Как Ливан създаде космическа програма за жълти стотинки и веднага преустанови дейност
Последните официални новини, които започнаха да говорят за нови опити България да възобнови своята космическа програма, може би успяха да накарат редица родни жители да се зарадват, но на фона на тях имаше още много, които впрегнаха родното творчество, за да се позабавляват на идеята. Мнозина може би забравят историята и не помнят, че на 7 август 1981 г. Георги Иванов излита в космоса на борда на първия български спътник – Интеркосмос-България-1300. Това е нашият първи космонавт в историята, но очевидно в бъдещите планове на страната ще има и други.
Времевият интервал не е определен, но пък и можем да бъдем спокойни, така или иначе сме се разписали в историята за подобни полети. Фактът, че България има планове за космически полети днес ни накара да се замислим и за една от най-странните страни с космическа програма изобщо. За целта ще трябва да обърнем внимание към Ливан и столицата Бейрут. В ливанската столица и по-конкретно – старият град, можете да откриете последните следи от космическата одисея на страната. Именно там е изложена 5-метрова ракета, насочена към небето. Някои гости си мислят, че това е някакъв паметник на армията, но за изненада, поне ако попитате местните жители, това е олицетворение на космическата студентска програма, която някога е успяла да спечели вниманието на около 2 милиона души и да накара ливанците да мечтаят за изследването на космоса.
Впрочем през 60-те години на миналия век ще открием, че Ливан е една от първите арабски страни, които успяват да стигнат до звездите. Пионерът на космическата програма се казва Мануг Манугиян и още на 25 години е обсебен от идеята, че Ливан трябва да лети в космоса. С пристигането си, бъдещият учен започва работа в колеж Хайгазян. Като малък, той израства в Йерусалим и започва да се интересува по-сериозно от космическата материя, за съжаление Израелско-Палестинският конфликт затваря училището, в което учи и го оставя единствено с книгите, които може да вземе от библиотеката. След това пътят му го отвежда в Тексас, където полага своите изравнителни изпити и докато е на лятна работа в Охайо, Мануг вече работи върху своята мини ракета.
Започва да използва ракетите като най-добър възможен пример за математиката и физиката, а много скоро открива, че има доста поддръжници, с които да започне същата програма. Мануг получава правото да ръководи Научния клуб в същия университет през есенния семестър в началото на 1960 г. Пише на учебното табло, че търси кандидати, които да се включат в научната космическа програма и не остава без внимание. По това време САЩ и СССР са се вкопчили в тази война за контрол. Повечето студенти са наследници, които не могат да забравят Арменския геноцид и точно по тази причина нямат нищо против да тестват познанията си и да вдигнат малко по-високо летвата.
Хвърлената ръкавица им показва, че аудиторията има пълната свобода да се възползва от някои много специални възможности, които така или иначе ще донесат някои по-сериозни позитиви. Според ранните оценки, американци и руснаци заплащат сумата от над 30 милиарда долара за своите проекти, докато изчисленията на Мануг показват едва нуждата от 300 000 долара в рамките на 6 години. Понеже нямали и лаборатории и тестови площадки, изстрелвали своите макети и прототипи от градината на членовете, които разполагали с имот в Ливанските планини. Резултатите винаги били доста противоречиви в това отношение, но понякога имали и успехи. При един от опитите, човек може да забележи и поразяване на Гръцката православна църква.
Не е сигурно как точно са приели миряните тази форма на научно нападение, но поне знаме, че в хода на войната, повечето ливанци започнали да подобряват своите химически формули и да достигат далеч по-сериозни висоти. През 1961 г. екипът на Мануг вече имал ракети, които прелитат височина от близо 3 километра. Една година по-късно успехът им с Кедър 2 е 13.76 километра. Колкото повече височина постигат, толкова повече внимание печелят от медии и местни жители. В целият красив процес ще открием, че армията най-накрая решила да разкрие фактът, че е имала интерес към групата студенти от самото начало. Войниците не конфискували технологията, но пристигнали с достатъчно експерти от ракетната балистика, с които ситуацията да се подобри значително.
През 1964 г. Кедар 6 се изстрелва на височина от 59.2 километра. Само 2 години по-късно Кедар 8 се издига на близо 99 километра, а малко след това височината е 139.2 километра. Това се случва с помощта на група студенти, един млад учител и малко помощ от армията. Толкова е необходимо за създаването на космическа програма, като тук най-ценното не са парите – желанието се оказва най-големият ресурс. Проблемът е, че малко след това всички постижения са заличени и изтръгнати от техния контрол. В един от случаите за малко не успяват да ударят един британски боен кораб в Средиземно море през 1966 г.
Няколко пъти вдигат под бойна тревога Кипър, които многократно изказват недоволството си към прелитащите ракети. Скоро самият Мануг решава, че целият процес трябва да приключи, поради простата причина, че бързо започват да се появяват доста претенции от страна на съседите. Да не говорим, че студентите са ухажвани от редица Арабски страни, които могат да финансират много повече, но дестинацията никога не е била обвързана с космоса, а само със създаването на балистични ракети. Точно това го мотивира да спре проектите си и просто да се върне в САЩ, за да продължи научните изследвания. Малко след като напуска Бейрут с някои негови студенти, войната и сраженията между Израел срещу Египет, Сирия, Йордания и Ливан са в ход.
Проектът за космическа програма е разрушен. Поради този конфликт и влошаването на икономиката, някои от най-добрите учени на страната напускат и се отправят в чужбина. В момента страната е с приблизително 4.5 милиона души популация, но проблемите продължават да са не само икономически, но и обвързани с крехките отношения между съседските страни. Няколко години последователно така нареченото Ракетно общество е няколко пъти удряно от коли-бомби, които убиват много студенти, защото противниците са убедени, че проектите за балистични ракети продължават да се случват. По тази причина и главните сгради се сменят с други по-безопасни в Източен Бейрут. Едва през 2012 г. науката разбира, че някога Ливан е бил много близо до излизането в открития космос, при това с много по-малко средства от своите основни опоненти.
До днес учените и по-голямата част от тях не са успели да се завърнат обратно в страната, а и може би не искат отново да привличат вниманието, както и да използват някаква форма на финансиране за подобни проекти. Голяма част от учените на Мануг се озовават в NASA и други космически центрове. За момента единствено Обединените Арабските емирства са заявили, че ще създават своя собствена космическа програма. Що се отнася до ливанския Илон Мъск, той е на мнение, че е успял да постигне този успех единствено и само с помощта на правилното място и правилното време.
Фактът, че правителството му гласува доверие и дава зелена светлина да почне да осъществява мечтите си, при това с помощта на още много желаещи, някак си ни подсказва, че подобни твърдения за космическа програма не са чак толкова невъзможни. Единственият проблем е, че най-вероятно ще успеем да подразним редица съседи, трябва да установим къде точно ще е ракетната площадка и да намерим хора, като Мануг, който да иска да осъществи мечтите си. Все пак щом Ливан може да го постигне, каква точно е пречката за нас?
