на връзката между майка и дете. Тази двойка, заедно с Дева Мария и други свети фигури, са изобразени на т. нар. рождени пояси – дълги свитъци от пергамент, които трябва да влизат в контакт с тялото на майката, независимо дали са увити около корема или просто ги носи в ръка.
Поясите са като реликви – идеята им е, че понеже са свързани със светец, са пропити с полезни сили и така работят като магически компрес. В навечерието на раждането на седмото или осмото си дете, Елизабет Йоркска, кралицата на крал Хенри VII, плаща на монах, за да й донесе пояс на Девата. Тя също посещава манастир в Хамптън Корт, без съмнение, за да получи допълнителна защита от боговете. За съжаление тя почива след раждането през февруари 1503 г., както и нейната новородена дъщеря.
